:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,418,304
Активни 136
Страници 15,289
За един ден 1,302,066
РЕФОРМИ

Докога парите в образованието ще се харчат тайно и неефективно

Матурите се правят формално, а училищата крият оценките на учениците
Снимка: Архив "Сега"
Въпреки че матурите се провеждат от 2008 г., оценките от зрелостните изпити не са публични.
Покрай представянето на параметрите на бюджета за 2014 г. отново стана ясно какво за политиците означава образованието да е приоритет. Смелите обещания на министъра на образованието Анелия Клисарова, че ще бъде направен рязък финансов скок във финансирането, увиснаха във въздуха. За нейна радост паметта на публиката е кратка и подобни уверения се забравят бързо. Най-вече заради тъжната практика да не се сбъдват.

Мизерното финансиране е тежък проблем за образованието, който много се задълбочи при управлението на ГЕРБ. Делът от БВП за сектора беше драстично орязан - от 4.3% през 2009 г. на 3.4% през 2012 г. Подобен бюджет е твърде далеч от средноевропейските стандарти, където за просвета се отделят средно 5.3% от БВП. Наред с мижавото финансиране България се сблъсква и с друг проблем, за който многократно ни напомнят европейските институции - ефективността при харченето на средствата. Че за нашите институции това е сериозно предизвикателство, го пише и в последния мониторингов доклад в областта на образованието за 2013 г. От Брюксел ясно обясняват, че хем не даваме достатъчно пари за сектора, хем и тези, които ги има, се харчат безрезултатно. Нагледен пример - в доклад на Сметната палата е констатирано как бившият министър на образованието Сергей Игнатов е похарчил 90 688 лв. за безплатни очила на своите служители. Тогава стана ясно, че на всеки просветен чиновник, преминал очен преглед, се полагали до 300 лв. Оказа се също така, че 302 от 467 просветни експерти са късогледи, тъй като са се възползвали от възможността.

По-големият проблем обаче е, че чиновниците изобщо не смятат за нужно



да отчитат публично за какво харчат държавната субсидия



От пет години министърът на образованието (който и да е той, а само през 2013 г. се смениха четирима на този пост) не се отчита през парламента. Задължението е записано в Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 - 2015 г.), приета в по-предишния парламент с консенсус от депутатите от различните групи. Според документа всяка година до 1 октомври министърът на образованието внася в парламента доклад за изпълнението на програмата и мерките, които ще бъдат предприети през следващата година. За сведение - последният внесен доклад е от 2008 г.

За бившия министър на образованието Сергей Игнатов и екипът му сигурно е било удобно да забравят, че са длъжни всяка година да се отчитат пред парламента. Дали от незнание или защото нямаше какво да отчита, Игнатов не само подмина с високомерно мълчание това си задължение, но и тотално забули работата на подопечното си ведомство. В последните години липсата на публична информация за работата на Министерството на образованието и науката, криенето на статистически данни и анализи се превърнаха в стандарт за работа на чиновниците. Нагледен пример е т.нар. външно оценяване. Националните тестове се провеждат вече 7 години, но и до момента така и не се намери министър, който ясно да обясни какви са целите и очакваните резултати от матурите и външното оценяване за учениците в IV и VII клас. Според националната програма чрез външното оценяване "обществото ще се информира за състоянието на образователната система и ще може да постави нови изисквания към нея" и още: "държавата ще установява актуалното състояние на училищното образование, ще проследява тенденциите в неговото развитие" и "така контролът ще се превръща в коректив на провежданата образователната политика". По този начин ще се преодолеят и неефективните методи за оценка на знанията и уменията, които предполагат наизустяване от страна на ученика и влиянието на субективните фактори при оценяването от учителя, става още ясно от описанието на националната програма за външно оценяване, чийто годишен бюджет е 4.5 млн. лв.

