|
| Димитри Иванов |
Идеята за час по вероучение в училище не е добра. За религия можеш, ако желаеш, да слушаш в черква, в джамия, в друг някакъв храм. Училищата са без вина виновни, че от тях сега излизат безчет безписмени, бъдещи маргинали без четмо и писмо. Ха сега и час по вероучение. Но дори училищата да нямаха проблемите, които те имат и ще продължат да имат, не бива посегателство на разделението между светската просвета и духовната.
Край на резюмето.
Опасността от такова посегателство не я измислям. Тя пролича при църковни и парламентарни дрязги, които сега са позабравени. При тях се откроиха:
1. Дипломатичността на "царя", безмълвното му неодобрение на българския църковен разкол, предизвикан от български "сини демократи", жестът му да стои прав в храма "Александър Невски" и да не сяда на трона на коронованите си предшественици, поведението му, внушаващо принадлежност към източното православие, и съзнание, че баща му цар Борис III има двама кръстници - папа Лъв ХIII и руския император Николай II.
2. Предходният несръчен жест на "червените", които докараха "царя" на власт. "Червените" (разбирай Политбюро на ЦК на БКП), за да покажат, че са се реформирали и не са вече атеисти, отидоха да се черкуват в същия храм. Като ги видяла да позират като реформирани, режисьорката Иванка Гръбчева (Бог да прости, харесвам филмите й) казала: "Застанали с по една свещ пред дюкяните... "
После, на по-ниско равнище имаше още две пози:
1. Ние не сме турска етническа партия, ние сме общонационално движение за права и свободи, включващо свобода на религиозен избор и преподаване на различни религии, включително на ислям.
2. Ние сме националисти, православието е една от националните ценности; в училище може час по православие, не може по ислям, а по националното радио не може емисии на турски.
България е пред стопанска катастрофа, това ли е сега най-важното? Отговарям: Не е. Но когато не можеш да се справиш с важното, залавяш се с маловажното, за да отклониш вниманието от важното. Освен това имам сведения, че мнозина духовници биха приветствали закон за час по вероучение, ако той мине в българския парламент. В новия ни парламент ще е както е било винаги и навсякъде по света. За каквото и да се спори, спори се за пари. Действа ли се рекордно бързо или бавно, целта е едни пари да се преместят тук или да останат там. Междувременно можем да се залъгваме със спорове по маловажни неща като часа по вероучение.
Според мен той не е толкова маловажен. Верското индоктриниране (според мен) е също тъй опасно както идеологическото с комунизъм, фашизъм или "демокрация", кой както я разбира. Желю Желев я разбираше като злополучното реституиране на земята в реални граници. Недалновидността какво ще последва от това по бих я простил на някой градски човек, но на човек от село като Ж. Желев? Не е обидно да си от село; в казармата бяха най-естествени обръщенията "Ей, селски, ей, градски".
Аз уважавам Ж. Желев, защото той бе първият демократично избран президент на България и защото не ламтеше за лично облагодетелстване. Той има правото да изказва политически мнения. На 21 май 2013 г. в Добрич той каза, че сега най-добрият вариант е програмно правителство на широка основа, с участието на двете основни политически сили ГЕРБ и БСП, докато едно правителство от представители на БСП, "Атака" и ДПС не би било добро. Ж. Желев натрупа политически опит, част от който е неизбежно горчив. Приложната политика има тъмна страна, не е като да философстваш и теоретизираш, пишейки книгата "Фашизмът".
Джеймс Адамс написа книгата "Клопка под Ламанша". Политически трилър, измислена история за терористи от Хонконг в подморския жп тунел, но сюжетната линия е взета от взрива в купе за майки с деца във влака Бургас-София на 9 март 1985 г., извършен от организацията "Турско националноосвободително движение в България". Във вагона нямало майки с деца, а глухонеми деца, придружавани от техните учителки. Бомбата била с часовников механизъм, че да гръмне, когато влакът навлезе в тунел недалеч от гара Буново. Там поради тъмнината и липсата на достатъчно въздух жертвите щели да са повече. Но заради маневра на гара Златица влакът закъснял с две минути и бомбата гръмнала на гара Буново вместо в тунела. Жертвите били три деца и четири жени или две деца, две жени и двама старци, не знам кое е вярно. Тежко ранените били девет, между които две деца; по-леко ранените повече. Малко по-късно гръмнала бомба в кафе-сладкарницата на хотел "Сливен" в град Сливен. За другите атентати и опити за атентати, извършени от български турци, които са български граждани, не помня. Нито зная къде са ходили на час по вероучение ли по ислям ли, не го зная как се казва. Чувах, че не всички атентатори са били осъдени на смърт и екзекутирани (тогава в България имаше смъртни присъди) и че само един от осъдените на затвор за помагачество, брат на един от бомбаджиите, е бил помилван от Ж. Желев и после се издигнал до областен координатор на ДПС за Бургас, но не зная вярно ли е.
