Скандалните разкрития от подслушаните разговори на бившия премиер Бойко Борисов, земеделския му министър Мирослав Найденов и подалия оставка заради тях градски прокурор на София Николай Кокинов показаха нагледно до какви престъпни крайности може да доведе овладяването на съдебната власт от политическата. Преизбраният по времето на ГЕРБ за втори петгодишен мандат като градски прокурор Кокинов удари дъното с безпрецедентната си лоялност към Борисов, поднасяйки му информация "на крака" в дома му и рискувайки да бъде обвинен за търговия с влияние и възпрепятстване на правосъдието. В момента срещу прокурора, мечтаещ да се издигне в апелативната прокуратура "на три граници", както се изразява той, има две дисциплинарни производства. Това обаче се случи, след като приятелят му Борисов вече не е на власт.

В обслужването на силните на деня Кокинов едва ли е изолиран случай - вероятно



половината Съдебна палата сутрин, обед и вечер е притичвала я до Борисов,



я до Цветан Цветанов, докато те бяха на ключови постове в Министерския съвет. Бившият вътрешен министър - вече и той бъдещ обект на прокуратурата и съда, още преди години се хвалеше, че си "говори" всекидневно със съдиите, които го подкрепят. Тогава имената им останаха тайна, но с годините взеха лека-полека да излизат. Достатъчно е да се проследят назначенията на ключови места в системата. А там стана много задушевно, чак задушно, ако съдим по приемствеността и на този Висш съдебен съвет (ВСС) да назначава началници като предишния.

Независимостта на правораздаването идва от факта, че съдията няма шеф, който да го командва. На него "началник" му е единствено законът. Така е на теория, но на практика политиците са яхнали третата власт и



съдебната система се е превърнала в минимодел на държавата -



начело седи "правителство", изживяващо се като недосегаемо - съвсем по модела на ставащото в политиката. Надолу тръгват властови разклонения, като идеята през последните 4 години е навсякъде, където е възможно, да се сложат удобни на политическата власт хора. И те бяха сложени. И продължават да се слагат.

Създаде се рефлексът - да няма случайни хора на ръководните постове в съдилищата, прокуратурите и следствените служби - само изпитани и лоялни хора, проверени и по възможност с някакъв дефект, за да могат в удобен момент да бъдат държани в зависимост. От съмнителни факултети, с още по-съмнителни качества и характеристики - колкото по-спорни, толкова по-добре - така се гарантира пълна подчиненост.

И ако в прокуратурата и следствието по закон е заложена подчиненост на нисшия пред висшия, то при съда случващото се е просто абсурдно. Ръководителят на едно съдилище има административни функции - за него де факто трябва да е "черната работа" по организирането на работата в институцията, за да осигурява нормален работен процес на правораздаващите, да се бори за добри материални условия, да следи да са еднакво натоварени, да им дава възможност да повишават квалификацията си, както и да разпределя делата на случаен принцип. Вместо това



сегашните председатели, "made in ГЕРБ",



се обзаведоха с шефове на кабинети, секретарки, пиари, шофьори и всякакъв обслужващ персонал, демонстрират солиден стандарт, а задълженията им към колегите са на втори план. Получава се така, че съдията, от когото зависят човешки съдби, е изтикан в ъгъла, понякога няма дори бюро, а на главата му се е разположил с вид на полубожество Началникът му. Тази изкривена картина не се очертава никак временна, съдейки по страстта, с която ВСС подпира в кариерата "правилните" хора.

Преди няколко седмици например съветът избра председател на Пловдивския окръжен съд. За бившия пост на сегашния главен прокурор Сотир Цацаров беше предпочетен кандидатът с по-нисък ценз (самият главен прокурор беше избран от този състав с поредица от правни и етични финтове, а според признанията на Кокинов е посочен лично от лидера на ГЕРБ Борисов). За председател на Окръжния съд в Пловдив беше избран районен съдия, който няма никакъв опит на втора инстанция и е с по-нисък ранг от конкурента си. Отхвърленият кандидат беше апелативен съдия и беше посочен като по-добрия както от ръководството на местния Апелативен съд, така и от председателя на Върховния касационен съд. Тяхната дума обаче не натежа. Тежест дадоха други неща - например избраният е разпределил миналата година делото на съдия Мирослава Тодорова срещу вътрешния министър Цветан Цветанов, който, естествено, го спечели. Освен това



услужливо е дал на шефа на горната инстанция да прочете делото,



въпреки че, меко казано, такава практика в процесуалния закон не е предвидена. Сега се говори и че съдийката по делото ще бъде възнаградена с началнически пост - все пак доста труд положи да прочете практиката на Съда в Страсбург в полза на Цветанов, както и да му изгради образ на "гражданин, който критикува".

На следващо заседание ВСС достигна нови висоти - изправен пред избор на двама неубедителни кандидати за поста ръководител на Софийската районна прокуратура, поради липса на други желаещи, съветът избра... по-близкия на главния прокурор. Принципни неща като личностни качества, интелигентност, начин на справяне с работата, почтеност, независимост - не бяха взети предвид. За тежката длъжност, която изисква изключителна работоспособност, отдаденост и отлични организаторски качества (защото работещите в най-голямата натоварена прокуратура в страната са над 400), беше избран човек, за когото покойният му шеф е написал следната характеристика: "Не е особено ангажиран с дейността на отдела. Постепенно стана ясно, че на него не може да се разчита - той беше дезинтересован от общите задачи, а голяма част от неговите задължения като ръководител се изпълняваха от останалите зам. районни прокурори".



10 души от съвета пуснаха празни бюлетини - в знак на протест



срещу липсата на адекватен избор. А причината вече никой нормален и почтен професионалист да не се кандидатира за изборните постове е, че всички вече осъзнаха, че е безсмислено.

Мнозинството във Висшия съдебен съвет обаче се прави, че нищо не се е случило. Според него всичко това е нормално. В писмо до "Сега" преди няколко месеца член на съдебния съвет уверяваше, че органът не бил проспал първите 6 месеца от мандата си, а се "ориентирал в проблемите". Само че докато тече този процес, удобни на властта съдии, прокурори и следователи бързо се ориентираха да заемат ключовите постове. И всички от тях получиха най-високата оценка при атестиране - "много добър". Комисията по атестиране, разбира се, вложи голям патос да прехвърли вината на предишния съвет, който оценявал несправедливо. Оправдаха се с предишните например за атестацията на следователя Петьо Петров, който стана шеф на Столичното следствие по неизвестни критерии със заповед на вече бившия градски прокурор Кокинов. От комисията по атестиране обаче са категорични, че "подобно нещо не би се случило в момента при начина, по който приема атестациите сегашният ВСС". Случва се, и още как -



атестираните продължават до един да са "отличници"



и това е документирано в протоколите от заседанията на съвета. "Ние работим много, отговорно и честно за решаване на проблемите с обективното оценяване на магистратите, пред които сме поставени", казват отговорните за атестирането във ВСС. В края на мандата си съветът щял да постигне справедливост в кариерното израстване. Например след 4 години щяло да може да се разсъждава по въпроса дали следователят Делян Пеевски, който има само няколко месеца реален стаж, а през "отпуските" си е ту зам.-министър, ту депутат от ДПС, не трябва да бъде изваден завинаги от съдебната система, тъй като според Изборния кодекс няма право да се кандидатира като част от политическа партия или коалиция. Приказките за чудесата в края на мандата обаче едва ли ще заблудят някого. Ами ако след 4 години Пеевски, който днес олицетворява новата власт, пожелае да стане върховен съдия, дали ВСС ще го спре?