Френски професор, който от години се интересува какво става в България и на Балканите, ми изпрати анализ от шест точки по повод кратък преглед на българския печат, появил се на сайта на френското посолство в София на 4 октомври. Шокиралият го текст има следното съдържание:

"Кризата в Близкия изток се задълбочава и ние не можем да твърдим, че сме в състояние да се справим със ситуацията в България. България приюти над 5500 имигранти. Техният приток се увеличава стремително. Над 200 души проникват всеки ден в страната", заяви пред парламента вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, цитиран от "Преса". Той очерта черна картина за България: заплахи от епидемии, инфекциозни болести, проникване на лица, свързани с терористични групи, създаване на криминогенни ситуации в местата, където се настаняват имигрантите. Според г-н Йовчев до края на годината България трябва да очаква увеличаване на бежанците до 11 000, т.е. допълнителна тежест от 30 млн. лв. за националния бюджет. Затварянето на границата с Турция би струвало твърде скъпо (около 11 млн. лв.) и според него засега не е предстоящо. Водят се преговори с други страни, които биха могли да поемат част от сирийските бежанци, добави министърът. Между другото, процедурата за издаване на бежански статут бе ускорена (всички вестници)".



А ето и коментара на френския професор:



"По мое мнение тази аргументация на българските власти е твърде глупава.

1) Това показва, че властите се паникьосват. Тя сочи, че те или не са на нужната висота, или че преувеличават (или и двете).

2) Че българските граници са твърде пропускливи (с други думи, всичко е готово за влизане в Шенген...). Излиза, че българите са лъгали за своята готовност и че не заслужават доверие.

3) Посочените заплахи (болести, епидемии и т.н.) са срамни за една цивилизована държава. Това прилича повече на ксенофобия, отколкото на нещо друго. Търси се изкупителна жертва пред очите на народа.

4) Че властите искат европейски пари (факт!).

5) Подобни изявления могат да послужат в Европа само на онези, които не желаят да видят България в Шенген!

6) Между нас казано, сякаш чета аргументите на нашата крайна десница срещу ромите във Франция... и чувствам, че се засилват (след като ги изрича българско социалистическо правителство...)

Определено правителството е кръгла нула и вицепремиерът не си разбира от работата! Вероятно им се смеят в европейските кабинети!

Извинявай, че съм толкова откровен и директен в своя коментар."

Позволявам си да публикувам лично писмо, защото в него личният елемент отсъства. Коментарът на един приятел на България, който полага усилия да убеждава френските политици, че не са прави да държат България извън шенгенската зона, изразява дълбокото му разочарование, че нашето правителство работи за своите опоненти. Това е вид предателство, което го прави безсилен да търси аргументи в наша защита.

Досега смятахме, че сме дискриминирани политически от няколко държави, защото според Еврокомисията и Европарламента сме изпълнили техническите критерии за членство в Шенген, но при първата проверка на терен в кризисни условия излезе, че



техническата ни готовност не е била истинска



Правителството зачертава 7-годишни усилия, откакто сме в ЕС, да постигнем пълноправно членство, защото не е нормално да имаме задължение по договор да влезем в шенгенската зона, да се стараем да го изпълним и накрая да се провалим като негодни да ни се доверят, че можем да охраняваме участък от външната граница на съюза.

Начинът, по който правителството търси разбиране и помощ от партньорите ни в Европа, говори само за неговата неспособност да управлява бежанската криза. На 14 октомври то отправи официално искане за намеса от Европа. Воплите му бяха чути и ето какво излезе три дни по-късно:

"Европейската служба за подкрепа на търсещите убежище (EASO) и България подписаха на 17 октомври оперативен план, който предвижда подкрепа за България до септември 2014 г. Помощта ще бъде в редица приоритетни области, като:

- идентифициране и предварителна регистрация на смесените миграционни потоци;

- регистрация на лицата, търсещи убежище и насочване на непридружени непълнолетни лица и уязвими лица към съответната процедура за предоставяне на убежище;

- подкрепа в процеса на вземане на решение за предоставяне на убежище;

- осигуряване на обучение по модулите на Европейската служба за подкрепа на търсещите убежище за новоназначения персонал и

- предоставяне на експерти по усвояването на спешна финансова помощ от България по фондове на ЕС (програма SOLID).

