|
| Димитри Иванов |
Но когато посрещахме зимните празници в началото на 1944 г. в апартамента ни на втория етаж на ъгъла на "Левски" и "Граф Игнатиев", той още не беше разбомбен, нито училището "Свети Седмочисленици" там, където сега е Спортната палата. То имаше слънчев часовник на фасадата към булевард "Левски", който тогава се казваше булевард "Фердинанд", а после булевард "Толбухин". Че го сринаха бомбите беше хубаво; престанах да ходя на училище. Че апартаментът ни хвръкна във въздуха също беше хубаво; пианото ми стана на трески и не ме караха повече да свиря на пиано.
Най-заплеснатият човек беше нашият учител по смятане и геометрия. Още когато първом влезе в клас, той каза "две и две прави три". "Прави четири", гракнахме всички. Почнахме много да внимаваме къде ще сбърка, за да го поправим, и в часа по смятане и геометрия муха да бръмне ще се чуе. В края на срока дойдоха едни инспектори от министерството. Дочу се, че го оценили като начален учител с подход към децата.
Вкъщи бабите ни имаха обратния подход, авторитарен. На нашите родители те не им позволяваха да припарят в кухнята да опитат манджата, докато не е готова и не седнем всички на масата; сърдеха се, ако някой закъснее, как така претоплена манджа. Нас внучетата бабите не ни гонеха от от кухнята. "Нека кусне внучката как е на сол, момиченце е, да се учи да готви. Нека кусне внучето от недовареното сладко, момченце е, ще му падне пишката"; този израз така и не го проумях.
Нито бащиния ми възпитателен подход. "Какво каквооо? Искаш и ти да играеш комар, да пиеш и пушиш? Заповядай на масата." Как се разкашлях и повръщах и се насрах не е за разправяне, двайсет години ми държа влага. С алкохола и цигарите после свикнах, даже наваксах и сега прекалявам, но карти не научих, за което съжалявам.
В МОЖ, Международния дом на журналистите на морето, приятелите ми Тодор Вълчев и Петър Станчев играли бридж с две полякини, които ги размазали. Тошока и Пепи казали: "Вярно, класа сте, ама ей тоя с очилата, дето слиза по стълбата (сиреч аз), той е ... и ми приписали международните бридж постиженията Христо Друмев. Само че той (сиреч аз) не играе с кого да е. Той сигурно ще ви каже, че не може да играе бридж". На другата вечер пред мен цъфна чаша евксиноградска. "От поляците на съседната маса", обясни сервитьорката. Станах с чашата, както е редно, и отидох при тях, един поляк и две полякини, едната много хубава. Те ме поканиха на бридж, аз казах, че въобще не мога да играя на карти. Хубавата полякиня каза с дяволита усмивка, че тя разбира пана (сиреч мен). Тази сценка се повтори още две вечери, през които те ми разказваха точно на кое място в кои международни бридж състезания се класирали, а мен това не ме интересуваше и все казвах, че не играя карти, докато на другата маса Тошока и Пепи кой знае защо се хилеха. На четвъртия ден слизам аз по пътечката към морето да плувам, а те всичките "При бай Яким" досами морето и хубавата полякиня подвикна към мен нещо, което не разбрах, и Пепи, който знаеше малко полски, сви длани на фуния и се провикна към мен: "Тя каза, че си надут пуяк".
Плувах аз колкото плувах, излязох от морето и за да не ги срещам, минах по тунелчето под шосето, после петдесетина крачки нагоре и вдясно в градината на другия хотел на МОЖ, който май се казваше "Парк хотел" като хотела в София, дето ми е сега под носа. Но онзи парк хотел наистина е в парк, сред бадеми и разни други дръвчета. Почнах аз да търся нападали по земята бадеми и чух: "При мен има бадеми". Гласът беше от партерното балконче, на педя от земята, прескочих и видях самия, да самия Павел Вежинов, който каза "момент" и се върна с бутилка уиски и бадеми. Такава чест ме смая, бях му казвал добър ден, когато го срещнех, понеже той е Павел Вежинов, той мен откъде накъде ще ме знае, но ме знаеше, попита ме какво превеждам сега. Казах му какво и че повече чета, отколкото превеждам.
- Защо?
- Понеже от издателството за преведена страница ми дават два и петдесет и като платя на машинописка пет пъти за препис поради собствените си корекции и доизкусурявания, за мен остава само левче; превеждането е аристократичен спорт и аз съм аристократ, но не дотам. Пък ми плащат стотинка на прочетена страница от книгите на световния книгообмен да кажа това - да, това - не и като прочета петдесет хиляди страници, това са чисти петстотин лева.
- И фантастика ли четеш?
- Да. Много.
- Сега, както имаме бадеми и уиски, един флеш?
- Не разбрах.
- Покер за двама. Естествено не носиш пари. По гащета си. На бадеми, не на пари ще залагаш, ето ти половината бадеми. За уискито ще донеса други.
