Прокуратурата успя да вкара делото срещу Веселин Георгиев-Батко в съда. Изглежда обаче, че то никога няма да излезе с осъдителна присъда оттам. |
Към днешна дата голяма част от слабопаметния електорат едва ли си спомня, че срещу някои от министрите от кабинета "Станишев" има дела. А дори да помни, вероятно е безкрайно отегчен от безсмислието на това упражнение, което иначе му струва доста скъпо.
Най-шумното дело
срещу министър от тройната коалиция със сигурност е това срещу Николай Цонев. Освен него обаче има и още едно, за което вече рядко се говори - това срещу бившия социален министър Емилия Масларова. Наскоро то бе отложено за неопределен срок, а някои хора го определиха като замразено. Третото дело, което се свързва с предишния кабинет на БСП и ДПС, със сигурност е това на бившия пътен шеф Веселин Георгиев, добил известност като "Батко".
Именно този процес би трябвало да буди най-голям интерес, защото доведе до най-сериозни последици за страната ни - спиране на пари по еврофондове. В този смисъл властта, какъвто и партиен цвят да носи, би трябвало да има интерес да разреши подобно дело бързо ако не от срам пред собствените си избиратели, то поне да покаже на евроатлантическите си партньори, с чието одобрение толкова се хвали, че може да продължи да харчи парите им. Същото важи и за съда. Но се случва точно обратното.
Големият скандал "Батко и Братко",
станал повод Европейската комисия (ЕК) да спре плащанията по програмите ФАР и ИСПА, бе още през 2008 г. Тогава стана ясно, че като шеф на пътната агенция Георгиев е давал поръчки на фирмите на братята си Емил и Бойко Георгиеви. Делото срещу Батко влезе в съда през 2009 г. и бе разпределено на тогавашния шеф на Софийския градски съд Георги Колев. През 2010 г. обаче Висшият съдебен съвет го избра за председател на Върховния административен съд и така процесът срещу бившия пътен шеф трябваше да започне отначало. Второто разпределение прати материалите при съдия Весела Дончева. Тя откри грешки в обвинителния акт и го върна за корекции на прокуратурата. Докато държавното обвинение си оправи нарушенията, дойде време командированата в градския съд Дончева да се върне обратно в районния. И така делото трябваше да бъде разпределено отново. Този път попадна при зам.-председателя на съда Петя Крънчева, която е известна със забавени дела и чести закъснения за заседания. Оттогава проведено, а не отложено заседание по делото е изключение. Причините са банални - отсъствие на адвокат, болен съдебен заседател, отлагане за разпит на свидетели, болен съдия и т.н. При едно от последните отлагания в залата се появи друг съдия - Румяна Ченалова, и обясни отсъствието на колежката си Крънчева така: "Съдия Крънчева е в обективна невъзможност заради внезапния здравословен проблем." Ако продължава да се движи със същата скорост, това дело ще приключи окончателно, когато дори самият подсъдим забрави за какво го съдят. А ставаше дума за злоупотреби за 120 млн. лв.
С малко по-висока активност, но все така на първа инстанция остава и делото срещу
бившия социален министър Емилия Масларова
Тя е подсъдима заедно с някогашния си заместник Димитър Димитров, с бизнесмените Венцеслав Драганов и Михаил Методиев, бившия главен секретар на министерството Иван Пенев, както и с бившия пълномощник на социалното министерство Росен Стефанов. Според обвинението Масларова е нарушила Закона за обществените поръчки, за да облагодетелства себе си и Драганов, с когото са приятели. Става дума за ремонта на социалния дом в Стара Загора, за който са платени над 18.8 млн. лв. Поръчката е спечелена от "Стара Загора 2007" ООД, което според прокуратурата е контролирано от Драганов. От държавното обвинение смятат, че Масларова, Методиев и Драганов като техен помагач са присвоили 11 038 405 лв. от отпуснатите за ремонта средства.
