Хенри Фонда хареса "Лимонаденият Джо", но САЩ, жегнати навремето, отказаха да го номинират. Защо, боже мой? "Лимонаденият Джо", героят на Олдржих Липски, пиеше несъществуваща марка лимонада, никаква заплаха за световната пазарна ниша на "Кока-кола". А пък във филма "Кой иска да убие Джеси" на Вацлав Ворличек героят с мускули като на Captain America беше неунищожим, защото комикс героите са безсмъртни, това е закон. Във френския комикс Roi Ubu кралят заповяда слънцето да изгрява сутрин, ако беше заповядал то да изгрява вечер, законът нямаше да се спазва. Ние все хленчим, че не си спазваме законите и дори забраната да пушим не я спазваме. Анимационният филм на Тодор Динов "Маргаритка" беше прекрасен и получи световни награди, защото комикс героите винаги казват само едно, че то да е ясно - "Ну, погоди" или "Оставка!" например, не като мен, като топче за пинг-понг насам-натам, от едно към друго; преводаческа му работа. Рангел Вълчанов накрая рече ясно: Хем съм сам, хем няма никой. Всички ще умрем, а сега наздраве!

Нему не отдадоха едноминутна почит нашите законотворци, но какво говоря, те дори на жертвите на Батак не отдадоха. Те отдадоха почит на някакъв европейски политик, не го знам кой беше, а и той не знаеше къде се намира България. Идеята да го почетем беше на Б. Борисов - той бил "десен", та затова. Когато пъдехме българските турци, те с москвичите, натоварени с бохчи и денкове, караха от дясната страна на шосето, аз на изпроводяк също карах вдясно, младият комунист Б. Борисов вляво от нас, щото конвоираше. Аз затова по политически причини престанах да ям тиквеник, но сладки щели да са тиквите наесен, та ще се отсърдя на "Генерала". На комикси не можеш да се сърдиш. И на С. Станишев не му се сърдя.

Много съм злопаметен, срещнах един слон, който плачеше от завист.

Вчера включих радиото на колата и почнах да слушам новините, а радиото почна да ме ядосва. Понеже обличаме мислите в думи, какъвто ти речникът, такова ти и мисленето. "Респект и уважение" към ...и аз се чудя дали респект или уважение. Предприемаме "активни действия" ...пък аз не знам за пасивни действия. Футбол: Той ще играе "дефанзивен защитник"...Култура: "Маестро Карталов, Верди, Вагнер, гала спектакъл" ...

Откъде ли е дошла думата гала? Дали е вярно, че от "gallows", понеже публичните обесвания събирали повече публика от Шекспировия театър? Щях да се почеша по главата. Но не се почесах, понеже се сетих, че е забранено да държиш волана с една ръка, а с другата да се почесваш. Преди 16 години един със светлоотразяща жилетка надълго и широко ми обясни защо е забранено. Не ме глоби, човекът скучаеше и искаше да си побъбрим, но не се получи, защото той бърбореше, аз мълчах. В стария си "VW пасат", който тогава беше стар, а сега след 16 години е допотопен, возех три андерсенчета. Знам, че са 16, понеже тогава започнах да пиша в този вестник. Аз съм мома англичанка, преди 16 години бях мома като цвят, пише в народната песнопойка. Море, и тогава си бях дърт пергишин. Я по-добре "La-la-la sweet sixteen ..." Не помня кой пееше този шлагер. Помня, че тогава седналото до мен андерсенче ме запита: "Защо ни спря офицерът", а на задната седалка двете андерсенки продължиха да си бъбрят. Техните български преводачки ги наричаха андерсенчета, понеже бяха пратени в София от "Arthur Andersen LLP". Те помолиха "да им дам един лифт" с колата от НДК до техния хотел, а фирмата им за финансов одит "Андерсен" даваше по света (после разбрах) срещу солидно заплащане "a clean bill of health" на компании и на държави, бидейки дъщерна на "Standard & Poor's" (съперникът на "Moody's"). През 2002 г. холдингът "Андерсен" се издъни, защото срещу не знам колко пари под масата даде "a clean bill of health" на "Eнрон", а "Енрон" се издъни, но преди 16 години това не беше очевидно.

Сега нашите господа и дами политикани и политиканки са си навили на пръста да казват очевадно вместо очевидно. Не вярвам на очевидното. Когато бях малък, ми казаха да не пипам една жица; очите ми не виждаха електрически ток, беше очевидно, че няма ток и аз пипнах жицата и си изпатих.

Едната андерсенка се казваше Санчита. Андерсенчето я наричаше Санчо и каза "Свободата, Санчо, е на върха на копието."

