Няколко седмици политическото и медийното пространство покрай промените в закона за МВР е с прогнози, че тепърва идва полицейщината и диктатурата. Въпросният документ бе пуснат преди два месеца на сайта на МВР, после мина през полицейските синдикати, след това беше приет от правителството и пратен за гласуване в парламента.

Постепенно се оказа, че всъщност в една не малка част, а специално относно правомощията на министър проектът и действащият закон буквално се припокриват. Което пък предизвика други критики - например какво налага изцяло нов закон, след като той повтаря стария в голяма степен. Проблем, поставян остро няколко пъти през последните години, особено при приемането на новите НПК и ГПК, които бяха с над 60-70 на сто от старите текстове. Сега, покрай закона за МВР, експерти обобщиха напълно основателно, че "в тази страна за последните 15 години е създадена инерция да се приемат нови закони сякаш се сменят носни кърпички" и че това е



"изключително вредно за устойчивостта на обществото и защитата на правата"



Обяснението на МВР е, че необходимостта от нов закон била продиктувана от обстоятелството, че от 2006 г., когато е приет последният Закон за МВР, имало "извършени многобройни поправки и добавки" - за последните 7 години тези изменения са 34. Със сигурност има закони с далеч повече изменения, но тях никой не ги пипа.

Друг аргумент на МВР за изцяло новия нормативен акт е, че през годините била "нарушена систематиката и цялостната структура на действащия Закон за МВР, което довело до съществени промени в създадения от него организационно-функционален модел, включително изваждането от министерството на основни структури". Наистина през 2008 г. от МВР беше извадена Националната служба "Сигурност", след това със създаването на ДАНС - и дирекция "Защита на средствата за връзки". От тази година вече и Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) и Специализираната дирекция "Оперативно-технически операции" не са в структурата на МВР. И според правителството тази ситуация налага изготвянето на нов законопроект.

Не малка част от тези промени бяха направени преди години и чак сега някой се сеща, че трябва да се изчистват правомощия и да се освобождава ведомството от несвойствени дейности. Така или иначе в България законодателна инициатива имат само правителството и депутатите. И никой не може да ги спре да си внасят каквото си поискат.

Тук обаче няма как да не се отбележи, че



полицейщината и огромните правомощия на МВР изобщо не са от вчера



и на тези страници са били подлагани многократно на унищожителни критики. Защото това, че текстовете от стария закон се приписват в новия, не е извинение и не прави въпросните разпоредби по-добри и демократични. Правилната постановка е, че те са лоши, а не че тепърва ще са такива.

Но това че някои организации се натъкнаха на това обстоятелство едва сега, даде възможност на МВР и на радетелите за силната ръка във ведомството да твърдят, че то от 90-те години си е все така, какво се оплаквате сега. И по този начин отново се подмина главното, най-важното, проблематичното.

Става дума за изключително странната ситуация от години, според която вътрешният министър и изобщо политическото ръководство, което би трябвало да осъществява политически и граждански контрол върху най-силовата машина в държавата, всъщност изцяло я управлява. При това



от уволненията и наградите, че чак до обществените поръчки,



през които минават десетки и стотици милиони. Всичко зависи от подписа на вътрешния министър и той може да повлияе на всичко случващо се в системата. Може да изпрати барети да пострелят с РПГ-та по някой барикадирал се осъден, може да уволни или назначи всеки един служител в МВР, може да прати хеликоптери на границата или да повози някого до морето, може да напише каквато си иска наредба или инструкция, може да засекрети всеки кламер във ведомство, може да пусне или спре която си поиска разработка и дори никой няма и да разбере, може да постави под пълен контрол всяко лице или всеки обект.

Според чл.20 от сегашния устройствен закон за МВР,



"министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт,



който ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност, обществения ред и защитата при бедствия". На практика това означава, че вместо политическо лице за граждански контрол в МВР, има човек с еднолична власт в строго йерархична система.

