Работодател ми дължи пари. Казаха ми, че можело по-бързо да си взема парите, ако използвам заповедно производство. Може ли да постъпя така и какъв е редът?

К.М., София



С новия Граждански процесуален кодекс (ГПК) бяха предвидени няколко способа за по-бързо правораздаване, особено в частта, свързана със събиране на доказани вземания за парични суми. Един от тези способи е т.нар. заповедно производство. Той стана популярен, след като започна масово да се прилага от топлофикационните дружества срещу хилядите им длъжници.

Според чл. 410 от Кодекса може да се иска издаване на заповед за изпълнение в няколко случая. Например за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне. Или пък ако тази вещ е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.

Основният случай за прилагане на този способ обаче е за "вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд". Именно тук попада и възможността по този начин да се събират и вземания от работодател, включително и когато той не е издължил изработени пари по трудово правоотношение. Тук са налице всички параметри - има вземане за парични суми, има и подсъдност на районен съд. Освен неизплатени възнаграждения чрез заповедно производство може да се търсят и парични суми от обезщетения по Кодекса на труда.

При заповедното производство вместо да се предявява иск за съответната сума, се отива в районния съд и се подава заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение. Заявлението трябва да отговаря на условия, на които отговаря и една искова молба. Трябва да са посочени съдът и цената, както и да е приложен документ за платена държавна такса. Заявлението, което фактически съдържа искане за издаване на изпълнителен лист, се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника.

Ако сумата е от трудови възнаграждения, то е добре да се приложи извлечение от ведомостта за заплати, от което да става ясно, че има дължими заплати. Естествено, работник или служител може да получи този документ обичайно само от работодател. По закон последният е длъжен да даде такова извлечение от ведомостите. Често обаче следват откази, обичайно мълчаливи. Просто нищо не се отговаря, но не се дават и извлечения. Ако това се случи, то може да се търси съдействие от Инспекцията по труда, които имат право да задължат работодател, включително и чрез глоби.

Иначе съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок - естествено, ако уважи искането. Тогава препис от тази заповед се връчва на длъжника. В документа изрично се посочва задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати. В заповедта се съдържа и покана до длъжника да изпълни в двуседмичен срок от връчването на заповедта. Има и указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение.

Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните освен в частта за разноските. Длъжникът обаче може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква. Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта. Важно е да се отбележи, че след връчването на документа този срок не може да бъде продължаван по никакви причини. Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя (този, на когото се дължат парите), че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Ако той не стори това, то съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и издадения изпълнителен лист. Именно това е и опасното при заповедното производство. Ако длъжникът възрази, то тогава просто ще трябва да се води дело, което може да се проточи. В същото време обаче, ако работодателят ви дължи тази сума, то ще предпочете да ви я върне при заповедното производство, отколкото да възразява. В противен случай ще дължи лихви и такси, които може да се окажат повече от дължимите възнаграждения дори.

Ако няма подадено възражение в срок или то е оттеглено, то заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. С изпълнителния лист се отива при съдебен изпълнител и сумата може да бъде събрана, включително и принудително.

Иначе ГПК предвижда и възможност за т.нар. незабавно изпълнение, което е въз основа само на документ - чл. 417. Тук обаче са изредени определени документи - акт за начет, запис на заповед, облигация, нотариален акт. Или като документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките, извлечение от регистъра на особените залози и други подобни. В тези случаи може да се иска от съда да постанови незабавно изпълнение и да се издаде изпълнителен лист. Така или иначе сред тези документи не е извлечението от ведомост за изплащане на заплати примерно и това звучи несправедливо. Затова дори ако се разполага с такъв документ, трябва да се върви по пътя на издаване на заповед за изпълнение.