Около 60 души в България изтърпяват наказание доживотен затвор без право на замяна. Един от тях обаче, Ангел Ангелов, доскоро имаше да търпи последователно две такива присъди. До абсурдната ситуация, която противоречи и на закона, и на здравия разум, е довело объркване на съда след отмяната на смъртното наказание. Грешката, за която пред "Сега" разказаха източници от прокуратурата, е поправена 14 години по-късно. И то по инициатива, дошла извън съдебната власт.



През май 1993 г. Ангелов е осъден от Габровския окръжен съд на смърт. (Върху изпълнението на това наказание на 20 юли 1990 г. Великото народно събрание налага мораторуим. Той обаче не пречи да бъдат налагани смъртни присъди. Пречи само да бъдат изпълнявани.) Съдиите Виолета Млеканова, Севдалина Герова и Цанка Минкова го признават за виновен, че през септември 1991 г. е убил Елена Ангелова, с която бил в процес на развод, а три месеца по-късно и баща си Тодор Петков. Мъжът е осъден и за съставяне на фалшиво пълномощно, с което успял да изтегли 11 324 лв. от банков влог на мъртвия си баща. Заедно с него за убийството на баща му са осъдени и Павлинка Георгиева и Емил Кънчев. Димитър Халачев, баща на Георгиева, пък получава присъда за това, че е помогнал на Ангелов да направи фалшивия документ. Георгиева получава 15 години, Кънчев - 17 години и половина, а Халачев - 6 месеца условно.

В мотивите към присъдата се разказва как Ангелов се променил много след травма на главата при автомобилна злополука и отношенията в семейството му се влошили. Съпругата му, с която имали две деца, поискала развод. Едното дете било с тежко заболяване и се налагало да бъде лекувано в София. Затова когато се разделили, Ангелова се преместила да живее при родителите си в софийско село. През 1991 г. Ангелов пък заживял с децата и съпругата на племенника си Павлинка Георгиева, която също се развеждала с мъжа си. Те се нанесли в къщата на бащата на Ангелов в севлиевското с. Душево. Баща му живеел в апартамент в Севлиево. Между бащата и сина имало напрежение. Възрастният мъж не одобрявал съжителството му с Павлинка, карали се и защото Ангелов настоявал да получи пари от баща си, за да открие ресторант.

С писмо Ангелов поканил Елена в с. Душево, за да се разберат за подялбата на имуществото им и за грижите за децата им след развода. На 18 септември 1991 г. жената пристигнала в къщата. Вечеряли, но не се споразумели нито за имуществото, нито за децата. След като си легнали, Ангелов решил да я убие. Георгиева свидетелства как чула шум и писък. Когато отишла в стаята на гостенката, заварила Ангелов върху нея да я души. Георгиева опитала да го спре, но видяла нож в ръката му, изплашила се и избягала при децата си. За да е сигурен, че е убил Елена, Ангелов ударил главата й с чук. На разсъмване Ангелов отишъл в стаята при Павлинка и й обяснил, че е нарязал трупа на мъртвата, като отстранил главата и крайниците, и го свалил в мазето, където се опитал да го зарови, но не успял. Тогава се опитал да го изгори в казана за ракия, но се понесла ужасна миризма. Затова го събрал в найлонов чувал и го изнесъл в пилчарника. След това заличил следите. А на следващия ден заровил трупа край плевнята в двора.

За да не бъде разкрит от баща си, а и за да получи пари за ресторанта от наследството си, Ангелов и Павлинка наели неин познат да го убие.



Обещали му 1000 лв. и един касетофон



"Поръчката" била изпълнена, когато възрастният човек дошъл в къщата си в Душево. И този труп бил заровен в двора.

За двете убийства съдът дава на Ангелов смъртно наказание, за използването на фалшивото пълномощно - 8 години затвор. След това по правилата на НК определя едно общо наказание - смърт.

Осъдените обжалват пред Върховния съд. На 27 октомври 1993 г. трима върховни съдии - Божидар Сукнаров, Бойка Попова и Румен Ненков, отменят присъдата на габровския съд в частта за убийството на бащата Тодор Петков. Причината е, че според висшите магистрати е недопустимо Ангелов, Георгиева и Кънчев да бъдат представлявани от един и същи адвокат, тъй като защитните им тези са различни. Нарушението е съществено. Върховните съдии връщат делото за убийството на Петков на фазата на разследването, за да може на тримата отново да бъдат предявени обвинения и този път доказани при спазване на всички правила.