В момента за националните изпити се подготвя осми випуск. Резултатите отново ще бъдат представени публично, но от тях пак



няма да стане ясно какво е нивото на знания



и компетенции на оценяваните ученици. Основната причина е, че всяка година резултатите се представят от МОН по начин, който не позволява да се прави сравнение с оценките на предходния випуск. Изводите за пропуските в знанията на децата се повтарят като развалена грамофонна плоча, без да се взимат конкретни мерки за подобряване на успеха, а самите оценки на училищно ниво липсват. Единици са училищата, които публикуват на интернет сайта си средния успех от съответното оценяване, и то само в случаите, които оценката е над 5.00. Няма земна сила или закон, който да накара чиновниците от министерството и директорите на училища да направят публично достояние нивото на образователни постижения и анализите от представянето на учениците. Не е ясно например какво се случва с училищата, в които средният резултат от матурите едвам прехвърля двойката, а такива училища се оказва, че има.

За сравнение: институциите във Великобритания имат добре формулирани очаквания за подготовката на учениците, а резултатите от оценяване на различните випуски са публични. Цялата информация за представянето на едно училище е качена на сайта му и е достъпна за родителите. Така те могат да преценят какво качество на образованието предлага съответното учебно заведение. Ако постиженията на децата в едно училище са лоши,



училището се поставя под наблюдение



в продължение на две години и се предприемат специални мерки, за да се преодолеят негативните резултати, причинени от лошо управление. Всички проверки на британските училища се правят от инспекторат, който е независим и не е на подчинение на тамошното министерство на образованието. Годишните отчети на инспектората също са качени в интернет. А в България последната публикация в раздел "Новини" на сайта на Центъра за оценяване качеството на образованието, който е на подчинение на МОН, е от... 12 декември 2012 г. Годишни отчети изобщо липсват. За каква ефективност може да се говори в случая и какво е решението?

Необходим е независим орган, който да инспектира качеството на училищното образование в България. Това препоръча Джил Джоунс, инспектор на кралица Елизабет II в Департамента за стандарти в образованието, детските грижи и уменията на Великобритания. Джоунс бе един от основните участници в годишната конференция "Качествено образование за всяко дете", организирана от фондация "Заедно в час". "Този орган трябва да извършва външна оценка на ученето и преподаването в едно училище, като определя областите, в които е необходимо подобрение. Съществено е достъп до тази информация да имат всички родители, които информирано могат да направят избор в кое училище да учи детето им", смята британската инспекторка.

Наскоро при приемането на проектозакона за държавния бюджет от комисията по образование в парламента Лютви Местан от ДПС определи основния проблем на образователната ни система: "Ние нямаме ефективна система за измерване на качеството, дори и матурите са квазиматури", обобщи просто и ясно той. Това, че проблемът е точно формулиран, е едно добро начало. Въпросът е какво оттук нататък ще направи поредният министър на образованието - в случая Анелия Клисарова, за да не обрича на емиграция поредния випуск завършващи училище. И още - докога учениците и родителите ще са заложници на безхаберието на властимащите и ще плащат скъпо и прескъпо за неефективна система като образованието.
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
От 2014 г. МОН ще раздава финансови бонуси за училищата, чиито ученици са подобрили успеха си между IV и VII клас. Към момента не е ясно въз основа на какви критерии ще се изчисляват т.нар. добавки за качество.
4
2975
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
19 Ноември 2013 20:08
Лютви Местан от ДПС определи основния проблем на образователната ни система: "Ние нямаме ефективна система за измерване на качеството, дори и матурите са квазиматури", обобщи просто и ясно той

Каква титанична мисъл у възпитаника на Полувисшия педагогически институт в Кърджали. Истината е, че образованието след всяка реформа все повече се забатачва и нивото и на учителите, и на учениците пада стремоглаво надолу. А това ги обрича да бъдат аутсайдери в бъдещето.
19 Ноември 2013 20:36
Докато се правят матури с тест, изискващ бедно мислене и практическа комуникация посредством отбелязване на късметлийската подточка - и по-зле ще е...
-------------------------------------
Сайтът на Генек
20 Ноември 2013 09:49
1.Да се премахнат делегираните бюджети.
2.Тестовото изпитване да стане минимално, за да може да се развие речевата култура на децата.
Когато се изпълни всичко това, ще говорим за постижения. За унизителното и мизерно заплащане на учителите няма да говорим.
20 Ноември 2013 09:56
Когато финансирането зависи от количество, никога няма качество. Дано някой да го проумее в тази държава, но министрята говорят само с директори на училища, за които тази система на финансиране им дава феодални права и ги прави господари на учителите в училище.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД