Пламен Горанов е действал сам и се е запалил пред общината във Варна на 20 февруари т.г. по своя воля. Това е изводът на Районната прокуратура във Варна след разследване, продължило половин година. Постановлението за прекратяване на делото за склоняване към самоубийство срещу неизвестен извършител е подписано в края на август. Подробности обаче бяха огласени едва вчера.

Прокурорът, чието име се пази в тайна, е стигнал до извода, че младежът нямал намерение да посегне на живота си, искал е само да протестира по нестандартен начин, като заплашва, че ще се запали, защото смятал, че протестните шествия нищо не могат да променят. Разчитал, че ще успее да се загаси сам или че някой ще му се притече на помощ достатъчно бързо. Натиснал е запалката в стресова ситуация, без да прецени риска.

Горанов не е страдал от психично заболяване или зависимост към психоактивни вещества. Няма данни за личностно разстройство. Дисхармонията в характера му е в рамките на нормалното.

От прокуратурата са установили, че Горанов не е искал официална среща с кмета. А в последните три години не е регистриран като посетител в сградата на общината, нито е имал административни проблеми. Не става ясно как е избран този период.

Постъпката му не е



нито планирано, нито импулсивно самоубийство



Нито един свидетел не описва промяна в поведението му, депресивни мисли и нагласи. Не е оставил предсмъртно писмо, не се е сбогувал по никакъв начин с близките си.

На Горанов е правена посмъртна психиатрична и психологична експертиза. Тя показва, че той е бил общителен, разговорлив, в зависимост от ситуацията и насрещния опонент - по-лесно възбудим, оптимист, активен, с лидерски черти, в повечето случаи стабилен. При отстояване на мнения и идеи, бил склонен да влиза в спорове и да избухва, но не губел самоконтрол. Имал много идеи, интереси и хобита. Приятелите и познатите му го харесвали заради позитивизма, доброто настроение, чувството за хумор, интелигентността, богатата култура, артистичността, готовността да помага. Младежът бил коректен и честен, човек, който не би могъл да подведе другите, подреден, целенасочен, смел и одухотворен.

С този образ Пламен компенсирал дълбоко скритото разочарование и обида от баща си. Смъртта на майка му през 2006 г. била твърде болезнен момент и вероятно психотравма, тъй като тя го е отгледала сама, докато баща му пътувал. С баща си Пламен нямал емоционална връзка.

Въпреки общителността си Горанов държал личния си живот в тайна и от най-близките си приятели. Това също показва, че той болезнено е изживявал не само смъртта на майка си, но и раздялата със семейството и бащата, смятат експертите. Чрез несъзнавания защитен механизъм на пренасяне той прехвърлил протеста и



агресията си от бащата към кмета



Кирил Йорданов - друг авторитет.

Той планирал показно и индивидуално да протестира срещу управлението на града, без да въвлича други хора, тъй като планът му бил рискован и опасен за живота. Горанов имал само намерение много категорично и по нестандартен начин да каже "Не!". Според експертизата идеята за запалване не е била чужда на Горанов. Тя е започнала да се оформя, когато му хрумнало да направи чучело на кмета и да го запали пред общината. Вероятно тази идея се е доразвила до самозапалване.

Все пак експертизата го определя като непостоянен, тъй като на 36 години все още сменял квартири и работата си. "Без да е с хомосексуални влечения, той не е имал продължителна връзка с жена и не е ходил с приятелка на събирания с приятели", пише в съобщението на прокуратурата.

Изследването на прокуратурата започва още от детството на Пламен. От постановлението става ясно, че той е бил единствено дете. Като ученик бил прилежен и активен, но допуснал средата, в която се движи, да му влияе. Обвинителите не обясняват какво точно му е повлияла средата и дали въздействието е било отрицателно. След училище младежът бил редовен студент в Стопанската академия в Свищов, но след две години се прехвърлил задочно. През този период започнал да се интересува от фотография и да се занимава с алпинизъм. Така се отдалечил от ученето и решил да не завършва. Върнал се във Варна. Първо заработил във фотостудио, после решил да пътува с пасажерски презокеански кораб. Но не се сработил с екипажа и напуснал. Живеел при свои приятели и на квартири във Варна и Добрич. Отдалечил се от родителите си. Решил да превърне скалното катерене от хоби в професия и така започнал да санира сгради.

През август 2006 г. починала майката на Пламен. Няколко години по-късно, през 2010-2011 г. отношенията му с баща му рязко охладнели заради разногласия по имотни въпроси.

През есента на 2012 г. Пламен се преместил да живее при познати във Варна.

Разпитаните от прокуратурата познати и приятели на Пламен разказали, че след като влошил отношенията си с баща си, той станал по-особен и ако си наумял нещо, не се отказвал от него. Винаги



имал собствено мнение



и не позволявал на никого да му се налага.

