Изборите в Германия приключиха и сега Берлин и Париж излизат с важна инициатива за спасяването на европейския проект. През 2014 г. ще отбележим 100 години от Първата световна война и в тази юбилейната година европейското ръководство ще изглежда по-благоприятно на фона на онези слаби и объркани лидери, по време на които Европа затъва във войната. Преди предстоящите през пролетта избори за Европарламент едни решителни действия и вдъхновяващи речи на френско-германската двойка биха отблъснали антиевропейските партии, които в момента набират сили в много европейски държави.
Всички това са само ваши мечти,
господа еврофили, само мечти. А сега да се върнем към действителността. В Германия новото правителство ще се появи чак след Коледа. В преговорите за сформиране на управляващата коалиция, които трябва да приключат скоро, с европейските дела се занимава, внимание, подгрупа на работната група по финансите. Тя се нарича "Регулация на банките, Европа, еврото". За всичките трима участника в преговорите - Християндемократическия съюз (ХДС) на Ангела Меркел, баварския Християнсоциален съюз (ХСС) и опозиционните социалдемократи - основните въпроси на преговорите са вътрешните проблеми. За тях въвеждането на минимална заплата, енергийната политика, двойното гражданство, предлаганата тол такса са много по-важни от бъдещето на европейския континент. Германските политици знаят как на предстоящите европейски избори да привлекат избирателите към своите партии. Доколкото редовите германци вече са подхванати от вълната на коледните пазарувания, повечето от тях не усещат стягането на еврокризата. В Германия безработицата сред младежта е около 8%, докато в Испания тя е 65 %. На пътника в берлинското метро кризата в Европа му се струва нещо много-много далечно. За разлика от редовия мадридчанин той не се натъква на излизане от метрото на купищата вонящи боклуци по улиците. Когато германското правителство бъде сформирано, неговата европейска политика ще бъде компромис между трите основни институции на властта - господстващото над всичко канцлерство, министерството на финансите и министерството на външните работи, които в политически план ще бъдат поделени между християндемократи и социалдемократи.
Водещата държава в Европа, която поема лидерската роля с нежелание, ще трябва да отиде на нови компромиси с Франция, чиито възгледи по редица ключови въпроси силно се различават. Французите в момента имат най-слабия си президент в историята. Това е Франсоа Оланд, който не може да осъществи реформите у дома си, камо ли да помага на други. Застаряващата и все по-неравнопоставена двойка Германия-Франция, която през януари отбеляза твърде мрачна златна сватба и чиято германска съпруга задължително носи панталон, ще бъде принудена да отчита мнението и обезпокоеността на такива ценни партньори като Полша, а също предложенията на европейските институции. И в този разногласен оркестър щяло да се чуе бойната тръба, която ще постави на колене евроскептиците от всички държави и ще призове европейците да гласуват за Европа? Ха, ха, ха.
С оглед на казаното дотук това ще бъде най-интересната избирателна кампания от началото на преките избори за Европарламент през 1979 г. Най-вече защото из цяла Европа се появи поразително разнообразие от национални протестни партии, макар че с тази дума не може да се опише тяхното разнообразие. При цялото неуважение към Партията на независимостта на Обединеното кралство и немската "Алтернатива за Германия", която беше против еврото,
би било напълно погрешно
те да се поставят на една плоскост с гръцката неонацистка "Златна зора", партията "Йобик" в Унгария или френския Национален фронт. Да не говорим за каталунските националисти или за движението на Бепе Грило "Пет звезди" в Италия, които се намират в самия край на левия фланг. Близо до ксенофобската политика на френския Национален фронт, но с многобройни национални вариации, се намират такива формации като белгийската"Фламандският интерес", Партията на финландците (или "Истинските финландци", както се наричаше доскоро), Датската народна партия и Партиите на свободата в Австрия и Холандия.
Двамата най-умели лидери на тези сили Марин льо Пен от френския Национален фронт и Герт Вилдерс от холандската Партия на свободата предприеха опити за тяхното сплотяване. След ухажването през пролетта по време на обяд в елегантния ресторант La Grande Cascade в Булонския лес тази странна двойка извърши миналата седмица в Хага политически еквивалент на сватбен танц. (На 15 ноември те обсъдиха в холандската столица възможността за съвместни действия и обща политическа кампания за изборите за Европарламент - бел.ред.) "Днес започва освобождаването от европейската върхушка, от това чудовище в Брюксел", викаше Вилдерс. Льо Пен му пригласяше: "Патриотичните партии искат да върнат свободата на нашите народи, вместо да предоставят своите бюджети на чиновниците от Брюксел". А миналия петък имаше валс във Виена, където австрийската Партия на свободата, шведските демократи, италианската "Северна лига" и "Фламандският интерес" внимателно направиха няколко кръга с Льо Пен. (Шест европейски крайнодесни партии обявиха, че ще се обединят, за да участват заедно на европейските избори през май 2014 г. с надеждата да станат "третата сила" в Европарламента и да променят настоящия курс на ЕС - това са Национален фронт, италианската Северна лига, шведските демократи, "Фламандски интерес", Словенската национална партия и австрийската Партия на свободата. Очаква се към тях да се присъедини и партията на Вилдерс. Формациите обаче изключиха приобщаването на националисти от Унгария, Словакия, Румъния и България заради расистките им изказвания - бел.ред.)
Ще бъда учуден, ако тези партии не съумеят да покажат добри резултати на европейските избори. От сегашните ръководства в Берлин, Париж и Брюксел (за Лондон направо просто забравете) не очаквам да спрат тази надигаща се изборна вълна. Според допитванията тези партии обикновено са подкрепяни от 10 до 25% от избирателите, но зад тези цифри
се крие по-широко обществено недоволство
заради безработицата, мерките за икономии и брюкселската бюрокрация, която продължава да бълва нормативи, засягащи данните на вашата прахосмукачка и какво количеството вода можете да използвате в тоалетната ви чиния. Кандидат от германския ХДС за европейските избори ми каза, че доводите на Алтернатива за Германия против еврото и Брюксел намират не лош отклик сред много местни активисти.
Ще си взема два-три месеца отпуска и няма да пиша редовните коментари, защото искам да завърша книгата за свободата на словото (жизненоважно право, закрепено в европейската конвенция по правата на човека, с което тези партии парадират). Като се върна, ще бъда готов за бой с Льо Пен, Вилдерс, партията "Йобик" и подобната им пасмина. Но с това разединено, бавно и скучно европейско ръководство не изпитвам никакви илюзии и не мисля, че може да спрем вълната. Но какво ще стане, ако се окажа прав със своите догадки?
Повечето от тези партии имат една обща черта - те са националистически. И на тях ще им е трудно да се договорят за различни неща - освен за общата си неприязън към Европа. Ако те получат силно представителство в Европарламента, незабавният резултат ще бъде сближаването между социалистите, консерваторите и либералите. Така ще се появи явна "голяма коалиция" в Берлин и скрита голяма коалиция в Брюксел. Но проблемът на големите коалиции е, че доколкото основните центристки партии носят бремето на отговорността за държавното управление, опозиционното поле остава широко отворено за протестните партии. От друга страна обаче, успехът на тези "антипартии" ще помогне най-сетне да се мобилизира младото поколение европейци за защита на онези постижения, които го възприемат като нещо дадено, подразбиращо се от само себе си. Това няма да бъде 1914 г., но 100 години по-късно Европа отново ще заживее в интересно време.
И трябва да се намеси Анти БХК...Напред!
---------------------
Сайтът на Генек