В древен дворец на носа на ботуша, който представлява Италия, кметът удря с юмрук по масата, докато организира бдение със свещи за стотиците имигранти, които се удавиха в началото на октомври в опит да достигнат до остров Лампедуза. "Трябва да покажем, че всички се вълнуваме от това, но не трябва само да ридаем - това не е достатъчно", казва Доменико Лучано. Като кмет на Риаче, градче в Калабрия, Лучано в продължение на десетилетие се опитва реално да помогне на хората, които търсят убежище и рискуват живота си, качвайки се на разнебитени лодки. Програмата за настаняване, създадена от него, е сред тези, които е добре ЕС да проучи заради прииждащите имигранти от Еритрея, Сомалия, Сирия, Афганистан и Ирак.

Доменико Лучано, който е бивш учител, изглежда по-млад за своите 54 години. Той излиза на балкона на двореца, намиращ се над криволичещите улички на Риаче, което кметът е превърнал в "приемен център" за имигранти. Той предлага уроци по италиански за децата на бежанците, създава работа на родителите им и предоставя подаръци, които могат да бъдат разменяни срещу храна в местните магазини. "В тази къща е настанено семейство от Египет, а в онази - фамилия от Еритрея", показва той с гордост. Риаче засега е приютило 180 бежанци.



Лучано се заема да подпомага бежанци през 1998 г., когато 200 кюрди,



бягащи от жестокия турско-кюрдски конфликт, пристигат на плажа край Риаче. Вместо да гледа как тези хора са изпращани в някой от зловещите италиански центрове за бежанци, той им предлага къщи, които са били изоставени, след като обитателите им са ги напуснали. "Родителите ми винаги са ме учили да посрещам непознати", споделя той. Започват да идват доста имигранти, а местното училище е спасено от закриване, тъй като децата им се записват да учат в него. В детската градина има представители на 8 националности. "Интеграцията става спонтанно, чуждестранните деца са умни - те дори учат по-бързо от италианчетата", казва Анна Ничифоро, която е сред преподавателите в училището.

След края на учебните занятия група от африкански деца се отправят към домовете си с ученически чанти на гръб и махат с ръце на възрастните италиански мъже, които са се наредили за сладки приказки пред бръснарницата. "Градът беше изправен пред опасността да изчезне, тъй като хората заминаха в Северна Италия, за да търсят работа по време на икономическия бум - казва Лучано. - В населено място, близо до Торино, живеят повече хора от Риаче, отколкото в самото Риаче."

Лучано описва италианците, които работят с него в центъра, като "потенциални имигранти, които все още не са напуснали" благодарение на схемата за бежанците. В центъра се трудят представители на всички раси. Етиопката Лемлем Тесфахун (31 г.), която работи като преводач, си спомня как Лучано я довел в Риаче преди десетилетие от център за задържане на имигранти в Калабрия. "Там си беше като затвор. Изобщо не знаех къде съм попаднала и всеки ден плачех, за да ме пуснат", споделя тя.

Днес благодарение на финансовата помощ на местните жители са открити занаятчийски работилници, в които имигрантите могат да спечелят пари. В стъкларското предприятие, което се намира близо до това с керамичните изделия, афганистанка, избягала от талибаните, се е съсредоточила над парчета стъклена мозайка, а в ателието за бродерия от другата страна на улицата нигерийката Тайо Аму (34 г.) учи тънкостите на този занаят от жена от Риаче, която пък дължи уменията си на местните монахини. В миналото Аму е била журналистка в Нигерия, но за кратко е била задържана в дома си заради обвинения, че е оскърбила исляма. Тя бяга в Италия през 2010 г. Сега, година след като е получила убежище, Аму се учи да бродира, докато 15-месечната й дъщеря играе в краката й.

Даниел Ябоа от Гана получава по 800 евро месечно, за да води магаретата, която теглят колички с боклук, предназначен за рециклиране. Сега той отглежда 13 магарета, а следващата стъпка е да продава магарешко мляко.

Докато Лучано чака да разбере дали италианското правителство ще му изпрати 155 оцелели от кораба, който потъна край Лампедуза, то в Риаче пристигат група еритрейци, оцелели след корабокрушение в Сицилия миналия месец. "Тук всичко ни дадоха - засега сме добре", казва Фасил Хидад (46 г.), който все още лекува нараненото си око в резултат на удар от един от пазачите, когато отказал да слезе от претоварената лодка, преди на напусне Либия. Той е оставил жена и деца в Еритрея, за да избяга от жестокостите на военните, и е платил 7400 долара за пътуването през пустинята и морето до Италия. Хидад казва, че има голямо желание да работи.

Усилията, които Доменико Лучано полага,



не се радват на всеобщо одобрение



Очевидно притеснена от нарастващото влияние на кмета, местната Ндрангета открива стрелба по прозорците в ресторанта, където той хапва през 2009 г., и дава отрова на две от кучетата му. Миналата година бюрократична грешка временно спря финансирането на мигрантската програма. Продавачите отказваха да дават храна в замяна на подаръците, давани на имигрантите. Когато свършва млякото за децата, протестиращи имигранти блокираха магистралата с обърнати кофи за боклук, а Лучано заплаши, че ще предприеме гладна стачка.

Дори когато финансирането постепенно бе възобновено, много бежанци избират да напуснат Риаче, след като са готови документите им за получаване на убежище. "В Италия няма възможност за реализация - трябва да стигна до Холандия, за да продължа да уча ветеринарна медицина", казва Аутсана Иссак Кахсай (29 г.) от Еритрея, която е пристигнала с лодката на Хадид.

Местните хора признават, че благоразположението към имигрантите отчасти е свързано и с държавното финансиране, което бежанците носят със себе си - между 25 и 30 евро на имигрант на ден, - както и с работните места в социалния сектор, създадени заради тях. "Много хора са безработни, така че това означава работа и за нас", споделя Моника Аудино, която работи в агенция, помагаща на новопристигналите да подават молби за убежище и да си търсят жилища.

Независимо от пречките експериментът в Риаче е пример за огромния обрат в нагласите в Калабрия спрямо бежанците - досега цареше традиционен страх от чужденци заради пиратските набези, продължили векове наред. Затова и населени места като Риаче са построени на хълмове, далеч от уязвимите брегове. "Независимо от предизвикателствата, това е по-добро решение за имигрантите, отколкото да бъдат затворени в центрове за задържане, където децата не могат да ходят на училище", казва Франческа Солерно, местна жителка.

Бахрам Аджар, който е сред първите пристигнали тук кюрди през 1998 г., казва, че е намерил подкрепа да си намери работа като шофьор, отглежда семейството си и е получил италианско гражданство. 15 години вече е в Риаче и помага на новопристигналите да се установят. "Всичко започна с мен - споделя той. - На мен ми помогнаха, а сега и аз помагам".