Няколко наследници имаме спорове, а отделно има и много искания от кредитори. Има притеснения, че някой може да вземе незаконно нещо от наследството или то да се разпилее. Има ли някакъв начин да се гарантира, че това няма да стане?

Х.М., София





Много често при смърт на наследодател и при последващото откриване на наследство човек изобщо не се чувства подготвен. Той започва да си задава множество въпроси - дали да приеме наследството, дали пък да не се откаже от него, дали няма да има претенции към наследството от страна на кредитори, дали няма скрити дългове, за които не знае. Не по-рядко възникват и купища проблеми, спорове, претенции между наследници, между тях и кредитори на починалия. Съществува и хипотезата, при която наследството е открито, но просто или няма наследници, или пък те са отсъстващи и не могат дълго време да бъдат открити.

Затова и законът определя едно специално охранително производство, което е добре да знае всеки, който би могъл да бъде наследник. По него на практика всеки наследник, кредитор, държавата или общината могат да искат от съд да запази чрез запечатване открито наследство до разрешаване на спор или доказване на претенция.

На това производство законодателят е отделил специално внимание и специална глава - 52, в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и го е нарекъл производство по открито наследство.

То се използва именно за запазване имуществото на починалия с оглед интересите на неговите наследници и кредитори чрез извършване на запечатване, опис, оценка. Стотици са хипотезите, по които може да бъде предизвикано подобно производство - някой от наследниците ползва имот без знанието на останалите или пък друг изнася вещи от жилището на наследодателя, или просто защото наследниците ги няма в момента, или защото наследодателят не е оставил наследници и в неговите права и задължения ще встъпи държавата или общината и т.н., и т.н.

Както става ясно от самото му наименование, това производство може да започне от самото откриване на наследството. Според закона наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалия.

От този момент може да се поиска и запечатването. Необходимо е да се знае, че имуществото, което е останало след смъртта на едно лице, се запечатва в установените от закона случаи от районния съд по мястото, където е открито наследството или се намира имуществото. Това означава, че ако се открива наследство в София, то трябва да се иска от Софийския районен съд. Ако наследството се открива в София, но примерно наследствен имот се намира в Пловдив, тогава може да се иска и от Пловдивския районен съд.

Районният съд пък може да възложи на общината или кметството чрез свой орган да извърши запечатването. По искане на молителя запечатването може да бъде възложено и на съдебния изпълнител.

Законът изрично определя - чл. 554 от ГПК, кой е упълномощен да иска запечатване:

1. всеки, който претендира, че има право на наследство;

2. кредиторът, който има изпълнителен лист срещу починалия;

3. прокурорът и кметът на общината, района или кметството, когато има отсъстващи наследници.

Ако районният съдия удовлетвори искането, той може да възложи извършването на запечатването на държавния или частния съдебен изпълнител. За запечатването задължително се съставя протокол, в който се посочва датата, по чие нареждане е станало запечатването, означение на запечатаните помещения, каси, сандъци и др. и кратко описание на незапечатаните предмети. Този протокол се подписва от длъжностното лице и присъстващите страни.

Законът определя, че всеки, който има право да иска запечатване, може да иска разпечатване и опис на имуществото. Последните две действия са възложени също на районния съдия, който отново може да ползва държавен или частен съдебен изпълнител. В протокола за описа се описват поотделно всички вещи по реда на разпечатването. За оценка на вещите пък може да бъде назначено вещо лице. При описа се допускат до присъствие наследниците на починалия и кредиторите. Законът позволя да се прави опис дори без да е направено запечатване.

Описаните вещи се предават срещу подпис на наследниците или на някой от тях, а ако няма такива или те не желаят да ги приемат, те се предават за пазене на трето лице. Това може да бъде съдебен изпълнител, адвокат, нотариус, доверено лице.

Когато запечатването, разпечатването и описът се извършат от общината, района или кметството, протоколът задължително се изпраща на районния съдия.