В трилъра на Джеймс Адамс със сюжетна линия, взета от събития в България, всичко е милион пъти по-страшно, както жп тунелът под Ламанша е милион пъти по-голям от тунела след гара Буново. Но описаното в романа "Клопка под Ламанша" е измислено, а онова на гара Буново не е измислено и според мен е по-страшно. Романът излезе на български в превод на Борис Мисирков и Светлозар Николов. Преводът е добър. Аз не съм добър да помня имена, но име като Мисирков не се забравя, аз като го срещнах, години след като заедно бяхме карали войниклъка, мислейки, че му помня името: "О, здравей Пуйков, как си Пуйков". А той добряк, не се обижда, само се подхилва.
Когато "избухна демокрацията", бях още в телевизията. В едно телевизионно предаване Бойко Станкушев попита неколцина "културтрегери" знаят ли стихотворението "Аз съм българче". Пред камерите всички казаха, че го знаят, но като се пробваха, единствен Вежди Рашидов успя да го каже цялото до края и без грешка. Смяхме се после и понеже тогава се говореше, че всичко трябва да стане частно, Бойко нарече Вежди "моят частен турчин", но Вежди е добряк, не се обиди и заедно отидохме в неговото ателие на мастика.
На 1 юни вдругиден ще е Денят на детето и много деца ще казват стихотворението "Аз съм българче". Чудесно. Преди това, около 24 май, деца заедно с родители, дядовци и баби заедно си пробваха грамотността, правописа. Също чудесно. Но неграмотните в България стават повече и повече, което не е чудесно.
Това круши ли са? "Аз обичам круши", казал Бай Ганьо. И аз обичам. Но сега ям южноафрикански и аржентински круши. Странни са ми, не са като едновремешните български круши, не знам на какво са ашладисани.
Грамотни хора ашладисват чуждоземни калеми на дървото на българщината. Valentine's Day вместо Трифон Зарезан. На 19 април 2001 г. пред Народното събрание български ученички като мажоретки. На 24 май 2013 г. хиляда деца пяха "Върви, народе възродени", белким влязат в книгата с рекордите на Гинес. Прилича ми на гайда с компресор с извинение. Така казвахме с Мисирков, когато имаше повик да станем "нация техническа".
На 25 април 2005 г., когато България влезе в ЕС, българските телевизии показваха как кабагайди изпълняват европейския химн, "Одата на радостта" от Деветата на Бетовен. Атакаджиите онзи ден демонстративно останаха седнали, когато звучеше химнът на Европа. Не съм такъв, но си признавам, че когато слушах кабагайдите, аз на това място в този вестник казах, че ще е по-уместна за химн Деветата на Густав Малер. Тя не е тъй бравурна и една тъжна арфа, особено когато дирижира Клаудио Абадо, унило разказва, разказва ...
На мен арфата ми разказваше: по-добре бутилка "Сто гайдари", нищо че не го харесваш, отколкото да се питаш що за да ни приемат, подписахме едни работи, които не трябваше да подписваме.
Но договореното договорено. "Pacta sunt servanda", рекли римляните. С три думи го казали. На мен ми трябват пет - "договорите трябва да се спазват" на български език. А на политически език осем думи: "Ако си по-силният, спазваш договора, докато ти отърва." Няма да привеждам примери от световната история. Нито от историята на ЕС. Знаете, че договорът предвиждаше свободно трансгранично движение на хора, освен на стоки и услуги.
Ала те в ЕС не щат нашите циганки джебчийки и проститутки; връщат ни ги. Макар че повечето ни гурбетчии отиват с честен труд да припечелят нещо, не да живеят от социалните помощи в европейските държави. Но да не ти излезе лошо име. Bougre идва от Bulgare и е лошо прозвище от Средновековието насам. През студената война българи били искали да убият папата и папата - грях му е на душата - въртя го, сука го, но по политически причини не оневини българите.
Ние също очерняме несправедливо. Наричаме ислямските шахиди камикадзета, макар че те не са японци. На гара Буново не са били нито шахиди, нито камикадзета, оставили куфара бомба с часовников механизъм и слезли от влака.
Не виня момичетата и момчетата, следвали журналистика. Виня невежеството на преподавателите им, дето не им казват, че "демокрацията" се "случва" или не се "случва", че за бъдещ министър не се "спрягат" имената на този или онзи, а глаголите се спрягат. Невежият преподавател е като невежия проповедник. Не мисля, че трябва да преподават вероучение невежи, фанатизирани попове, ходжи, равини. Както не мисля, че телевизията, която е един масмедиен проповедник, трябва да проповядва простотии като зодии и хороскопи на "спряганите" в момента политически личности.
Jusautor DI copyright
