Шеговита шашма със ситен шрифт в проектодоговор предизвика съдебна схватка, приключила все пак с миролюбива развръзка между противопоставящите се страни. Една от водещите в Русия банки на пазара с кредитни карти "Тинкоф кредитни системи" (ТКС банка), която изцяло е частна, и жителят на Воронеж Дмитрий Агарков постигнаха извънсъдебно споразумение по финансовите претенции на Агарков, които били пробутани на банката с дребен шрифт.

"Тинкоф кредитни системи" е процъфтяваща банка, пионер за Русия. Тя няма офиси (освен централата си в Москва), няма и собствени банкомати. Не е обаче банка фантом, а онлайн банка - обслужването на клиентите става чрез сайтове, електронна поща, социални мрежи и телефони.Тя е единствената дистанционна банка в Русия, чийто приоритет е обслужването на клиенти и в най-отдалечените райони на Русия. Този януари тя отчете издаването на над 3.5 млн карти, повечето от които са кредитни. Към 1 юли 2013 г. тя бе класирана на трето място в Русия със 7.7-процентов пазарен дял . По последни данни стойността й е 1 млрд. долара.

Институцията носи името на мажоритарния си собственик - 46-годишния Олег Тинков, който притежава 51% от акциите й. Сред съсобствениците й и е най-голямата в света инвестиционна банка "Голдман Сакс" (15%). Олег Тинков е доказателство, че



съветският валяк не е успял да смаже предприемаческата жилка



на обикновения руснак. Син на миньор от Сибир, той е приет в университет в Санкт Петербург, който подготвя кадри за изследване и експлоатация на природните ресурси. Учи обаче там само три години, защото го примамват бизнес възможностите, отприщили се след съветския разпад. Отначало върти търговия на едро с електроника от Сингапур, създава и мрежа от магазини за битова техника в града на Нева, също и музикално студио. Става и производител на прочутите руски пелмени, а след това и на бира - за целта създава фирмата "Тинкофф" и верига от заведения. Бирата всъщност е причина за окончанието off, което става част от марката му. Той установил, че произлиза от едноименен стар дворянски род, който произвеждал бира. Дори гербът на рода бил изобразен върху бутилките. Всичко му се удава с лекота, успява да продаде успешно всичките тези активи, за да купи банката през 2006 г. Няма сведения да е забогатял по престъпен или нечестен начин, както олигарсите от времето на Елцин.

Но дори и този обигран бизнесмен и неговата новаторска банка се оказаха уязвими. През 2008 г. ТКС праща предложение за издаване на кредитна карта на воронежеца Дмитрий Агарков, бивш служител на правоохранителните органи, разказва сайтът gazeta.ru. Той сканирал получения проектодоговор, като отстранил всички логотипи на ТСМ. После променил условията, изписани с дребен шрифт - в променения текст се казва, че заемът се дава без лихва, банката няма право на глоби, за всяко нарушение на условията по договора ще дължи 3 млн. рубли, а за едностранното му разтрогване - цели 6 млн. рубли. Накрая Агарков изпратил своя вариант за договор на специализирания сайт tcsbank.at.ua. Очевидно банковият служител по веригата е действал като клиентите и е прочел ситния шрифт по диагонала (ако изобщо го е прочел). Впрочем явно не е забелязал и липсата на логотипите на банката в изпратения по имейл формуляр. Така или иначе ТКС му върнала по интернет утвърдения договор по неговите условия и му издала кредитна карта.

Банката обаче се усетила и през 2012 г. завела дело срещу Агарков за просрочки и неплатени глоби в размер на 45 000 рубли (1 евро - 45 рубли). Съдът обаче постановил, че клиентът дължи само 19 000 рубли. На свой ред през юли тази година Агарков завел срещу нея дело за 24 млн. рубли - по 3 млн. за всяко от допуснатите от нея 8 нарушения.

На свой ред Олек Тинков обвини клиента в мошеничество и заплаши да го съди. В блога си в "Туитър" той написа: "Според нашите юристи той ще получи не 24 милиона,



а четири години за мошеничеството си".



По думите му в случая с Агарков е "имало фалшификация, корист, вероятно и сговор със служител на банката". След тези изявления Дмитрий Агарков подготвил втори иск, но този път срещу самия банкер - за защита на честта и достойнството. Клиентът оценил достойнството си за 900 000 рубли.

Банките не са сред любимците в едно общество и изданието посочва, че случаят прославил Дмитрий Агарков - най-накрая се намерил някой, който да покаже на банкерите вредите от практиката им с дребния шрифт. Хората следели схватката с нескрита симпатия към Агарков, в чието лице изглежда виждали отмъстителя за "съдирането на кожата им" от страна на банките.

Но най-неочаквано дойде съобщението, че двете страни стигнали до извънсъдебно споразумение. "Конфликтът не е конструктивен, затова решихме да го приключим по джентълменски, като оттеглим претенциите си един към друг", твърди президентът на ТСМ Оливър Хюз в съобщение на сайта на банката. Текстът е съгласуван с Агарков, който на свой ред заявява: "Когато през 2008 г. аз представих свой формуляр на договора и го предоставих на банката вместо официалната бланка, това бе просто една шега. Но шегата отиде твърде далеч. Разбира се, аз не препоръчвам на други хора да постъпват по подобен начин. Преди получаването на кредита трябва много да се мисли и да се проучват условията на банката, но ако се съгласяваш, следва да изпълняваш условията". От своя страна Оливър Хюз подчерта съгласието си с Дмитрий, че "банките трябва по-добре да разясняват условията на клиентите".



Всъщност страните стигнали до извънсъдебното споразумение,



защото са преценили, че нямат шансове да надделеят. Пред gazeta.ru юристката Светлана Юдина от компанията "Хренов и партньори" коментира, че обвиненията срещу Агарков за мошеничество трудно ще издържат в съда, тъй като няма доказателства за умишлено съобщаване на лъжливи и недостоверни сведения, премълчаване на истински факти или използване на доверителни отношения с банката. "Условията с дребен шрифт може да се тълкуват като предложение за сключване на договор при нови условия, а одобреният от банката формуляр доказва съгласието й за сключване на договора при новите условия", твърди Светлана Юдина.

В същото време тя смята, че искът за компенсация от 24 млн. рубли едва ли е възможен с оглед на реалностите в руската съдебна практика. Според нея вторият иск на Агарков за защита на достойнството също не би имал успех. Съгласно руското законодателство той няма как да получи 900 000 рубли, защото мнението на банкера не е довело до щети за жалбоподавателя.

Все пак юристката смята, че споразумението е по-изгодно за банката. Тя не е имала никакъв шанс да докаже наличието на измама, докато Дмитрий Агарков все пак е имал някакъв шанс да получи ако не 24 млн. рубли, то поне някаква компенсация. Според нея смисълът на конфликта е бил "да накара банките, пък и всички участници в договорните отношения да обръщат внимание на условията на подписваните договори, дори ако те са изписани с дребен шрифт".

Накрая банката демонстрирала възпитателна щедрост. За да накара Агарков да промени отрицателното си отношение към банково дело, тя му издала специална дебитна Tinkoff Black с много изгодни за него условия - примерно 30% лихва по отделните видове покупки.