През есента осем милиона монети бяха изсипани от камион пред сградата на намиращия се в Берн швейцарски парламент - по една монета за всеки жител на страната. Това беше ефектен рекламен трик на защитниците на социална политика, която може да стане реалност в малката богата страна. Заедно с монетите активистите донесоха и 125 000 подписа - достатъчно, за да доведат до провеждането на референдум, като този път допитването ще бъде за осигуряване на базов месечен доход на всеки гражданин без никакви ограничения. Всеки месец всеки швейцарец ще получава чек от правителството, независимо колко богат или беден е, колко усърдно работи или мързелува, дали е стар или млад. Бедността ще изчезне. Не е необходимо да казваме, че икономистите са сериозно разделени по въпроса какво ще се появи на мястото на бедността - както и дали подобен базов доход може да се хареса на други, не толкова социалистически държави.



Това предложение отчасти е дело на родения в Германия Ено Шмид,



който е лидер на движението за задължителния базов доход. Той знае, че идеята звучи малко налудничаво. Шмид също си помислил това, когато за първи път някой му описал тази политика. "Казвам на хората да не мислят как това ще се отрази на другите, а да помислят как ще им се отрази на самите тях", казва Шмид. "Какво бихте направили, ако имахте такъв доход? Ако се грижехте за дете или за възрастен човек?", казва германецът, който смята, че базовият доход ще осигури достойнство и сигурност на бедните, особено на тези, които работят под възможностите си или са безработни в Европа. Според него също ще помогне за стимулиране на креативността и предприемачеството: работниците в Швейцария ще почувстват, че имат право да работят по начина, по който искат, а не че трябва да работят само за да свързват двата края. Ено Шмид дори отива толкова далеч, че прави сравнение с движението за граждански права - като правото на жените да гласуват или слагането край на робството.

Ено Шмид често описва тази политика с германската дума "stimmig". Подобно на други германски думи, и тази няма еквивалент в английския език, но означава нещо като "ясен и хармоничен". Това е идея, чийто момент настъпи, казва той. Схемите за базов доход са актуални сега, въпреки че не са много нови. Те отново станаха популярни и в това има нещо тревожно за състоянието на богатите световни икономики.



Идете на коктейл в Берлин и там винаги ще видите някого,



който разяснява ползите от базовия доход, точно както може да чуете някой да говори за данъците от типа "Робин Худ" в Ню Йорк или за едностранно заплащаните здравни грижи във Вашингтон. Това не е мода само в богатата Швейцария. Изпитващият затруднения и затънал в дългове Кипър също обмисля въвеждането на базов доход. За него се говори и в САЩ, където привърженици на либертарианството и либерали с леви убеждения необичайно се сближиха около идеята - някои от тях избират безусловен базов доход, който да се получава без никакви ограничения; а други предлагат изпитания "минимален" доход, който да бъде отпускан допълнително на бедните, за да достигнат приходите им определена сума.

Примерът на десните е целесъобразен и ефективен. Нека да си представим, че Конгресът реши да осигури базов доход чрез данъчния кодекс или чрез разширяване на програмата за социална сигурност. Подобна система може да работи по-добре и да бъде по-справедлива, отколкото сега действащите програми, сред които са социалните помощи, купоните за храна и ваучерите за жилище. Самотен баща, който работи на две места и има две деца, вече няма да се притеснява от това да посещава социалните служби, за да си получи социалните придобивки. Еднократно предоставената определена сума пари може да бъде използвана по-ефективно, тъй като ваучерите за жилище и купоните за храна могат да бъдат използвани само по предназначение.



Според консерваторите още по-добре би било,



ако една програма може значително да намали федералната бюрокрация. Тя може да заеме мястото на социалните помощи, купоните за храна, ваучерите за жилище и стотици други програми едновременно: Здравей, базов доход; довиждане, H.U.D. (американска правителствена агенция, която следи за спазването на правилата при ипотечните кредити). Чарлз Мъри от консервативния Американски институт на предприемачите предлага минимален доход само по една причина - нахранете бедните и уморете от глад звяра. "Дайте парите на хората", пише Мъри в своята книга "В нашите ръце: План да премахнем социалната система". Той предлага гарантирани 10 000 долара годишно на всеки, който отговаря на следните изисквания: да е американец, да е над 21 г., да не е в затвора и - както веднъж той отбеляза духовито - "да има пулс".

Левите са по-ангажирани със значението на минималния или базов доход като инструмент в борбата срещу бедността или за по-голяма мобилност. Имат доста сериозни доказателства в подкрепа на тази политика. В средата на 70-те години малкият канадски град Дофин (столицата градина на Манитоба) става опитно зайче в огромен социален експеримент. За кратък период от време всичките жители на града получават гарантиран минимален доход. Около 1000 бедни семейства получават месечни чекове като добавка към това, което печелят.

Евелин Форгет, която е икономист в университета в Манитоба, прави едно от най-добрите проучвания на резултатите. Някои от заключенията й са ясни: бедността изчезва. Но други са по-изненадващи: увеличава се броят на завършилите гимназия, намалява броят на настанените в болница. "Ако имате социална програма като тази, започват да се променят ценностите на общността", казва Форгет.



Също така има силни аргументи срещу минималния или базовия доход



Един от тях е цената. Друг пък е създаването на огромна демотивация да се работи. Според някои експерти ефектът може да бъде по-малък, отколкото се очаква. Базов доход може да е достатъчен, за да се преживява, но не е достатъчен да се живее добре. Подобна програма може да се направи, за да се сложи край на бедността, без да се създава нация на безделници. Социалният експеримент в Дофин също предлага подкрепа на този аргумент. "За много икономисти проблемът бе, че това ще демотивира хората да работят", обяснява Уейн Симпсън, канадски икономист, който е изучавал резултатите от експеримента. "Доказателствата сочат, че той не е толкова лош, както се предполага в теорията."

Има по-дълбока, по-страшна причина, поради която аргументите за гарантираните доходи отново се появиха. Заплатите са замразени, безработицата е висока и десетки милиони семейства се борят да оцелеят в Европа и в САЩ. Въпреки рекордните корпоративни печалби и изключително бързо увеличилото се лично състояние на хората с колежанско образование пазарът на труда просто не възнаграждава много от работещите на пълен работен ден с добър стандарт на живот. Милиони домакинства нямат реално увеличение на приходите от края на 80-те години. Вижте течащия в момента дебат за заплатите на работещите във веригите за бързо хранене.



Организацията "Ниското заплащане не е ОК" разкри телефонен разговор,



записан от Нанси Салгадо, която в продължение на 10 години работи в "Макдоналдс". Тя се свързва с отворената за помощ телефонна линия "МакРесурс", създадена от компанията. Операторът казва на Салгадо, че тя може да кандидатства за купони за храна и помощ за сметките за отопление на дома й. Предлага и места, където има хранителни банки - впечатляващо, телефонистът знае, че трябва да препоръча тези услуги без дори да е попитал за заплатата на Салгадо (8.25 долара на час), въпреки че е наясно, че Салгадо е на пълен работен ден. Компанията е спечелила 5.5 млрд. долара нетни приходи през миналата година и изглежда приема за даденост, че много от служителите й ще живеят от социални помощи.

Абсурдът минимален доход може да изглежда, че заразява американците. Ако икономиката ни вече не е в състояние да подобри живота на бедните работници и на семействата с ниски доходи, защо да не променим политиката си с цел да постигнем това, което вече правим, но да го направим по-добре и по-хармонично? Това едва ли е вдъхновяваща новина, но минималните доходи също могат да бъдат "stimmig" за САЩ.