Какво трябва да правим с Едуард Сноудън? Знам какво предложих преди време. Той не е истински изобличител, а е "странно влюбен в камерите" и "нарцистичен" също. Това бях писал преди време за него. Времето доказа, че преценката ми е била напълно погрешна. Какъвто и да е Сноудън, той е любопитно скромен и се оттегли, за да е сигурен, че информацията, която разкри, ще причини минимум вреди. За "предател" му липсват предварителното намерение и заплахата.



Масово обаче Сноудън е определян като предател



"Мисля, че Сноудън е предател", каза Хари Рийд, лидер на мнозинството на демократите в Сената на САЩ. "Той е предател", каза Джон Бейнър, лидерът на мнозинството на републиканците в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ. "Това момче е предател, той е дезертьор", каза конгресменът Питър Кинг, републиканец и кандидат за президент през 2016 г. А бившият вицепрезидент Дик Чейни не само определи Сноудън като "предател", но и предположи, че може да е споделил информация и с китайците. Тази инсинуация, подобна на онази с оръжията за масово поразяване на Саддам Хюсеин, е ярко доказателство за неутолимата решимост на Чейни да бъде съвършено неправ.

Първоначалното изобличаване на Сноудън днес вече изглежда напълно несъстоятелно. Ако е предател, коя точно страна е предал той и на кого служи? Бенедикт Арнолд, най-прочутият американски предател, по време на Войната за независимост преминава на страната на британската армия и става генерал в армията на крал Джордж Трети. Сноудън изглежда не се е продал никому. Нещо повече - според осведомени източници той дори не е продал правата за личната си история и е отхвърлял предложения за платени интервюта. Вероятно най-неамериканското му действие е това, че е отхвърлил възможността да спечели лесно. Някой трябва да проучи това.



Да се засели в Русия на Сноудън му беше наложено



- просто нямаше къде другаде да отиде. Онези, които настояват, че можеше да се върне у дома и да отиде в затвора, явно нямат здравословна представа за предизвикателствата на затвора. След известно време, прекарано там, въобще не е весело. Сноудън твърди, че нито руснаците, нито преди тях китайците са се сдобили с неговите свръхсекретни материали. Всъщност той се отнася доста внимателно с информацията си, която предоставя на отговорни медии - "Вашингтон пост", "Ню Йорк таймс", "Гардиън" и други, а не я пуска просто ей така, в ефира, по примера на "Уикилийкс" и не повтаря глупавата мантра "Информацията иска да бъде свободна" (Не, информацията, както повечето от нас, иска да има къща в Хемптънс.)

Първият ми коментар за Сноудън се основаваше на убеждението, че нищо от разкритото не е новина. Нима членовете на Конгреса не знаеха всичко това и по-голямата част от тези данни да не бяха изтекли вече?! Да, до голяма степен е така. Но ми увисна мандибулата от мащаба на тези програми за набиране на информация - каскада от новинарски материали, които ме карат да мисля, че този коментар е бил прочетен вече в Агенцията за национална сигурност, преди да са го видели редакторите. Освен това бях писал, че "никой не е лъгал за различните програми", разкрити от Сноудън. Но след това научихме, че шефът на разузнаването Джеймс Клапър е знаел. На изслушване в Сената през март той е запитан "дали информацията, че притежаваме милиони или стотици милиони досиета на хора, е напълно невярна" и той отговаря, че е така, че е невярна. Всъщност неговият отговор се оказа, че е бил "напълно неверен".



Сноудън е един от онези хора, за които съюзът "и" е подходящ



Обикновено предпочитам да използвам "но", за да кажа, че "Сноудън стори нещо добро, но причини и огромни щети". Проблемът е, че не съм сигурен в това. Сигурен съм обаче, че той подбуди един значим дебат. Сигурен съм, че с полицейските пълномощия, дадени на правителството, ще се злоупотребява и че Сноудън е истински изобличител, отвратил се от това, което е видял на компютъра си, и пожелал, досущ като Пол Ревиър, да каже "на всяко село и ферма в Мидълсекс" какво правят нашите разузнавателни агенции.

Но (и?) не зная какво да кажа по повод на това какво да се прави със Сноудън. Той наруши закона - това е вярно. Бе предпазлив с информацията си, но не би могъл да знае всички усложнения и последствия, които носи тя, а и правителството не може да позволи някому да решава сам какво трябва да се разкрива публично. Това също е вярно. Според мен Сноудън е малко като Джон Браун, усърдният радетел срещу робството, почувствал дълбоко в себе си безчовечността на робството и нарушил закона в опит да го прекрати. Аналогията ми не е чиста - Браун е убил хора, но разбирате мисълта ми. Смятам, че Сноудън ще трябва да бъде наказан, но не като предател. Може технически да е бил нелоялен към Америка, но не и към американските ценности.