Европейската служба за подкрепа на търсещите убежище също така ще осигури обучение на български държавни служители, ще организира тематични семинари и ще предоставя технически консултации и стандарти за качество."

Това е помощ, която се предлага при липса на собствен административен капацитет. България едва ли ще види големи европейски пари за издръжка на бежанците въпреки твърдението на еврокомисаря Кристалина Георгиева, че помощта ще бъде "значителна", но ще й пратят наставници, които ще я учат как се правят списъци, как се идентифицират непознати хора, как се информират за процедурите, как се разпределят по възрастови групи и как им се издават съответните документи. Наставниците пък ще вземат солидни суми и ще ги отчетат като отпусната финансова помощ от ЕС на България.

Както и да го погледнеш, личи



некадърност, изложена на показ пред цяла Европа



В нашата агенция за бежанците работят точно 133-ма души. EASO обещава да изпрати 100 служители на ротационен принцип. Базираната в Малта европейска агенция е преценила, че трябва да дублира оплелите се като в кълчища български чиновници, за да оправи работата. Просто и ефикасно. Вярно е, че заплатите на европейските инструктори са поне 10 пъти по-големи, но и качеството вероятно е друго.

Иначе надеждата, че някой ще се смили над България и ще я покани да му прати от "своите" бежанци, е повече от наивна. Германия си определи квота от 5000 души, Франция каза, че вече има 3000, които й стигат. Човешките трагедии, които се разиграват край италианските острови, не трогват достатъчно правителствата на най-големите и богати държави, за да подадат ръка на стар приятел като Италия. Какво остава за България, която и без това е гледана накриво заради притока на нейни роми, пътуващи свободно като европейски граждани из целия ЕС.

За първи път можем да сме доволни, че темата "Шенген" изпада от дневния ред на поредна среща на високо равнище на ЕС, която предстои на 24-25 октомври. България би била последната, която ще се осмели да зададе въпроса "Защо не ни приемате, след като изпълнихме критериите?" Отговорът вече е лесен и всеки може да й каже, че се съдържа във въпроса й: "Защото толкова сте ги изпълнили".



Най-нещастни на идния Европейски съвет



вероятно ще бъдат румънците, които са в една кошница с България, но все още могат да твърдят, че са напълно готови за Шенген. До тях не е стигнала голяма бежанска вълна и засега няма причини да се смята, че заблуждават Европа. Те ни върнаха с обратна разписка първите групи бежанци, опитали да се прехвърлят от българска на тяхна територия в посока към Западна Европа. Възползваха се от споразумението "Дъблин-2", което служи най-добре на северните държави. Според него държавата на първо проникване на имигрантите носи отговорност да не ги допуска по-навътре в европейска територия и ако ги изтърве, е длъжна да ги приеме пак, щом бъдат заловени в следваща държава. По този начин скандинавците са изложени на риск само ако им дойде наплив от ескимоси, а иначе всички пришълци от Северна Африка, Близкия изток и други топли страни правят опити да влязат главно през южните граници на Европа. България има интерес да настоява заедно със средиземноморските държави за промяна на споразумението и по този въпрос вероятно няма да се окаже в един отбор с Румъния. Като сухопътна външна граница на ЕС, Румъния трябва да бди срещу имигранти от Молдова и Украйна, но молдовците и без това си вадят румънски паспорти, а за украинците прекият маршрут към Западна Европа е през Полша. Пък и в двете страни няма тежки хуманитарни кризи, за да се очаква бежанска вълна.

Настава време разделно за България и Румъния, поне в общата ни досега шенгенска неволя. Нищо чудно шенгенската граница да слезе до Дунав и там да си остане. А ние ще възстановяваме бодливата тел по хребетите на Странджа и Сакар.