Мога ли от името на детето си да се откажа бившият ми да плаща издръжка на детето, защото виждам затрудненото му положения? Има ли някаква процедура за това?

Р.Ч., София



Семейният кодекс (СК), който действа от 1 октомври 2009 г., предвижда специална глава, която е посветена на издръжката. Там се дават всевъзможни отговори за това кой има право на издръжка, кой я дължи, в какъв размер, докога, откога и т.н. Именно там могат да се намерят и отговори на поставените конкретни въпроси. За да се стигне до тях обаче, трябва да се мине през някои общовалидни правила.

Така според чл. 139 "право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си". Има изрично записано правило, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. В същото време обаче се определя, че "минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата". Последното правило е много важно за конкретното питане.

СК изобщо отделя специално внимание на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца от родители. Определя се, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Те дори трябва да дават тази издръжка и когато детето е настанено извън семейството. Нещо повече. По искане на родител или на лице, което осъществява заместваща грижа, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.

СК определя и какво има предвид под заместваща грижа. Това са лица, на които са възложени грижи за детето, но те не придобиват родителски права и задължения. Тези хора могат без съгласието на родителите да вземат решения и да предприемат действия за запазване живота и здравето на децата, за които полагат грижи. Пак те извършват необходимите правни действия за защита на личните права на детето, свързани с неговото здраве, образование и гражданско състояние, както и за издаването на документи за самоличност по Закона за българските лични документи, след положително становище на дирекция "Социално подпомагане".

Иначе законът е заложил, че паричната издръжка се изплаща ежемесечно, както и че при евентуална забава се дължи законната лихва. Искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Според чл. 147 "отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен". Или иначе казано, не може да има отказ от тази издръжка, още повече от родителя, който упражнява родителските права след развода. Именно той е законният представител, който може дори да иска увеличение на издръжката от страна на другия родител - бивш съпруг. Като се има предвид и че СК поставя и минимум на издръжката - една четвърт от минималната работна заплата, то със сигурност не може да има отказ от издръжката.

Друго правило е, че не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка. Както и че издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. Важно е да се знае, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.

Има вариант, при който може да се изгуби право на издръжка. Според чл. 151 "не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ". Веднага след това обаче в СК е записано, че това правило не може да се "прилага за издръжка на деца до навършване на шестнадесетгодишна възраст".

Лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа детето си. Ако обаче той е лишен от родителски права поради виновно поведение, то самият той не може да иска издръжка от детето си, по отношение на което е постановено лишаването.