Според някои от свидетелите Пламен не бил избухлив. Според други - често влизал в спорове, лесно се възбуждал, но бързо му минавало и не бил злопаметен. Вълнувал се от проблемите на гражданското общество и отстоявал законността и справедливостта. Виждал нещата от различен ъгъл - бил аристократ в мисленето. Горанов бил много буден и креативен, винаги с гражданска позиция, която защитавал. Няма свидетел, че е споделял намерение да се запали. Напротив - правел планове за бъдещето.

От лятото на 2012 г. младежът започнал да споделя с приятели, че не е доволен от управлението на града и от отношението на кмета Кирил Йорданов към решаването на проблемите. През февруари 2013 г. Горанов се включил активно в протестите, които заляха Варна. Първо бил много ентусиазиран, но по-късно обяснявал, че с тях нищо няма да се реши, а само едни управляващи ще се сменят с други. Но продължавал да участва, обяснявайки на приятелите си, че не демонстрира срещу енергоразпределителното дружество, а срещу кмета Кирил Йорданов и общинския съвет. Планирал да направи чучело на Йорданов и да го запали. Три дни преди да се запали продължил да участва в шествията, но не бил доволен от развитието им, смятал, че хората не знаят за какво протестират и какво искат. Споделил, че е по-добре да отиде да се запали пред общината. В същото време заедно с приятели планирали пътуване до турския курорт Анталия.

На 20 февруари в 07.24 ч. Горанов отишъл пред общината. Записали го камерите за видеонаблюдение на кметството и на МВР. Младежът носел раница и червена туба. Държал плакат с надпис: "Оставка на Киро и целия Общински съвет до 17.00 ч. на 20.2.2013 г." Качил се по стълбите пред сградата. Поставил плаката върху кошче вдясно от официалния вход, свалил раницата и тубата. След това започнал да търси нещо в десния джоб на панталона си. После се полял с течността от тубата. Извадил и черно шише и бял чаршаф. Закачил тубата на врата си. От раницата си извадил друга 10-литрова туба от минерална вода, пълна с някаква течност (по-късно експертизите ще покажат, че в тубите е имало бензин). Сложил я между раницата и чаршафа, изтървал нещо и го вдигнал нагоре в дясната си ръка.

Горанов бил забелязан през стъклената врата от служител на общината, който казал на двамата полицаи в сградата. Те тръгнали към входната врата. Като ги видял, Пламен започнал енергично да маха с ръце. Жестовете му подсказвали, че иска да се махнат. Единият от полицаите отворил вратата, попитал: "Какво правиш?" и направил две крачки напред. Горанов вдигнал тубата от минерална вода, отстъпил две крачки и отговорил: "Не се доближавай, ще се запаля". Вторият полицай забелязал, че младежът държи запалка в дясната ръка. В този момент колегата му направил две крачки напред, а Горанов - две назад. Полицаят направил още седем крачки към него, а младежът се мръднал още назад, заставайки на ръба на стъпалата. Полицаят посегнал и му взел тубата от вода. В този момент Горанов пламнал. Според експертизата това, че Пламен не приемал да му влияят, особено когато защитава идея, и това, че полицаят се приближил до него и му взел тубата, му помогнало да реши да рискува, надценил ситуацията и натиснал запалката.

Полицаят оставил тубата и тръгнал към него, като се опитвал да го загаси с ръце. Колегата му се върнал в сградата, за да търси пожарогасител. Пламен започнал да се търкаля надолу по стълбите. От постановлението става ясно, че полицаите трудно намерили пожарогасител. Този, който се опитвал да го гаси с ръце, разбрал, че няма да се справи и също се върнал в сградата, за да търси пожарогасител в дежурната стая. А колегата му, който не успял да го намери, отново излязъл навън, взел оставения от Пламен чаршаф и започнал да го гаси с него. Междувременно на помощ се притекъл и шофьор с пожарогасителя от неговата кола. Кой е той, прокуратурата така и не е успяла да установи. Малко по-късно и полицаят се върнал с пожарогасител и започнал да гаси.

Пламен бил напълно погасен в 07:30:39 ч. Очевидец станал и охранител в близката бизнес сграда. Той също се притекъл на помощ с пожарогасител, но стигнал до мястото, когато младежът бил почти изгасен. Точно той чул Пламен да казва: "Киро, Киро..., аз исках само мирно да протестирам, сега трябваше да съм на почивка в Анталия и не съм искал да се самоубивам".

Линейката била пред общината 5 минути по-късно. Един от хората от спешния екип чул от Горанов: "Искам да се махне Киро, не искам да умирам,



искам само Киро и ТИМ да се махнат"



Разследващите направили оглед на мястото. По-късно същия ден служител на общината доброволно предал и плаката с надпис "Оставка на Киро и целия Общински съвет" и тубата от минерална вода пълна почти догоре с бензин. Графическата експертиза показала, че плакатът е надписан от Горанов. Всички, които са помагали при гасенето на младежа, са действали адекватно, приемат разследващите.

На 3 март Пламен издъхна в болницата. Сега и прокуратурата слага точка на случая.