|
| Димитри Иванов |
Сега ще му се скарам. Беше в неделя вечерта на 24 ноември 2013 г., наближаваше полунощ, включих на радио "Хоризонт" да чуя новините какво е станало в България. Какво е станало през деня по света, както винаги го научавам не от програмата "Хоризонт" на радио "София", а от RFI, BBC, US National Public Radio, "Дойче веле" и други световни радиа, които сега чрез интернет чувам чисто, без да се измъчвам от заглъхванията на късите вълни поради капризите на йоносферата както едно време. Така хванах, без да искам, опашката на предаване за музика, в което Т. Спр. водеше напоителен разговор с някаква жена:
- Бах не заслужава ли да го пуснем между "Дийп Пърпъл" и "Бийтълс"?
- Заслужава.
Не знам Т. Спр. и жената какво заслужават за тяхното лигавене. Те си мислят, че имат чувство за хумор.
След тях нула часа, бийп, бийп, бийп, почват новините. Протестиращите студенти пак се оплакали от насилие. Не с хумор, те сериозно го казали, лигльовците и лиглите. Те не знаят как полицията действа в Русия и в САЩ, в Париж, в Истанбул и другаде.
Заглавието на това писмо не бива да ви напомня за Франсоаз Саган. Нейните филмирани новели са "Aimez-vous Brahms" и "Bonjour Tristesse". Не е за Брамс, а е за Бах заглавието.
Аз обичам Бах. Но неговата меса "Агнус Деи" ме ядосва.
Меси, литании - Бог славим, подмазваме му се. Сякаш той е като човек суетен и му е кеф да го хвалят. Не го ли обиждаме, ако Той ни чува? Бог да не е политик, та да се радва, че му даваме висок рейтинг?
Имам по-високо мнение за Него. Да не го славим, а да мълчим пред загадката, която наричаме Бог, тройна загадка като Светата троица. Вселената, животът и разумът. Защо ги има, вместо да ги няма? Какво е било преди да ги има, преди да го е имало и времето?
Пък и всеки преводач като мен си пада по езиковата естетика и по ми допада църковнославянското "Господи помилуй" (две думи), отколкото тромавото "Oh our Lord, have mercy on us" (седем думи на разните му там англосаксонски и други езици). Та затова ме ядосва месата "Агнус Деи" на Бах.
Онзи ден още повече ме ядоса. Върнах се от басейна на МЕИ, където ходя да плувам, и понеже вода ми беше влязла в ушите, женският хор в месата го чувам да ми пее "Оставка, оставка"! Хорът, разбира се, пее "Осанна, осанна" - подмазваческия припев, както сега пеем "Демокрация, демокрация".
Темида знам как я изобразяват - превръзка на очите, везни, меч. Демокрацията не знам как, но и тя като г-жа Темида сигурно се отвращава от нас.
Та поради водата в ушите ми, чувам аз вместо "Осанна, осанна" "Оставка, оставка", както крещят младите, красивите и умни лигльовци, които и професориатът подкокоросва.
Апропо, "Православните скотове" май зациклиха в избора на митрополити на мястото на двамата, които умряха. Как така се удавил варненският, както си плувал с шнорхел? Шнорхелът не е като моите плувни очила Speedo, шнорхелът го втъкваш в маска за плуване, а маска не можеш да си наденеш, ако си с попска брада. Далавери въртят папазите. Нормално.
Когато България стана "демокрация", едни телевизионни момиченца, чули недочули, прочели непрочели, си запретнаха полите да просвещават народа - "казано е, че всяка власт е от Бога". Глупости. Всяка власт, светска или духовна, е от Лукавия. Разказах ви за двете момичета мормонки с консервативно прилични поли, които ми звъниха на вратата да ми дадат мормонска библия и аз им казах, че я имам плюс още 23 библии и ги сравнявам заради големите разлики в преводите и съкращенията. Показах им моите 24 библии и те казаха, че съм много религиозен джентълмен и аз им казах, че не съм религиозен, и те се объркаха.
Стар мой приятел от ученическите години, с когото бачкахме на товарната гара, дойде да плува с мен в басейна на МЕИ и ме ядоса. Той открай време ме ядосва. Все си подсвирква и все фалшиво. Не е виновен, че няма слух. Бог дарил с абсолютен слух Моцарт, който е досадно предсказуем и като му чуеш една музикална фраза, знаеш каква ще е следващата и неговата меса (Requiem in D Minor) е досадна и Салиери добре сторил, че го отровил, но аз и на тази легенда не вярвам.
Старият ми приятел от ученическата скамейка и от годините, когато разтоварвахме на товарна гара, все по концерти ходи и все фалшиво си подсвирква ту Моцарт, ту Бах. Като му казах в съблекалнята на басейна "Стига си свиркал бе, простак!", той каза:
- Ти си простак.
- Кой? Аз ли? - обидих се. - Докато плувахме, не можехме да се караме, но после като тръгнахме към колата, той продължи:
- Ти я. Обиждаш, псуваш, пишеш като хамалин, все едно се намираш на Сточната гара.