Наскоро делото бе отложено с 6 месеца - до април догодина. Причината е, че Пенев получи инсулт и не може да присъства в съдебна зала. Но това е само последната капка. Досега прокуратурата понесе сериозни удари. Най-големият безспорно е това, че основният им свидетел Тодор Павлов, който твърдеше, че е носил на Масларова чанти с пари от Драганов, се отказа от показанията си. На 21 октомври 2009 г. в Стара Загора Павлов заявява пред съдия, че "Масларова получаваше пари от Драганов. Аз ги носех в черни чанти, не знаех колко са, защото бяха увити, но по тежестта веднъж прецених, че са около 50 пачки. Един път ходих до София с автобус и раница с пари, а кола на Драганов ме следваше. Слязох на хотел "Плиска", а Масларова ме чакаше в джип "Тойота", където й предавах сумата. Тя се отнасяше добре, казваше ми "Тоше", пращаше и подаръци за дъщеря ми. След като дадох парите, тя ми даде плик за Драганов". През 2011 г. Павлов вече е на друго мнение: не познава бившия социален министър и отрича да е подписвал протокола за разпита си. Обявява показанията си за измислица, нищо че междувременно е бил защитен свидетел няколко месеца, защото твърди, че Драганов го е заплашвал. Все пак преценката за това кога е казал истината ще е на съда.
Единственото дело, което успя да стигне втора инстанция в мандата на ГЕРБ, е това за подкуп срещу бившия военен министър Николай Цонев, който бе обвинен, че се е опитал да даде рушвет на следователя Петьо Петров, за да спре дело срещу себе си. Добрата новина е, че със сигурност зам. градският прокурор на София Роман Василев успя да запише името си в историята, арестувайки Цонев с думите
"Вие сте абсолютен престъпник. На колене"
Лошата е, че съдия Иван Коев направи на пух и прах разследващите заради СРС-тата по делото и оправда Цонев, както и арестуваните с него - Тенчо Попов (екс главен секретар на финансовото министерство) и съдията Петър Сантиров. Задържането на Попов също не мина без скандал, след като се видя, че полицаите го настъпват по ръцете, а впоследствие сядат на канапето в кантората му и се снимат. От тези действия се възмути дори прокурорът по делото Божидар Джамбазов. "Мисля, че ръководството на МВР следва да вземе отношение, защото на места имаше, меко казано, несериозно отношение на полицейските служители", каза той. Но това са бели ядове.
Фамозните СРС-та по това дело, част от които са записани от следователя Петров, който е и основен свидетел, са резултат от много интересна прокурорско-съдийска гимнастика. Те са поискани от прокурора Василев и подписани от главния прокурор Сотир Цацаров, тогава шеф на Окръжен съд-Пловдив и председателя на Бургаския апелативен съд Емилия Нешева. По повод тези разрешения Цацаров заяви, че е бил подведен от Василев да подпише. Вече като главен прокурор той дори каза, че Василев е нарушил закона за СРС, като сам е разрешавал подслушване и проследяване, без да чака съд или вътрешен министър. Само ден по-късно главният прокурор "реабилитира" подчинения си с обяснението, че действията му били съгласувани със зам. главен прокурор, чието име не бе споменато. Покрай това дело прокуратурата привика дори журналиста от "Медиапул" Борис Митов, за да го разпитва за източниците му. А крайният резултат от всички усилия на разследващите, показанията на Петров и данните от СРС-та бе формулиран от съдията Иван Коев по следния начин: "Общото между двете групи искания - до председателите на Апелативен съд-Бургас и Окръжен съд-Пловдив, е, че изобщо не са били адресирани до компетентните да дадат разрешение за прилагане на СРС магистрати... Отсъствието на кадри във видеозаписите се обяснява с наличието на оператор, който е управлявал стартирането и спирането на записа. В случая операторът бил преценил, че за целите на записа не е необходимо да включва определени моменти... Заинтересован от изхода на делото и крайно предубеден, осъществил е целенасочена и тенденциозна провокация към подкуп, целяща събирането на улики срещу подсъдимите, действал е по начин, сходен с осъществяваната от него професия на следовател, намира се в определена зависимост от държавното обвинение, включително и служебна... Показанията му влизат в противоречие с части от останалите доказателства, като на места се констатират откровени лъжи" (по адрес на следователя Петров). В момента делото е на втора инстанция пред Софийския апелативен съд. Междувременно бившият министър Цонев бе окончателно оправдан по други 3 дела. Следователят Петров пък бе назначен за шеф на столичната следствена служба.