"Нито един от последните трима министри на регионалното развитие за съжаление не разбираше от строителство." Това е оценка на човек от строителния бранш, на когото често му се налага да работи с ресорния министър, изречена в първите дни на кабинета на Орешарски. Наскоро в неформален разговор същият човек прибави към редицата и настоящия регионален министър Десислава Терзиева. Тя се оказа поредното име в дългия списък на незабележими и нищо неправещи министри в претендиращия да мине за експертен кабинет на Пламен Орешарски.

За БСП това назначение бе поредният гръм от ясно небе. В момента, в който всички в левицата предполагаха почти със сигурност кой ще е новият регионален министър, премиерът Орешарски извади от дебрите на администрацията никому неизвестния чиновник Десислава Терзиева. При встъпването си в длъжност сред мотивите, които изреди, за да откликне положително на поканата на премиера, тя посочи, че постът министър ще стои добре в биографията й. Е, какво може да се очаква от човек, който става министър, за да се похвали после със CV-то си?



Едва на стотния си ден Терзиева даде някаква оценка



на предишното управление и на завареното в Министерството на регионалното развитие (МРР), макар че при поемането на поста помоли за две седмици. Оценката й удряше там, където ГЕРБ ги боли най-много - пътищата.

Терзиева прави много характерно впечатление с това, че независимо на какво събитие се намира - рязане на лентичка на "Тракия", специално свикана от нея пресконференция, откриване на годишния строителен форум и т.н., акуратно изчита предварително написаната си реч. И нито дума встрани от подготвеното слово. В повечето случаи обаче ефектът е, че нито браншовиците, нито репортерите разбират какво иска да им каже.

За половин година министър Терзиева няма с какво значимо да се отчете. Среща се с общински ръководства, с концесионери на плажове, ходи да открива туристически обекти... Възстанови работата на съвета за децентрализация, който ГЕРБ в присъщия си стил тотално пренебрегна. Но трябва да останем скептични по отношение на добрите намерения към местните власти, защото и сегашната власт не променя подхода си да уведомява общините последни за закони, които пряко бъркат в бюджета и отговорностите им.



Първите няколко месеца на Терзиева като министър



минаха в изчакване и в неизвестност. Изчакване да се преразпределят функциите между регионалното министерство и новосъздаденото ведомство на инвестиционното проектиране. Неизвестност - какво ще се договорят БСП и ДПС кое къде да отиде. Докато колегата й инвестиционен министър Иван Данов ходеше с голямата кошница и разправяше как ще поеме едва ли не всичко - от големите строежи с европейски средства - магистрали, тунела под Шипка, през парите за саниране и т.н., Терзиева удобно се криеше зад "решение на Народното събрание". Никъде не се застъпи за сектори и функции и да настоява да останат при нея. На принципа "колкото по-малко отговорности, толкова по-леко" регионалната министърка изглеждаше склонна да даде на новото ведомство всичко, което то пожелае. Вярно е, че за създаването му - изцяло по настояване на ДПС, не са я питали. Но Терзиева можеше поне публично да се застъпва за функциите си.

Дали заради неяснотата къде ще е програмата за обновяване на жилищата или заради смяната на шефа на дирекцията, цяло лято санирането бе оставено само на себе си. Две години след старта на програмата и преди поредните зимни сметки



няма нито една обновена сграда



Няма нито една започната дори, а едва неотдавна бе обявена обществена поръчка за избор на фирми за 2 сгради. Иначе целта е с 50-те милиона лева, отпуснати за саниране, да се ремонтират 180 сгради. Това трябва да стане до края на 2015 г. И ако в МРР продължат с тази пасивност, има огромна опасност тези средства да бъдат загубени. На фона на това за следващия програмен период за саниране са заложени 20% от целия ресурс от около 1.4 млрд. евро.

Задачата, в която Терзиева в момента трябва да е най-активна - подготовката на новата Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР), също не изглежда да й е приоритет. Шефът на Управляващия орган бе сменен, а на негово място е поставен временно изпълняващ длъжността. 4 месеца след рокадата конкурс за директор няма. Реална е заплахата ЕК да не одобри проекта за програмата, изготвен още по времето на министър Лиляна Павлова. Но регионалният министър упорито не прави нищо, за да защити интересите на страната ни. До последно обясняваше, че няма решение кои градове ще се финансират целево. Последният вариант на ОПРР, освен че е с много намален бюджет, запазва броя на градовете, които ще получат пари за развитие - 67. При последното изслушване на Терзиева в парламента не стана ясно как тя защитава този брой пред Брюксел. Както Лиляна Павлова заподозря, може би от МРР се готвят просто да отрежат от финансиране най-малките 36 града, за да си решат проблема.

Още по-лошо е, че това е поредният министър на регионалното развитие, който не говори за развитие на регионите. Да се налеят 100 млн. лв. в малки пътища или дори да се построи магистрала, не е равносилно на развитие на регионите. Липсва общата национална визия какъв да е цялостният пакет от мерки, та бедните изоставени общини да живнат. Плановете за регионално развитие изобилстват от пожелателни показатели и числа, но как ще се постигнат? В крайна сметка каквото е регионалното ни развитие, такъв е и регионалният министър - липсващ.