|
| Без никакви проблеми швейцарски съд свали банковата тайна върху сметките на Евелин Банев-Брендо и на фирмите му и сигурно би го направил за всички останали. Стига някой да поиска. |
лица, на които са поверени важни обществени функции"
Това се казва в становище на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 17 май 2013 г., дадено по искане на Съвета на Европейския съюз относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. ЕЦБ е била натоварена да даде становище и за подготвян от Европейския парламент документ "относно информацията, придружаваща паричните преводи".
Тези документи предстои да бъдат разисквани и приемани в следващите няколко месеца. На практика обаче се оказа, че покрай случая с бившия зам.-председател на Народното събрание Христо Бисеров малцина се оказаха запознати, че всъщност още от 2005 г. има правила, евродиректива и регламенти, по които политиците, техните сметки и мръсни пари би трябвало да се дебнат в целия EС и околните държави.
Покрай разследванията срещу Бисеров, свързани с преводи на средства в Швейцария, България, Сейшелски острови и други все още неизвестни дестинации, стана ясно, че има две директиви, свързани със следене на транзакции заради тероризъм и заради пране на пари. Основната е Директива 2005/60/ЕО. В нея са записани основните правила. А от 1 август 2006 г. е в сила и Директива 2006/70/ЕО на Еврокомисията, с която пък се установяват
мерки за прилагане на правилата и процедурите
Тези документи възлагат на всички страни членки първо да правят оценка на риска. И въз основа на това задължително да прилагат мерки "за извършване на разширена комплексна проверка на клиента във връзка със сделки или делови взаимоотношения с видни политически личности, пребиваващи в друга държава членка или в трета страна". На практика това означава, че предмет на проверки са транзакции във всички посоки и страни. Според директивите "видни политически личности са лицата, които са натоварени с важни държавни функции, близки членове на тяхното семейство или лица, за които се знае, че са близки сътрудници на такива лица". За да се осигури последователно прилагане на концепцията за видна политическа личност, когато се определят групите обхванати лица, много е важно да се вземат предвид социалните, политическите и икономически различия между съответните страни, пише в документите.
Направен е опит и за конкретизиране на това какво се има предвид под "видни политически личности". Така е отбелязано, че терминът "физически лица, на които са/или са били поверени важни политически функции" включва няколко категории. Сред тях са
държавни глави, ръководители на правителства,
министри и зам.-министри или помощник-министри, както и членовете на парламентите, какъвто например бе Христо Бисеров. В обект на наблюдение попадат и членове на върховни съдилища, конституционни съдилища или на други висши съдебни органи, чиито решения не подлежат на обжалване освен при изключителни обстоятелства. Пак там са и членове на сметни палати или на съвети на централни банки, както и посланици, дипломатически представители и старши офицери във въоръжените сили. В същата графа попадат и членове на административни, управителни или надзорни органи на държавни предприятия.
Изрично е отбелязано, че тук не се включват длъжностни лица на средно ниво или по-младши длъжностни лица, но пък се включват не само на национално ниво, но и на позиции на международно ниво и на ниво Общността.
Направен е опит и за даване на определение за
"близки членове на семейството",
които също би трябвало да са обект на проверки и наблюдение. Те включват съпруг или съпруга, "всеки партньор, който съгласно националното законодателство се счита за равностоен на съпруга/съпруга", децата и техните съпруг/съпруга или партньори, както и родителите.
Веднага след това има един странен текст, според който задължените да оценяват риска, да проверяват и да наблюдават може да определят определена категория и като нискорискови лица по отношение изпирането на пари или финансирането на терористи. За такава се смятат тези, които са натоварени с държавни функции по смисъла на Договора за Европейския съюз, Договорите за Общностите или вторичното законодателство на Общността. Пак там са и лицата, чиято самоличност е публично известна, прозрачна и несъмнена, както и тези, чиито дейности и отчетни практики са прозрачни. В тази графа попадат и клиентите на съответните задължени банки, търговци на скъпи стоки и др. подобни, които се отчитат или на институция на Общността, или на органите на държава членка, или съществуват процедури за проверка, които гарантират контрол на дейността на клиента. Ако този текст се чете разширително, то на практика приеманата за изначално рискова група на политиците някак се обезсмисля. Защото например в България една огромна група хора - близо
7000 човека, се отчитат пред Сметната палата
Сред тях са министри, депутати, висши чиновници, магистратите. Те, от една страна, са високорискови, а от друга - се оказват нискорискови само защото се отчитат.
Иначе според директивите оценка на риска се прави само на дейности и сфери, където са продукти и сделки, които се характеризират с висок риск от изпиране на пари. Те обаче не са посочени изрично. Единствената конкретизация е за специалното дебнене на всички скъпи стоки над 15 000 евро, включително и на търговците на такива стоки. На последните се вменяват и специални задължения за регистриране на такива сделки. Очевидно тук става дума за скъпи часовници, дрехи, бижута, яхти и т.н.
С предлаганите сега нова директива и регламент се предлага прагът на наблюдаваните сделки да падне до 7500 евро.
