Тодор Танев е роден през 1957 г. в София. Завършил е социология в СУ "Св. Климент Охридски". В продължение на седем години ръководи катедра "Политология" в университета, а в момента преподава в катедра "Публична администрация". Автор на множество научни публикации, сред които са книгите "Политическата култура", "Анализ на публичните политики" и "Държавничеството". Член е на Гражданския съвет към Реформаторския блок
-------
- Проф. Танев, възможно ли е да има диалог между протестиращите и правителството, след като хората на улицата отказват да излъчат някакво общо представителство?
- Нито управляващите, нито протестиращите търсят някакъв диалог помежду си. Липсата на ясно лидерство е и това, което пречи протестът да бъде "обязден". Това може да трае само известно време, но при всички случаи ще бъде по-дълго, отколкото ако протестите бяха предварително планирани. Случващото се за мен е позитивно - зад него не стои нито българска партия, нито чужда столица. И на този етап не генерира негативни неща.
- Възможно ли е протестът да се превърне в негативен феномен?
- Мога да кажа как това би могло да се случи като технология. Българската политическа система страда от крещяща партизанщина. Сегашната конституция предоставя на нашите партии твърде много власт - нещо архаично и характерно за началото на националните държави. Ние политически продължаваме да живеем още в ХIХ и ХХ век. В момента, в който някоя отделна политическа сила успее да постави под контрол протестното движение под някаква форма - каквито опити направи наскоро ГЕРБ, - това би довело до неговия край. За щастие протестът е тотално неподатлив на партизански партийни внушения и едва ли някоя партия би могла да отхапе от него нещо повече от малко парче. Има обаче и по-страшен вариант - скритото съюзено усилие на иначе разнолики партии, обединени от съвременното им амплоа на представители на скрити интереси, да парализира това движение - дейност, в която българската партийност е добре квалифицирана. Но по-сериозен проблем за протеста от партийната заплаха е собствената му вътрешна слабост. Гражданското общество, което стои зад него, тепърва има да укрепва. Колкото по-дълго съществува, толкова повече ще укрепва и ще добива имунна система, способна да реагира срещу олигархични и всякакви други зарази, застрашаващи изконните принципи на една свободна, демократична и правова държава.
- Основателна ли е критиката към протестиращите, че искат оставката на законно избрано правителство, без дори да представляват някаква обособена обществена група?
- Аз съм привърженик на тезата, че легалност и легитимност се разминават. Не всичко, което е законно, е непременно легитимно. Репресивното законодателство в нацистка Германия например никога не може да бъде защитено като легитимно. Но дори в по-малки рамки разминаването между двете може да бъде пагубно за държавността. Затова и сега на правителството му се клатят краката. То изцяло държи на старата норма в политиката, че е важна властта сама по себе си, а не доброто управление, националната сигурност и интерес. Последствие от тази фиксация върху властта е и кадруването, в което надминава предходното правителство на ГЕРБ. В управлението попадат хора, които повече се отличават с верността си към една феодална клика от десетина хиляди души, които управляват страната. Така че евфемизмът задкулисие е категоричната диагноза на проблема. Отговорът на гражданите на това може да не е съвсем адекватен, но е реципрочен - те искат легитимно правителство на основата на протестни действия. До тях се стига винаги когато политическата система склерозира. Този термин от политологията означава, че властта се изолира от гражданите и се капсулира извън импулсите, идващи от обществото.
- Недоволството на гражданите се възпламени от назначението на скандалния депутат от ДПС Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Тогава управляващите се оправдаха с прагматични съображения - той бил човекът, който щял да се справи с организираната престъпност. Как ви струва това?
- Това, което направиха, изобщо не беше прагматично, защото създаде всичките сегашни проблеми на правителството. То вече няма как да си отиде с добро дори да изкара пълния си мандат. Изборът на Пеевски не може да се реши с извинение. Три месеца по-късно авторите на това решение продължават да избягват отговора за мотивите си въпреки нестихващия интерес на обществеността. Този въпрос десетилетия по-късно ще продължи да бъде задаван, тъй като очевидно не е случайна грешка. Като направиха това, управляващите показаха, че нехаят за публиката и ги интересува единствено властта и изгодите за групите, които те представляват. Нека да не забравяме и факта, че с дадения му пълен достъп до класифицирана информация Пеевски получи възможност да бърка в най-съкровените тайни на държавата. Това загатва и за намесата на чужди правителства. Неслучайно от Европа първи ни издърпаха ушите заради него. Затова правителството се уплаши и го махна, а не заради уличните протести. Това беше тайно скроено, напълно престъпно непрозрачно деяние, издаващо по-скоро умисъл, отколкото грешка. Не само по своето съдържание, но и като технология беше извънредно.
- Какво целеше това деяние според вас?
- То търсеше изпреварващия ефект върху противник, който да бъде изненадан от политиката на свършените факти. Обществото беше смутено и преди това от особената сплав на парламентарното мнозинство на партии, които не съумяха да обяснят платформата на постигнатото от тях съгласие. Налагането на Пеевски обаче със силата на това безпринципно механично мнозинство изигра ролята на лакмус, който не остави никакви илюзии за никого. Денонсирането на Пеевски беше опит за потулване на случая, а не за промяна на сгрешения принцип, довел до неговата номинация. Извинението за това политическо фиаско може да бъде само поемане на политическа отговорност.
- След като с новите политически и административни назначения управляващите така солидно се окопават във властта, можем ли въобще да очакваме оставка на кабинета?
- Уличното движение може да свали правителството само ако то иска да бъде свалено. Уверен съм, че то няма да си отиде просто заради протеста. Това няма и как да стане в съвременна европейска държава. Не може да се прескочи силата на легалността. Но в момента, в който има някакво раздвижване по света, а това време не е далеч предвид близкоизточната криза, в българската политика, която винаги е била ехо на световните промени, ще се случат някои промени.
- Виждате ли жизнена политическа алтернатива пред българските избиратели на следващите парламентарни избори?
- Усещане за някаква новост, която не знам колко ще просъществува, засега идва от Реформаторския блок. Особено окуражително е създаването на граждански съвет към блока - за първи път група партии се опитват да започнат диалог с граждани, които имат нещо да кажат за тяхната политика. Нито една от другите партии не е готова да сподели правенето на политика с външни сили, най-малкото с гражданите. И това е бъдещето, тъй като вече мина времето на чисто партийната политика. Гражданите не толкова чрез референдуми и разни обществени ведомства към министерства, а като творци на публични политики в областите на образованието, здравеопазването и националната сигурност имат своята роля в правенето на политически решения. Тук трябва да се търси и включването на бизнеса, експертните общности, международните организации. Подобни мрежи от граждани, партийни функционери, експерти и хора на бизнеса трябва да наследят пирамидата на остарялата партийна политика.
- Как виждате политическото бъдеще на БСП?
- Социалистите вече трудно достигат 20% електорална подкрепа и никога вече няма да мръднат над това ниво. БСП остава сред първенците на българската политическа сцена, но повече няма да бъде първа.
|
|