Спомняте си как най-шумният и обсебващ публичното пространство главен секретар на МВР Бойко Борисов твърдеше, че МВР е много политизирано, че министърът и неговите заместници колят и бесят в министерството. Че главният секретар на МВР, включително и самият Борисов, е само декоративна фигура, че няма никаква власт, че дори няма нито един помощник, а министърът имал много зам.-министри и голям политически кабинет.

Горе-долу с такива аргументи Борисов подаде тогава оставка, която не бе приета. С идването на БСП на власт, както и на Румен Петков като министър, той окончателно напусна системата на МВР. След време заобяснява, че всъщност БСП го вкарали зорлем във властта и че, ако са го направили министър на вътрешните работи, е щял да си намери мястото и да си стои. Което също само показа що за фигура е тази на вътрешния министър. Както и последвалото назначение на този пост на най-верния на Борисов - Цветан Цветанов.

Истината е, че текстът за "централния едноличен орган" в предлагания нов закон за МВР го няма. Дори сред аргументите на вносителите има и тезата, че основна цел на новия нормативен акт "е ясното разграничаване и регламентиране на правомощията и отговорностите на политическото и професионалното ръководство на министерството, а също и по-ефективно управление на МВР като система, чрез промени в структурата, организацията на дейността, взаимодействието и контрола, по-ефективното управление на човешките ресурси, отстраняване на някои несъвършенства на сега действащия закон". Имаше дори изявления как вътрешният министър вече нямало да може да се меси в разработки и разследвания, как главният секретар щял да има далеч по-голяма самостоятелност.

Както и да го погледне човек,



вътрешният министър остава пълен господар



Неговите основни правомощия са заложени в чл.33 на бъдещия нов закон. Той представлява МВР и провежда "държавната политика по превенцията, противодействието на престъпността, опазването на обществения ред, защитата на националната сигурност, граничния контрол, регулиране на миграционните процеси, пожарната безопасност и защитата на населението чрез разработване на политики, планиране на дейностите и контролиране на изпълнението им". Той определя стратегически приоритети, програми, цели и задачи, свързани с дейността на МВР, осъществява международното сътрудничество. Той дори има правото да създава и закрива звена извън тези, създадени със закона, което си е повече от странно. Пак той предлага проекта на бюджет на МВР, като заедно с това разпределя и управлява финансовите и материалните ресурси. Вътрешният министър управлява човешките ресурси, както и издава правилници, наредби, инструкции и заповеди. Или казано иначе - всичко.

Тук



издиша и тезата за самостоятелността на главния секретар



Защото за първи път в новата история се предвижда той да не бъде назначаван от президента по предложение на вътрешния министър и правителството. Предлага се това да става само от правителството. Тезата е, че главният секретар вече не е военизиран, а държавният глава подписва укази само за висшия военен състав. Дори това не е точно така, като се има предвид, че президентът назначава посланици, свои представители в Конституционния съд, в БНБ, в различни комисии, къде ли не.

С новия закон се предвижда, както и досега, главният секретар на МВР да се води най-висшата професионална длъжност в министерството. Той ще ръководи пряко планирането, организирането и контрола на основните дейности на МВР, ще организира взаимодействието между отделните структури на МВР, ще издава заповеди във връзка с изпълнението на правомощията си. И веднага след това е записано, че



"главният секретар на МВР е пряко подчинен на министъра и се



отчита за дейността си пред него". Дадена е възможност при осъществяване на своите правомощия главният секретар на МВР да може да се подпомага от заместник. И познайте кой му го назначава? Естествено министърът.

Или казано иначе, отново остава принципът контролиращият да контролира сам себе си. И тук наистина няма никакво значение кой е министърът. Сбъркан е принципът, който позволява МВР да зависи изцяло от конкретната персона с нейните особеност и слабости - Цветанов или Петканов, или Любомир Начев.

Въпреки че министерството остана без контраразузнаването, ГДБОП и подслушването, то си остава най-голямата и най-силова машина в държавата. И когато цялата власт се концентрира в едни ръце, собственикът им става цар.