Интересно е да се отбележи, че указанията са да се изключват от обхвата на наблюдение и проверка на "паричните преводи, които представляват малък риск за пране на пари или финансиране на тероризъм". Такива изключения включват кредитни или дебитни карти, тегления от банкомати, директни дебити, електронни чекове, плащания на данъци, глоби и други налози и парични преводи. Става дума обаче само за транзакции до 1000 евро. Ако е повече, то вече подлежат на оценка на риска и съответно на проверки и наблюдения.
В няколко директиви и регламента са посочени и още куп правила и детайли, по които да се следят, наблюдават лица, сметки, сделки, както и задължението това да бъде вкарано и в националните законодателства. Има някои държави, които не са направили това и затова преди три години са били осъдени в Европейския съд в Люксембург.
Такива примери са две държави като Испания и Ирландия,
иначе предпочитани дестинации за преводи на пари, купуване на имоти, извършване на сделки. Те са осъдени през 2009 г., защото не са приели всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобрази с директивите.
На практика това означава, че има някакви международни механизми вече за следене на рискови лица, включително и ако те са политици.
Още по-лесно и вече има процедури, чрез които банковите сметки и имуществата и на представителите на организираната престъпност, и на белите якички, и на политиците у нас и в чужбина
да бъдат хванати, проверени, дори контролирани,
когато има сигнали и образувани наказателни производства.
Така например банков влог в Швейцария изобщо не гарантира въпросните пари срещу евентуално наказателно преследване и конфискация. Същото се отнася и за имот, скъп автомобил на лизинг или сметки във Великобритания, Германия, Испания или дори в офшорна зона. На практика всичко е в ръцете на данъчни, Сметна палата, специални служби, прокуратури, които ако решат, могат да намерят, проверят, извадят на светло почти всяко имущество на такива хора. Да не говорим, че например през 2010 г. в ръцете на тогавашното ръководство на Националната агенция по приходите попадна диск с данни за сметки на българи в банки в Швейцария. И тогавашният шеф на агенцията и настоящ депутат от ГЕРБ Красимир Стефанов много приповдигнато се заканваше и обещаваше проверки.
И ако е вярно, че още във въпросния диск е имало данни за Бисеров или по-скоро за негови близки, то вероятно и за други интересни хора е имало достатъчно данни, които да бъдат проверени и дори разследвани.
Легендата за тайните швейцарски влогове, които никой не може да открие, свърши окончателно за българите още преди пет години. Тогава световните агенции отбелязаха, че Федералният наказателен съд в Белинзона е отхвърлил многобройни
жалби на собственици на банкови сметки
срещу българско искане за правна помощ. Молбата се отнасяла до искане за разкриване на банковата тайна за голям брой български граждани по подозрение, че са създали престъпна група в Испания през периода 2002 - 2005 г., занимаваща се с трафик на наркотици от Южна Америка, а дрогата била транспортирана с лодки в Испания.
Всъщност ставаше дума за разследването на Евелин Банев-Бредно. Швейцарският съд свали банковата тайна и за него, и за три негови фирми, и за още двама негови близки. Или казано иначе, ако българските власти са решили и поискали, то със сигурност и сега ще имат не само шанс, а и всички шансове за успех.
Пак в тази посока е и обстоятелството, че например Великобритания разкри всички фирми, сметки и имоти на убития през 2003 г. в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. ФБР и германските власти пък помогнаха да се установи дори, че на три пъти Самоковеца е изнесъл 4 млн. евро кеш и ги е внесъл в банка в Германия. Пак през последните години бе разкрито и как братята Красимир и Николай Маринови, известни като Маргините, имат имоти и сметки в Испания. Същото се отнася и за установеното по делото "Марио Николов-Людмил Стойков" движение по сметки и фирми.
Със сигурност няма проблеми вече и се получава информация
и от страни, които са в офшорни зони
Това става по линия на съдебни решения и на съответните финансови разузнавания. Винаги се е смятало, че това са затворени места и че с прикриването на истинските собственици на имоти, банкови сметки или търговски дружества чрез адвокати, които се вписват като пълномощници и единствени конкретни лица, всичко се завоалира успешно. Първият пробив в тази теза дойде обаче около делото за фондация "Демокрация" и затова дали тя е получила 200 000 долара от Майкъл Чорни през 2001 г. Тогава парите бяха минали през регистрирана фирма в Кипър, която по онова време още не беше в ЕС и беше офшорна зона. Въпреки това обаче и чрез кипърското финансово разузнаване и съд бе разкрит истинският собственик на въпросната фирма.
Или иначе казано, и офшорният свят не е непробиваем и може да се проследят всякакви транзакции на всякакви хора. И бе установено, че няма проблем да се получи информация и за дружества, прикрити с адвокати пълномощници или пък "сламени" лица.
Със сигурност в службите има достатъчно информация за всевъзможни сметки, трансфери, фирми, включително и на държавния, и на политическия елит. И няма никакъв проблем да има достатъчно разследвания в тази посока. Има достатъчно почва да се проверява, разследва, открива, конфискува. Просто е въпрос на желание. Останалото е прикриване на престъпления, на пране на пари и на политическа корупция.