- Ти пък си професор - казах аз в безсилие да намеря по-обидна дума, например дипломат или парламентарист, щото старият ми приятел не е нито едното, нито другото. Той е пътуващ по света професор, изнасящ лекции за някакви елементарни частици, идващи от Космоса, не ги разбирам.
- Наричаш протестърите лигльовци, управляващите игнорамуси. Тъпо е.
- Ти си тъп, щото си професор - почнах го аз, но той ме прекъсна и не можах да кажа що за птици се навъдиха в българския професориат. Папазите заради пари се елиминират; нормално е това във всичко и навсякъде по света, скрито покрито си остана кой и защо уби Джон Кенеди през 1963 г. Но в академата амбициите са жалки, понеже са на дребно; теологът Калин Янакиев най-многото депутатин или министър да стане, като насъсква "ранобудните" студенти. Флиртуващите със студентите Ал. Кьосев, К. Янакиев, дами хуманитарки от академата... няма да продължа с имена, за да не стане като на техните студенти позорният списък на 45 души, които да не се четат и слушат. Те, университетските умове, University wits, които сега флиртуват със студентите си и се жалват от засиленото полицейското присъствие около парламента и университета, измислиха "османско присъствие", за да не е турско робство. Едни университетски преподаватели с конституцията в ръка дефилирали, сякаш конституцията е Писание божие. 'Ба ти университетските хуманитарии, кретени и кретенки.
Не само в професориата и университета, ами и интелектуалитета. Literati уж. Александър Морфов. Режисьоре, режисьорино, не нарежисерува ли се? Думаш, че на младежкия протест разчиташ, щото 40 години през пустинята водил Мойсей евреите, докато измрат помнещите египетското робство. Тъй тълкувал Писанието селският поп и недоучилият семинарист Сталин. Юдаизмът не е забравяне, а помнене бре, режисьорино. Не след 40 години, а след 6 хиляди години евреите и старата си земя помнят, и стария си език говорят, и на празника Ханука техният еврейски свещник не е със 7 свещи, а е с 9 свещи, ханукия се казва този свещник и е чудесно да си с евреите тогава, щото еврейките правят вкусни манджи, а ти с евреите се дърлиш до сутринта за книги, философия и музика. Пък сегашните български евреи ....
Каквато ви държавата, такива ви и евреите, казваше бате Барух и си запалваше лулата. Умните евреи си отидоха, останаха глупавите евреи и понеже глупавите евреи са малко, почти си нямаме вече евреи. Държава, от която евреите бягат, е потъващ кораб, да знаете.
Докато България от 1989 г. насам потъва, Израел от 1948 г. насам стана държава и има политика. Миналата събота всички казаха, че в Женева чудесно се разбрали Иран да не прави онова, което става за атомни бомби; Израел, Minority of one пак ще излезе прав. Забравихте ли сделката в Кемп Дейвид през 1979 г.? Абсолютен провал.
Енио Мориконе говори за абсолютната музика. Никога на компютър, тя е в главата на композитора и той с писалка я пише на нотен лист.
Старият ми приятел ме съсипа:
- Ти, Джимо, се възгордя, когато преводът ти на "За кого бие камбаната" в тираж двеста хиляди ....
- Не двеста, а 170.
- Добре. Когато твоят превод в голям тираж се разграби, пък той се търсеше заради страница 343. Стиховете на Джон Дън "For Whom the Bell Tolls" ти ли ги преведе?
- Не.
- Добре ли са преведени?
- Не.
- Кой ги преведе?
- Владо Левчев.
- Защо? Да не са мислели, че поезията се предава с хромозомите?
- Да. Но какво по дяволите има на тая стр. 343?
- Има "Ебете си майката". Такова нещо нямаше в книгите на български.
- Ама така го е написал Хемингуей, пък той е бил там.
- Да. И ти стана известен с няколко буквално преведени думи.
- Ама чакай ....
- Къде да те чакам? На сточната ли, където ти псуваше наред с хамалите? И продължаваш.
- Ще продължавам.
- Как?
- Знам си аз как. Ти Орфеевия мит знаеш ли го?
- Знам го. Вакханките разкъсали Орфей.
- Не бе, не били вакханки. Подлите гърци ни окрали митологията.
- Ама ти си донякъде грък или руснак.
- Майната ти. Аз съм Димитри и си изписвам буквата "Д" като три рапири, щото и евреите ги туширам, пък ти с твоята буква "Щ" за Щилиан си слаба ракия. Виж сега, те не били вакханки, а славянки, които в обредите за плодородие крещели в екстаз "И хуй" и това в нашите български песни станало иху-иху. Нищо руско, щото на руски е кур, мъжкият на курицата, сиреч петел. Пък и ксенофобията ми извира от народната душа. Изворът на Белоногата, не на Черноногата, Цър арапин Муса кеседжия, но Яне ле, бело гърло. Сега в България прииждат убийци и терористи неконтролирано. Преди органите допускаха единици, за да ги използват според замислите си. Казвах да не махаме кльоновете. Защо ги махнахме, а сега преградна стена ще строим, е толкова тъп въпрос, че на него няма да отговоря.
С моя стар приятел не се скарахме истински, понеже истинските приятели не могат истински да се скарат.
Jusautor DI copyright
, в албанском hu («кол», «половой член»
