Може ли една държава да ликвидира проституцията, като налага наказания не на тези, които продават телата си за секс, а на тези, които ги купуват? Това е амбициозна цел на нов законопроект, който тези дни предстои да бъде обсъждан във френския парламент.

Законопроектът, който е изработен от управляващата Социалистическа партия, съдържа над 20 члена. Повечето от тях целят да се сложи край на чуждестранните мрежи от сводници, или да помогнат на секструженичките, които искат да излязат от този занаят. Други пък анулират съществуващия в момента закон срещу прякото предлагане на стоки. Причина за разгорещени дебати във Франция се превърна член 16 от спорния проектозакон, който криминализира поведението на човек, който "е прибегнал до услугите на проститутка", или, с други думи, платил е за секс. Тези, които бъдат признати за виновни в платен секс, подлежат на глоба от 1500 евро и размерът й се удвоява, ако провинението бъде повторено. Освен това обвиняемият, който е платил за секс, трябва да премине през специален курс на обучение, подобен на този, който нарушителите на правилата за движение по пътищата посещават, за да научат опасностите при шофирането в нетрезво състояние.

Законопроектът, който има реален шанс да бъде приет, ще бъде първият по рода си във Франция. Решение за криминализиране на използването на проститутка бе гласувано от парламента в Париж в края на 2011 г., като тогава получи подкрепата на левите и на десните сили. То обаче не се превърна в закон заради липсата на достатъчно пленарно време, за да премине през необходимите за това парламентарни процедури.

Прехвърлянето на наказателната отговорност от проститутките на клиентите, които ги използват, е много голяма морална и социална промяна. Националната дискусия по въпроса започна да набира сила доста преди дебата в пленарната зала, който е насрочен за 27 ноември.

Противниците на законопроекта се появиха изненадващо и привлякоха най-голямото внимание. Преди дни група мъже се подписа под петиция, озаглавена "Долу ръцете от моята проститутка!", която се появи в списаниe "Козьор". Те наричат себе си "343-мата мръсници", а начело стои писателят Фредерик Бегбеде. Групата обвинява депутатите, че нахлуват в личното пространство и се опитват "да наложат правила за желания и удоволствие". "Смятаме, че всеки има право да продава свободно прелестите си - и дори има право това да му харесва", настояват "343-мата мръсници". "Обичаме свободата, литературата и правото на личен живот. Когато държавата започва да се намесва в нашето лично пространство, тези три неща са в опасност... Противно на сексуално правилното, ние имаме намерение да живеем като възрастни".

Петицията умишлено е провокативна и постигна целта си. Реакциите бяха яростни и се появиха веднага след като бе публикувана. Някои от доста засегнатите от подписалите се правят паралел с две от най-големите каузи на прогресивната левица: абортите и антирасистките прояви. Според Социалистическата партия петицията на "343-мата мръсници" е "скандална... показва истинската цел на тези, които защитават проституцията - а тя е съхраняването на ... доминацията на мъжа и подчинението на жената".

Според феминистката организация Osez le Feminisme манифестът е дело на "343-ма доминантни мъже, които искат да защитят тази позиция и продължават да плащат, за да получат достъп до женските тела". Авторите й обаче настояват, че платеният секс трябва да е само между партньори, които са се съгласили на това, без да им е оказван натиск, и те декларират, че не одобряват "насилието, експлоатацията и трафика на хора". Според опонентите им това е изключително наивно и още по-лошо, тези мъже преследват личните си интереси.

"Как можеш да говориш за правото на свобода, когато става въпрос за дейности, които са пример за точно обратното?", пита Ан Зеленски, която е една от 343-те дами, подписали се през 1971 г. под петиция за узаконяване на абортите във Франция. "Когато става въпрос за проституция, никой не е свободен: нито проститутката, нито нейният клиент".

Истинска дискусия за закона за проституцията обаче се основава на други фактори. Неодобрението на закона също така се дължи на множеството хора, за които всъщност работят проститутките. Според тях криминализирането на използването на техните услуги ще вкара този бизнес в сивия сектор, както и проститутките ще станат дори по-застрашени да станат по-лесна жертва на експлоатация от страна на чуждестранните групировки, които ги контролират. Смята се, че във Франция има около 2000 проститутки, като 90% от тях са чужденки. Други французи пък са на мнение, че законът може да ограничи "уличната" търговия, но ще бъде неефективен за проститутките, които предлагат онлайн услуги и така ще се увеличи търсенето им. Много "независими" жрици на любовта също са против законопроекта, тъй като се опасяват, че той може за застраши отношенията, които вече са изградили с клиентите.

Често и двете страни в дебата посочват примери от други държави като Швеция, където платената любов вече е обявена извън закона. Големият въпрос, който задават "343-мата мръсници" и сп. "Козьор", е дали унищожаването на проституцията - целта, която правителството обяви - наистина е сериозна? Или нека да го кажем по друг начин, който е по-силен: човешката потребност от секс или законът?