Идеше ми да си изям джигера от яд, признавайки, че не мога изобщо да играя на карти и тръгнах да си ходя, но той ме спря.
- Е, като четеш фантастика, каква ти харесва?
- Всякаква. Руска, съветска, американска, френска, английска. Замятин, Уелс, Бюл, Азимов ... Сега Сейгън.
Тошока, който ми се подигра на картоиграческото умение, преведе отлично телевизионния сериал на Карл Сейгън, който беше астрофизик и казано по старому, "отпочна", а казано по новому "инициира" проекта SETI (Search for Extraterrestrial Intelligence). В книгата "Контакт" няма никакви холивудски тъпотии с хуманоидни роботи и извънземни, които се превъплъщават в хора. Но има извънземен Разум, който прехваща сигнала на първото телевизионно предаване, излъчено на Земята. Сигналът пътувал много години, докато стигне до Разума, който преценил, че земляните сме дорасли за контакт, натоварил сигнала с информация на две поднива и го върнал обратно към Земята като палимпсест. Ей, каква дума казах, а! Нещо "многопластово" означава палимпсест. Ръкопис, ама под писмената на пергамента има друг текст. Та този първи земен тв сигнал бил прехванат от Разума, Разумът го натоварил с поднива на информация и когато земните астрофизици уловили ответа на Разума с поднива на информация, първом те видели Хитлер.
- Вижте, другарю Вежинов. Има международен ден на печата, има на радиото. Няма на телевизията. Причината световната телевизия да не отбелязва рождения си ден е, че първите телевизионни кадри са от откриването на Олимпиадата в Берлин през 1936 г. и те са на майсторката на визуалното внушение Лени Рифенщал. Там Хитлер вдига ръка, но не отривисто нагоре като 12 без 5, както правеха немските офицери, а като вял жест на арийско превъзходство. Първата демонстрация на телевизия в България беше на "Царя" срещу Руската църква в залата на онова, дето е КНИК. (КНИК беше Комитет за наука, изкуство и култура, после стана "Минералсувенир", сега е банка, бел. ред). При немската демонстрация на телевизия, на мен ми казаха "Момченце, излез навън и мини пред камерата". Излязох, минах, всички в залата ме видели как минавам и после видяха, че аз съм същият, когато се върнах обратно в залата. Само дето ми се скараха, не трябвало да си бърша носа, когато минавам пред камерата. А беше студен януари, две години преди бомбардировките.
- Знам я тази зала. Там имаше изложба на Гьобелс как руснаците убили десет или двайсет хиляди полски офицери в Катинската гора.
- И аз я видях тази изложба. Руснаците казаха, че есесовците убили поляците. И че Гьобелс казал, че една лъжа, като я повториш сто пъти, тя става истина.
- Ами ако Гьобелс и истини е казвал? За Катин например?
- Хм ... Ами ... Ами ... Не знам, не мога да кажа, другарю Вежинов.
- Тогава кажи още за Карл Сейгън.
- Проектът SETI изпрати послание на Земята към извънземния разум. За да му покажем на Разума ние къде сме и кои сме, когато излезе "Войаджър" извън Слънчевата система, на сондата имаше фигури на жена и мъж и как изглеждаме и къде сме ние в Галактиката.
- Знам.
- Също музика.
- Знам. Песента на Валя Балканска "Излел е Дельо хайдутин".
- Ама не знаете, че преди нея да изберат, те се колебаели между трите "Б".
- Какви три "Б"?
- Бах, Бетовен и Брамс.
- Лошо ли е, че Валя избрали?
- Напротив. Чудесно е. Аз си тръгвам, господа и дами - додадох поради уискито.
- Тук няма дами.
- Оная дама каза, че съм пуяк.
- Коя?
- Няма значение. К'во като не играе карти панът? Тя пък е паничка. Цяла паница.
- Чакай, чакай Димитри. Остани още. Кажи какво ще каже Разумът за "Войаджър"?
- Ще си блъска главата. Но той няма глава. Ще се чуди защо съчетанията от трептения на материята в различни честоти, интензивности и периодичности земляните ги наричат музика, защо някои триизмерни форми на материята ги наричат скулптура, защо някои съчетания от възприятия на визуалните си сетива земляните ги наричат живопис.
- Постой, постой. Кажи още.
- Разумът ще регистрира, че земляните са с различни вери, езици, облекла и се делят на два пола, без да броим сбърканяците, и ходят по нужда разделно. И вместо да си обозначат тоалетните с женски и мъжки полов орган те рисуват на вратите на тоалетните човешки фигури с поли или панталони, които не са еднакви за земляните с различни вери и облекла, а пък вътре в тоалетните рисуват полови органи. Ще се чуди Разумът на акъла на земляните.
- И аз се чудя ... - започна Павел Вежинов и недоизрече.
Усетих, че щеше да каже: "Чудя ти се на глупавия акъл, Димитри", но Вежинов, вежлив мъж, не си доизрече изречението и аз си тръгнах.
Jusautor DI copyright
