Пламен Орешарски предложи своя кабинет, наблюдателите побързаха да го квалифицират, по-скоро неутрално, макар веднага да забелязаха някои неудачи. Едно обаче е видно - кабинетът е съставен от експерти и политически фигури, сред които няма партийни лица от първия план.

Залогът в днешната ситуация е: ще има ли парламентарно правителство, или бързо ще отидем към нови избори след 2-3 месеца? Бившият премиер Борисов напомни, че новото правителство може със сигурност да разчита едва на 120 депутати, което не е абсолютно мнозинство. Това е вярно, но също така е вярно, че ако то не бъде избрано, ще има нови избори. Последните не са заплаха, но техният резултат едва ли ще промени с много днешните съотношения. Дали ГЕРБ вижда интерес от нови избори? Дали истински вярва, че ще привлече "изгубените 5-6%" вследствие на скандала от Костинброд? Колкото до "Атака", и те едва ли разчитат, че скорошни избори ще им донесат по-добър резултат.

Така ситуацията изглежда само с едно полезно решение - въпреки неудоволствието и ГЕРБ, и "Атака" (последната вероятно с известно облекчение) ще потърсят начин правителството да бъде гласувано. Техническото решение за това не е толкова важно.



Няма нова "тройна коалиция"



Неудовлетвореността на ГЕРБ от резултатите на изборите произведе най-баналната критика към очертаващото се анти-ГЕРБ съгласие в парламента. Бойко Борисов определи това като "нова тройна коалиция" между БСП, ДПС и "Атака". Такова повторение би било комично, стига да беше вярно. Бързо постигнатото съгласие на БСП и ДПС не беше толкова неочаквано - и двете партии бяха категорична опозиция на ГЕРБ в предишния парламент. Колкото до "Атака", едва ли сериозно можем да си я представим в коалиция с ДПС, както и с БСП (въпреки някои съвършено неуместни изказвания на някои видни социалисти в полза на обратното).

Да припомня - през 2005 г. "тройната коалиция" беше извънредно трудно постигната като съгласие между спечелилата изборите дотогавашна опозиционна партия БСП и партиите от дотогава управлявалата правителствена коалиция ДПС и НДСВ. Тогава коалицията изглеждаше като компромис между доскоро управлявалите и доскорошната опозиция. Сега ситуацията е съвършено различна. Три от четирите парламентарни партии не искат ГЕРБ да участва във властта и правят дори невъобразимото, за да го постигнат. Изглежда, ГЕРБ добре разбират това и се опитват да дискредитират тези опити с очевидното заклеймяващо "нова тройна коалиция".

Така обаче самоизолацията на ГЕРБ ще подсили изолацията от страна на другите. Вероятно именно пред такава заплаха Лиляна Павлова си позволи да направи малък реверанс към усилията на Орешарски. За да сондира доколко новото правителство няма да се окаже "правителство на възмездието", особено след няколко изказвания на видни фигури от БСП, че една от първите задачи ще бъде "разчистването на калинките" от висшата администрация, или казано с други думи, разчистването на ГЕРБ от властта. Такова очакване съществува донякъде в обществото, макар и не като основна цел (все пак резултатите от изборите са компромисни).



Правителство на спасението



Сега не е ясно докога това правителство ще се задържи. Не толкова заради крехката си парламентарна подкрепа - парадоксално, но при такова съотношение в парламента трудно може да се постигне мнозинство за успешен вот на недоверие. Напротив, веднъж избрано, това правителство може да се окаже изключително устойчиво. Рисковете за него са извън парламента, в едно общество, което засега изчаква какво ще бъде направено, но което е готово много бързо да се мобилизира, ако нещата тръгнат в нежелана посока.

Така съставено, правителството изглежда като голяма политическа коалиция с фигури, чиято политическа биография е разнообразна. Въпросът е какво ги е събрало заедно. Несъмнено общото разбиране за това, че ситуацията е извънредна и изисква нестандартни решения. А това правителство е нестандартно - с мандата на БСП, включващо министри социалисти, но оглавявано от бивш "седесар", с няколко министри от различни политически кръгове, с утвърдени непартийни експерти. Заявката за "правителство на спасението" е направена. Дано не сме в ситуацията на древните атиняни, които според Демостен са били много щастливи, защото, каквото и да направят, все ще е добре - дотам са се докарали.

Важното е какво ще бъде направено най-вече сред очакваните спешни мерки. А те са в няколко критични области: доходите, енергетиката, правосъдието, вътрешните работи, здравеопазването. Ако това не стане, "улицата дебне отвсякъде".