|
| ---------- |
Това е обезщетението, определено от министъра на правосъдието за забавено дело за опит за убийство от 1997 г. Случаят е затворен в кориците на дело на окръжния съд в Сливен. От електронното деловодство на съда се разбира, че по него на 22 май 2012 г. подсъдимият М.Р.Д. е признат за виновен, че на 15 ноември 1997 г. в гръцката столица Атина направил опит умишлено да умъртви С.Х.Б. За това съдът му определя наказание от 6 години затвор. От присъдата става ясно още, че М.Д., който в момента е в затвора в Бургас, е задържан в чужбина в началото на януари 2012 г. с европейска заповед за арест. Гражданският иск на жертвата от 10 000 лв. за неимуществени вреди от престъплението е отхвърлен от съда, тъй като е погасен по давност. М.Д. е осъден да плати само 800 лв. на С.Б. за разноските му за адвокат. 14 години, 1 месец и 16 дни са минали от образуването на следственото дело до присъдата, изчислили са от Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Случаят е един от 17-те, предоставени на "Сега" от Министерството на правосъдието. От справката на ведомството не става ясно дали обезщетението е потърсено от жертвата на престъплението или от осъдения. По закон и двамата имат право да се възползват от новия административен механизъм за компенсации, въведен в Закона за съдебната власт под натиска на Европейския съд за правата на човека в Страсбург от 1 октомври м.г. От тогава до сега са
изплатени общо 82 700 лв.
по 21 заявления.
По закон обезщетението може да е 10 000 лв. (Определянето на горната граница на сумата бе съобразена с практиката на съда в Страсбург.) По новата процедура гражданите имат право да подадат жалба до министъра на правосъдието чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет. Ако оплакванията им са основателни, министърът им предлага споразумение и обезщетение. От това могат да се възползват и хората, които са подали жалба в Страсбург, но те още не са разгледани там. Между 6 и 10 години са необходими, за да приключи едно дело в Страсбург. Административната процедура у нас трябва да отнема до 6 месеца. Ако някой реши да води дело за обезщетение, може да заведе и съдебен иск. Така има шанс да получи много повече от 10 000 лв. Но пък рискува да се мотае още години по съдебните инстанции.
Иначе гражданите и юридическите лица имат право да подават жалби срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото на правосъдие в разумен срок. Молителите трябва да бъдат страни по приключили граждански, административни и наказателни дела или да са обвиняеми, пострадали или ощетени по прекратени разследвания. Заявленията се подават до 6 месеца след приключване на съответното производство. Разглеждането им е безплатно. Законът дава до 4 месеца на екипа от инспектор и експерти да изготви констативен протокол по казуса. В него се описва колко време е продължило делото, колко е мотано по вина на съдебните органи и колко заради самия заявител. Този протокол се предава на министъра на правосъдието.
Ако разумният срок за разглеждане и решаване на делото е нарушен, министърът определя обезщетение. То се плаща след сключване на споразумение между държавата и жертвата на бавното правосъдие. Отчита се както забавянето по вина на съдебната власт, така и по вина на страните. Взема се предвид и колко сложен е бил казусът.
Ето и някои от другите случаи, маркирани накратко в справката на министерството. От ведомството дадоха информация само за номера на делото и времето, през което е бавено. От справката им дори не става ясно коя от страните по делата е потърсила компенсация за бавния процес. Всички останали данни са открити в електронните деловодства на съдилищата.
Споразумение за 6200 лв. е сключено заради наказателно дело, което се е точило 12 години на фазата на разследването и две съдебни инстанции. Става дума за случай на измама от 1998 г., причинила вреди за над 84 млн. стари лева. Делото влиза в съда пред 2009 г. Първата инстанция - Софийският районен съд, обявява оправдателна присъда за подсъдимия Н.Г.М. през юни 2010 г. През май 2012 г. градският съд потвърждава решението.
Почти максимално обезщетение - 9200 лв, е предложено на двама души заради гражданско дело в Пловдив, което се е точило приблизително 16 години на три инстанции. Делото е за разваляне на договор за гледане срещу имот.