През 1996 г. делото за убийството на Петков отново е в съда. Този път в Окръжния съд във Велико Търново, тъй като в Габрово не е останал съдия, който не се е занимавал с казуса. Търновските магистрати Теодор Милев, Румян Жеков и Даниел Минов признават Ангелов за виновен за убийството на баща му и го осъждат на смърт. Те определят това наказание общо за всички престъпления на Ангелов, включително за убийството на жена му. Останалите подсъдими също получават наказания като при първото гледане на делото.

Апелативният съд в Велико Търново гледа делото като втора инстанция в началото на 1999 г. Междувременно на 10 декември 1998 г. смъртното наказание е заличено от българския Наказателен кодекс и забранено за налагане. Новото най-тежко наказание е доживотен затвор без право на замяна. Затова апелативните съдии Йорданка Неделчева, Поликсена Георгиева и Даниела Далисъбева изменят присъдата на Ангелов. От смърт наказанието му става доживотен затвор без право на замяна. За това е пледирал и прокурорът по делото Тодор Лазаров. Друго по-тежко наказание не е и възможно. Съдиите са записали в мотивите си, че смъртната присъда не е несправедлива, тъй като Ангелов е "дегенерираща и невградима в обществото личност". Но вече не могат да налагат това наказание по закон.

Остава да бъде решен въпросът кое е общото наказание, което Ангелов ще търпи за двете убийства. Тук именно



настава объркването



Магистратите решават, че смъртното наказание, наложено от Окръжния съд в Габрово, вече е в сила и отменят групирането на наказанията на Ангелов, тъй като според тях не може да се групира смъртно наказание с доживотен затвор без право на замяна. На 25 януари 1999 г. вицепрезидентът Тодор Кавалджиев вече е подписал Указ №4, с който смъртните наказания на 20 души са заменени с доживотни присъди. Ангелов обаче не е сред тях, тъй като делото му е още висящо. И той се оказва с една смъртна присъда за убийството на жена си и една доживотна без право на замяна по делото за баща му.

През юли 1999 г. Върховният касационен съд като последна инстанция гледа делото за убийството на баща му. Върховните съдии Божидар Сукнаров, Гроздан Илиев и Невена Грозданова (докладчик) изменят само наказанието на съучастничката Павлинка Георгиева на 12 години. В останалата й част присъдата е потвърдена изцяло. Съдиите изобщо не обсъждат, че Ангелов се оказва с една смъртна присъда, която не може да бъде изпълнена, и един доживотен затвор без право на замяна, а извършените от него престъпления са такива, че за тях трябва по закон да бъде определено едно общо наказание, а не две.

На 6 март 2000 г. е подписан президентски указ, с който смъртното наказание за убийството на съпругата на Ангелов е заменено с доживотен затвор без право на замяна. Така двете наказания на Ангелов стават и двете доживотен затвор без право на замяна. Първото за изтърпяване е това за смъртта на съпругата му. Прокуратурата, която по закон може да поиска от съда да отстрани абсурда, проспива това. В затвора също не го забелязват.

Грешката лъсва, когато Ангелов иска да бъде помилван от вицепрезидента и казусът му попада в комисията по помилванията. Оттам сигнализират прокуратурата. Този път тя обръща внимание на проблема и внася в Окръжния съд във Велико Търново предложение на осъдения да бъде определено общо наказание доживотен затвор без право на замяна. Оказва се, че законът позволява групирането независимо колко години са изминали. Прокурорите приемат, че указът от 2000 г. е "ново обстоятелство", което позволява въпросът за групирането на наказанията да бъде решаван отново.

Председателят на комисията Ива Пушкарова потвърди пред "Сега" за случая и отговори на въпроса защо комисията не е предпочела просто да предложи Ангелов да бъде помилван за едното наказание.

"Случаят може да бъде разрешен от съдебната власт, затова тя има предимство. Помилването е неподходящ конкурент на правилата за групиране на наказанията. Как да бъде избрано наказанието за кое престъпление да бъде опростено, когато става дума за тежки престъпления срещу толкова близки хора? Пълното помилване на най-тежкото наказание по принцип изхожда от основания, свързани с личността на осъдения след присъдата. Ако такива бъдат намерени, те по необходимост ще важат и за двете наказания. А ако не бъдат намерени, няма как да се помилва за някое от двете наказания", обясни Пушкарова.

На 9 септември т.г. Окръжният съд във В. Търново приема аргументите на прокуратурата и поправя грешката. Сега Ангелов има само едно наказание доживотен затвор без право на замяна. Междувременно е получил пореден отказ на молбата си за помилване.

Определението на магистратите за групирането на наказанията все още не е публикувано на сайта на Окръжния съд във Велико Търново.