Все пак съдът в Дубай прояви снизхождение към ревнивия скандинавец, като го наказа само с един месец затвор. Шериатът предвижда и смъртно наказание за опит за самоубийство. |
Всъщност, случаят се оказва
чиста проба семейна разпра
Главният герой пристигнал ОАЕ през юли при жена си, също норвежка, която работи в емирствата (двамата били женени малко повече от година). Една августовска вечер съпругата му организирала сбирка в дома си, поканвайки араби сред гостите. Веселбата продължила и след полунощ, като последният гост си отишъл някъде към три през нощта, уточни норвежкото издание на "Лоукъл" (The Local). След това обаче съпругът вдигнал скандал на жена си, ревнувайки я от поведението й към мъжката половина от гостите. "Когато купонът свърши, ние се скарахме, защото той ме обвини, че не съм му била обърнала достатъчно внимание", заявила пред съда съпругата, цитирана от местното англоезично издание "Нешънъл" (The National). Какво точно е правила съпругата на купона, двете издания не уточняват, но съпругът предприел действие, което е необичайно за обикновено невъзмутимите, уравновесени и дори студени скандинавци. Явно в израз повече на безсилие, отколкото на любов, той взел кухненски нож, прерязал вените на една от китките си, а после се заключил в банята - очевидно за да няма кой да му помогне, когато предаде богу дух от кръвозагуба. И там той действително загубил съзнание. Съпругата му отначало се обадила на охраната на жилищния блок, но тя не могла да разбие вратата на банята, след което била извикана полицията, която разбила вратата. Съпругът съответно бил изпратен в болница и в крайна сметка бил спасен. Но не и от правосъдието - ислямското законодателство тълкува самоубийството като престъпление. Посегналият на живота си норвежец не знаел това, но съгласно международното право непознаването на местния закон не освобождава от отговорност. Така той бе изправен пред съда.
Спасен, обвинен и напълно объркан, скандинавецът трябвало да отървава кожата и да доказва в съда, че нямал намерение да извърши самоубийство. Опитал се да отбие обвинението с довода, че си срязал китката случайно. Рязал хляб в кухнята, но понеже бил разгневен и ядосан на "половинката си", без да иска клъцнал китката си. Обвинението обаче го контраатакувало с въпроса защо е отишъл в банята, където отгоре на всичко се е и заключил. Тя лекарски кабинет ли е, към който би си обърнал всеки човек в подобна ситуация? Норвежецът и тук представил някакво обяснение: "Заключих се в банята, защото ме беше срам от това, което бях направил" (в смисъл срам от непохватността, че си прерязал китката). Естествено, че това
инфантилно обяснение не можеше да бъде прието от съда
- при рязане на хляб човек може неволно да си среже пръстите, но не и вените на китката си. В мюсюлманската Темида, която се базира на шериата, може и да има твърде нелогични и необясними неща за един светски мироглед, но все пак и тя работи с факти. А прорезните рани по китката на мъжа са неопровержим факт, който води до необоримия извод, че обвиненият наистина е направил опит за самоубийство. И макар шериатът да поставя жената в зависимост от мъжа, съдът в Дубай изпрати зад решетките именно силния пол. Макар и да прояви към него снизхождение, отказвайки се от далеч по тежка присъда.
Правораздаването в съвременния свят отдавна не третира самоубийството като престъпление (за разлика от съдействието, подстрекателството и неоказването на помощ при самоубийство, които са наказуеми). Все пак има и изключения. В Индия и досега има закон, според който опитът за самоубийство се наказва с една година затвор и глоба. В Сингапур наказанието е до една година. Изключение правят само душевноболните хора, изпаднали в умопомрачение.
На другия пък полюс е Япония. Там самоубийството е издигнато в култ, съответно се тачат хората, посегнали на живота си - особено когато това е сторено заради кауза (неслучайно камикадзетата са японско явление).
Християнска Европа не възприема самоубийството като престъпление, но това е така от 18 век. Преди това векове наред християнската религия е осъждала самоубийствата, а закони срещу тях е имало в много европейски държави. Това е продължавало до преломната епоха на първата индустриална революция през ХVIII век, която рационализира и мисленето. В Англия обаче, която е родината на тази революция, а до ХХ век е била генераторът на техническия и обществен напредък, наказания за самоубийства е имало чак до 1961 година (глоби).
Поради ислямския екстремизъм в общественото мнение на Запад, а и у нас се е създало отрицателно отношение изобщо към ислямската религия. Ислямът обаче отрича и е нетърпим към самоубийствата -
той разглежда човешкия живот като най-висша ценност,
а да отнемеш живота на един човек, било на себе си или на друг, се смята за един от най-големите грехове. (По тази причина умерените ислямски теолози отричат и самоубийствата на шахидите при терористични актове, те смятат тази практика за чужда на религията им.) Впрочем в шериата също се прави изключение за самоубийствата на душевно болните хора, извършени в състояние на умопомрачение.
Законодателството на ОАЕ се базира на шериата - съвкупност от правни, морални и религиозни норми на исляма, които обхващат всички страни на живота на правоверните мюсюлмани. Тези пък норми са залегнали в Корана и напътствията на пророка Мохамед. Така в Корана Всевишният казва: "Не убивайте себе си! Наистина Аллах е Милостив към вас (забранявайки ви това)» (сура "Ан-Ниса", изказване 29).
Според друга норма пророкът Мохамед казал: "Сред хората, живели до нас, имаше човек с рана. Той изпитваше мъчителна болка и веднъж взел нож, направил (дълбок) прорез на ръката и (скоро) умрял от загуба на кръв. Аллах каза: "Моят роб ме е изпреварил. Забранявам му Рая". Всъщност това са положения, които третират самоубийството в ислямската религия, съответно и в шериатското законодателство. Казано на светски език, те са законът, точката или алинеята, по силата на които норвежецът бе хвърлен за един месец зад решетките.
Интересното е обаче защо и съпругата не е изправена на подсъдимата скамейка, след като знаем колко строго и направо сурово ислямът третира поведението на жената в обществото. Дали е била с къса пола, дълбоко деколте или гол гръб? Или пък с разголени рамене? А ако е танцувала с гостите? Всичко това са недопустими неща за една жена в мюсюлманска държава, независимо че тя може и да не е мюсюлманка.
Тя обаче би застанала пред Темида при наличието на жалба - тази процедура е валидна и за шериата. А такава не е имало. Дори от потърпевшата й "половинка".