Най-лошият сценарий за Реформаторския блок, който отдавна се разиграва от най-големите и усърдни врагове на дясното обединение, като че ли започва да се сбъдва. Явно в т.нар. автентична десница нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили. И ще мине много време, преди да спрат да правят едни и същи грешки.

Последните новини около блока обаче не дават надежда, че това ще стане скоро. Няма голямо значение за какво точно избухна разпрата между ДСБ и СДС - от една страна, и "Синьо единство" - от друга. От обясненията им се разбра, че истинската причина - реденето на листите за евровота, се замаскира с някакви мъгляви обяснения за борба между либерализма и дясноцентристката идеология. Фактът, че противоречията избиха на повърхността, за пореден път изпрати лош сигнал към реалните и най-вече към потенциалните избиратели, които биха гласували за блока на следващите избори. Отново дойде моментът, в който трябва да се реши как ще бъде структуриран Реформаторският блок като политическа формация, как ще се вземат решенията, как ще се редят листите и т.н. Вместо тези въпроси да се изяснят, се заговори за отлюспване - болестта, от която



десницата не успява да се отърве



през цялата си 24-годишна история.

За формация като Реформаторския блок определено има електорална ниша. И тя никак не е малка, но на нея могат да разчитат само мъдри и прозорливи политици, които умеят да поставят на заден план личното си его и имат визия. Сигурно и сред реформаторите ги има, но поне към момента те не могат да спечелят тази битка. Напротив, забелязва се единствено възраждането на старите вражди на десницата. ДСБ и СДС упрекват Надежда Нейнски, че се придържа към порочни практики и говори публично по въпроси, които все още са предмет на преговори. От своя страна "Синьо единство" упреква двете партии, че настояват местата в листите да се определят според това коя формация как се е представила на последните избори, а не според общи критерии, изработени въз основа на визията за това какво трябва да представлява блокът. И двата аргумента са доволно смешни. Фактът, че Нейнски си позволява да говори публично по неизчистени в преговорите въпроси, е неприятен, но съвсем не е най-големият кусур на блока. От друга страна, всички десни партии се представиха катастрофално на последните избори и да се опитват да използват жалките си резултати като аргумент за каквото и да било е нелепо.

Ако има нещо хубаво в цялата разпра, това е възможността блокът да излезе от нея една идея по-пречистен. Това, че Нейнски изнася публично спорни въпроси от преговорите, не е най-важното. По-големият проблем е, че тя въобще говори публично от името на блока, или поне на част от него. Нейнски остана последният политик от голямото СДС, който се е вкопчил здраво в политиката и не иска да направи крачка назад в името на по-доброто бъдеще на десницата. В това си упорство



тя надмина дори Иван Костов,



което определено може да се нарече сериозно постижение. Тя е и доста непредсказуем политик - "Синьо единство" се отметна от съюза с ДСБ часове преди старта на предизборната кампания на последните избори. И така и не бе обявена убедителна причина за този самоубийствен и за двете формации ход.

Ако реформаторите успеят да се възползват от този конфликт, за да я изтикат на по-заден план, това ще е добра новина. А ако в блока се наложат критерии, според които ще се издигат млади, нови и необременени лица, това със сигурност ще повиши общественото доверие в него. В този смисъл изключването на цялата формация "Синьо единство" би било голяма грешка. Там има нови лица. Освен това, както е известно, един от основните въпроси за блока, който вълнува обществото, е как и доколко би си партнирал с ГЕРБ. Е, "Синьо единство" е единствената формация в този блок, която със сигурност е доказала, че не е готова на компромиси с т.нар. милиционерска партия. Редно е да се помни, че тази формация възникна заради конфликта на голяма част от депутатите на СДС с предишния лидер Емил Кабаиванов, който превърна партията във филиал на ГЕРБ. Всички останали формации в един или друг момент от своята история са флиртували с Бойко Борисов, Цветан Цветанов и сие.

Процесите в Реформаторския блок трябва бързо да изкристализират. Колкото и упорити да са протестите срещу правителството, те няма как да постигнат успех, ако не съумеят да излъчат свое политическо представителство. Реформаторският блок, въпреки че носи някои негативи от миналото, бе организацията, която единствена има основателни претенции да представлява голяма част от хората, които месеци наред манифестират по жълтите павета. Би било жалко, ако за пореден път тези хора останат без политическо представителство заради поредното личностно неразбирателство в десницата.