7 години, 2 месеца и 15 дни са били необходими, за да приключи на две инстанции дело за лека телесна повреда и обида, извършени през 2004 г. Съдебният процес започва през 2005 г. в Софийския районен съд. Тези престъпления са от т.нар. частен характер, не се разследват от прокуратурата, а делата тръгват по тъжба на пострадалия. Присъдата на първа инстанция е четена едва през февруари 2012 г. Районните съдии признават А.С.П. за виновен и осъден на пробация. Давността за преследване на обидата е изтекла. През май 2012 г. Софийският градски съд потвърждава присъдата и тя влиза в сила. По това дело е определено обезщетение от 2100 лв.
Магистратите, които имат вина за забавянето на делата, по които сега държавата плаща, по правило остават недосегаеми. Замотаните процеси нямат отражение върху кариерното им развитие. А за наказания за стари прегрешения обикновено давността е изтекла. Накрая излиза, че държавата плаща за грешки, без да може да даде гаранции, че те няма да се повторят. Лесно може да се предположи, че все повече хора ще търсят компенсации по този ред, тъй като той тепърва набира популярност.
По закон на всеки 6 месеца Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да анализира причините за забавянето на делата и да взема мерки за тяхното отстраняване. Първите 6 месеца от действието на закона изтекоха в края на март т.г. Вероятно
за първи анализ трябва да се брои приетата за сведение
от съвета на 23 май информация от инспектората за установените нарушения на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок. За сведение е приет и отчетът на министъра на правосъдието за постъпилите заявления и изплатените обезщетения, както и анализ на констатираните от инспектората случаи на нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Решено е още тези три анализа да бъдат публикувани на сайта на ВСС. Те обаче не са в рубриката "Приложения", където обикновено се качват допълнителните материали. Замаскирани са добре в рубриката "Решения на постоянните комисии" и дори членове на съвета се затрудниха с търсенето им. (Всъщност сайтът на ВСС е изключително зле организиран, но това е друга тема.)
Анализът всъщност е преразказ на констатациите на инспектората. Отделено е и малко място на 9 причини за забавяне на делата, които се дължат на поведението на съда. Сред тях са окомплектоването на преписките, системното забавяне при изготвяне и изпращане на призовки и съобщения на страните по процесите, нередовното призоваване, неритмичното насрочване на съдебните заседания през дълги периоди, изискване на доказателства, които вече са по делото, и т.н. Изводът на ВСС е кратък: "В голямата си част забавянията са вследствие на нерешително поведение на административните ръководители във връзка с предприемане на мерки за отстраняване на пропуските с оглед дисциплиниране на служителите и магистратите за осигуряване на точно изпълнение на служебните им задължения". С други думи - шефовете не смеят да търсят отговорност от магистратите и служителите, когато процесите излизат извън разумните срокове.
Определени са и 5 мерки за справяне с проблема:
1. Съдебните шефове да регулират и контролират работата на деловодствата и призовкарите и при нужда да организират обучения или да предприемат мерки по дисциплиниране на служителите, за да не се отлагат дела заради нередовно призоваване.
2. Да следят и за приключването на делата и преписките в разумни срокове, както и при необходимост да упражняват правомощията си за налагане на дисциплинарни мерки.
3. Препоръчва на магистратите да дисциплинират страните по делата, като използват законовите възможности за това.
4. Шефовете да проверят делата, образувани преди 2010 г., и ако открият такива, да предприемат организационни мерки за тяхното приключване.
5. Задължава горестоящите административни ръководители на всеки шест месеца да проверяват дали делата и преписките от долните инстанции приключват в разумен срок.
Засега не е ясно какво от това е изпълнено. Но пък наближава времето за втория анализ на съвета. Колкото и анализи да бъдат приети за сведение обаче, докато съдебната система е паралелна реалност, където, вместо да се решат, проблемите се роят, молбите пред министъра ще се трупат, а обществото ще плаща за съдебните грешки.