- Вие сте чели "Дон Кихот"? - О, не - Не го били чели, но когато били деца, имало анимационен сериал по телевизията. - "Том и Джери" гледали ли сте? - Да, разбира се. - Аз пък съм гледал и "Мики Маус" на Дисни. - Къде, в Дисниленд ли? - Не, на кино. Много забавно и бързо мишле беше. - Не, най-бързото мишле е Спиди Гонзалес. Аз знам ли го? - Знам го, я. Той носи сомбреро и говори английски с испански акцент като Санчита. - Какво й е на акцента на Санчита? - Нищо. - Не, не, не е нищо. Некоректно е така да се правят забележки за акцента на хората. Аз "ебоникс" на афроамериканците да чуя. Нищо няма да разбера. - Вярно. Веднъж чух и нищо не разбрах. - Що почвам да се заяждам тогава? - Не съм почнал. Сега започвам. Спиди Гонзалес като е най-бързото мишле в Мексико, може ли да мине през границата със САЩ? - Не мисля, че ще го пуснат. - О, я да не се караме, човекът ни даде лифт - намеси се другата андерсенка. Хайде като стигнем, всички заедно по един сандвич и по една кока. - Аз не ям сандвичи, а коката ме отвращава. - Но защо? - Защото бе предвестник на глобалните монополи, калкулиращи своята реклама в цената на продукта си. Можех още да им кажа, но не им казах, че свободата не е на върха на копието. Или е, но истината е не по-малко ценна от свободата, а нея, дори на опашката на копието няма да я прозре Санчо. Да можех, щях да му кажа на Санчо:

Сервантес, Санчо, създал теб и твоя сеньор дон Кихот. Имало тогава един хидалго. Той не бил лакомник като теб, стомахът му не понасял свинско. Но наредил на икономката си в супника на масата му да плават една-две мръвчици свинско. Назорвал се да ги изяде, за да се различава от мохамеданите. Този хидалго ти не го познаваш, той не се казвал дон Кихот. Но виждаш ли колко политкоректен бил той, а не както кмета на Ню Йорк Руди Джулиани с неговата нулева толерантност, но ти и него не познаваш. Това станало след всички вас. Помниш ли как жестоко се подиграха с теб, че си уж губернатор на остров. Сега в Мадрид - жестока подигравка със Сервантес. Табелката, на която пише къде живял по едно време Сервантес, е на улица "Лопе де Вега", който ставал преуспял драматург, докато Сервантес умирал в бедност. Жестоки хора сте, испанците. И другите са жестоки. Макар че те не правят кориди като вас испанците. Тъй върви тя, Санчо.

Тъй като на Санчо нищо не мога да кажа, с теб споделям, читателю.

За Рангел Вълчанов и филмите му не една минута, а много минути си спомнях. Ми прав беше онзи на Негово Величество офицер на малкия остров - строг, но справедлив по сценария на Валери Петров. Офицерът каза, че дисциплина ни трябва на нас цивилните гарги. Като много знаем, що не вървим под строй, ми ей тъй си щъкаме по улиците? Както Спиди Гонзалес.

Мало и голямо видя този оспорван филм. Това за дисциплината бе с последици за мен. Бяха сложили в БТА хубав бежов мокет, но аз за "летучката" в 10.00 ч. при шефа на БТА Лозан Стрелков се втурвах без да се преобуя и вечно закъснял понеже нощем превеждах Хемингуей и Скот Фитцджералд. Лозан ми се караше, аз зад гърба му го наричах "Старецът и мокето" и едни колеги му донесли. Той с възпитателна цел нареди аз да съм "отговорник по дисциплината и чистотата". Звъняха ни партийни величия и без да се представят грубо казваха "Кой?" Веднъж Аглика Маркова отговори "Баба Меца". Аз казвах "Старши лейтенант Иванов слуша", но почнах да казвам "Отговорникът по дисциплината и чистотата е насреща". После горкият Лозан трябваше да обяснява що назначава идиоти в БТА.

Разправят, в мрежата имало вредни за организма послания. Сублиминални - неуловими за човешкото око, което само 24-филмови кадъра в секунда възприема като плавно движеща се картина. Но можело да има повече, които ти проникват в подсъзнанието. Офталмолог ми каза, че хора, стоящи дълго пред монитор, имат оплаквания. Най-напред главоболие. Не зная дали има сайтове с лошо излъчване. Но зная, че през 80-те години имаше опити със сублиминални телевизионни реклами. В Брънсуик* станаха странни работи. Мъже, заклети въздържатели и непушачи, си купуват уиски и цигари. Жени, които нямат бебе, влизат в супермаркета и купуват памперси. Аз лично съм неуязвим, понеже ако нещо ми рекламират, аз наопаки - не го купувам. Стока може да е, рекламирана политика може да е. Божем забраниха сублиминалните послания. Ама те и чудовищният мониторинг в мрежата божем го забраниха. Сублиминалните внушения били по-бързи от Спиди Гонзалес, та не знам.

------

*Не Брунсвик в Германия (Брауншвайг), а университетското градче в Мейн САЩ.



Jusautor DI copyright