Октай Енимехмедов, който нападна лидера на ДПС Ахмед Доган на трибуната на конференцията на ДПС на 19 януари, е заплашен от тежко наказание - теоретично той може да получи дори доживотен затвор за опит за убийство. Ключов за осъждането му ще бъде газовият пистолет, с който беше извършено нападението. Още от самото начало на разследването той създава объркване по въпроса - годен ли е бил за убийство или не. Знае се, че е бил зареден с халосен патрон и с технически пипер.

Тогава първо бившият градски прокурор на София Николай Кокинов обяви, че става дума за опит за убийство. Впоследствие зам. главният прокурор Борислав Сарафов твърдеше, че с пистолета не може да се убива. След експертиза, която показа, че с изстрел с газово оръжие от упор може да се причини смърт, Енимехмедов получи обвинение за опит за убийство.

Протоколите от делото, до които "Сега" получи достъп, показват, че оръжието изминава път, осеян с неясноти.



Непоследователните твърдения на разпитаните свидетели



дори за толкова прост факт - къде е било, показват или силен афект, или нарочно внасяне на объркване. Разпитаните очевидци дават показания, които често са непълни, повлияни от телевизионните репортажи, гледани впоследствие, или пък изпускащи важни детайли - имало ли е пълнител в пистолета, било ли е разглобено оръжието, имало ли е патрони и т.н.

Всички видяхме по телевизията как Енимехмедов се появи на трибуната и насочи пистолета срещу Доган. Самият нападател твърди, че се опитал три пъти да стреля, но имало засечка. В следващия момент депутатът от ДПС Мустафа Карадайъ се хвърли върху него и при падането атакуващият изпусна оръжието, след което делегати го засипаха с юмруци и ритници пред очите на НСО. Ето описание от първа ръка какво се случва в суматохата:

След като поваля Енимехмедов, Карадайъ хуква към Доган. "Беше стресиран и зададе въпрос - къде са му очилата. Аз се завъртях, огледах и тръгнах да търся очила, но се сетих, че не очилата са най-важните в такава ситуация" - това е първото му впечатление от лидера на ДПС секунди след нападението. За оръжие не става дума, търсят се очила.

Първото пристигнало длъжностно лице е тогавашният градски прокурор Николай Кокинов. Той е изпратен по телефона от Сотир Цацаров. "За щастие бях сравнително наблизо и с личния си автомобил пристигнах може би на 10-ата минута", казва Кокинов пред съда. Посрещнат е от полк. Георги Райков от НСО.

"На едно от междуетажията видях няколко полицейски служители, които охраняваха лице, седнало на земята в ъгъла, като от лицето течеше кръв, в смисъл по лицето му имаше кръв. Лицето беше подсъдимият. Първата ми работа, след като го видях, бе да го попитам какво е искал да направи. Подсъдимият отговори,



доколкото си спомням, че искал да го гръмне



Цитирам по памет", разказва бившият прокурор пред съда. По негово нареждане нападателят е откаран в болница. Кокинов е въведен в странична стая, където се намират Доган и негови съпартийци. Всички са "възбудени, афектирани, притеснени", на Доган му мерят кръвното. По-късно Лютви Местан ще заяви, че било от порядъка на 210. Градският прокурор се обажда на шефа на СДВР и разпорежда да дойдат дежурните следствени групи. В залата се концентрират все повече високи длъжности - градски прокурор, вътрешен министър, зам.-шефът на националното следствие Петко Петков, който пристига със следователи и предлага помощта си.

През това време пистолетът "пътешества". Първо се търкаля по пода, уж "охраняван" от депутата Рамадан Аталай. След това е вдигнат от Христо Бисеров с лист хартия А4, за да не оставя отпечатъци. После е предаден на полк. Райков, който пък го дава на свой подчинен, след като го поставя в черен найлонов плик.

Оттук насетне



показанията на заетите с пистолета започват да се разминават



Охраната на черния найлонов плик е поверена на полицая от 5-о РПУ Адриан Петров. В торбата е и ножът, взет от Енимехмедов. "При оставения плик лица нямаше, целият район беше отцепен. Ще ви излъжа точно за времето на пазене на плика, до идването на следствената група го пазехме", казва Петров.

Полк. Райков твърди, че е предал черния плик на полицаите. Петров е категоричен - оръжието не му е предавано. Спомня си, че е видял плик у Райков, впоследствие носен от друг служител на НСО, който не се легитимирал. После го видял на земята. Защо пистолетът пак се оказва на пода, не е ясно.

Заради разминаване в показанията на двамата служители съдът им прави очна ставка, по време на която Райков се застрахова с "дистанция на времето, порядъка и динамиката в този момент в залата". "Факт е, че оръжието нито за момент не е оставало без наблюдение. Дали аз съм предал лично оръжията, или съм ги оставил и съм разпоредил на колегата да не ги предава на никой друг освен на длъжностни лица, това е детайл, който в случая няма значение", казва той. Райков твърди и че още в първите секунди след нападението наредил на подчинения си Георги Величков да пази пистолета. Веднага обаче допълва: "Разбира се, не мога да обсъждам неговите действия по-нататък, тъй като не съм ги забелязал".



Излиза, че мистериозен мъж е поставил оръжието на пода



Той е "висок 185 см, с набито телосложение, между 95 и 110 кг, с права коса до раменете. Широко лице, с костюм", според описание, направено от полицая Николай Карбанов от 4-то РПУ, отговарял за външната охрана на НДК. "Той хвърли пистолета на земята и влезе в охраняваната зона, не представи и документи, че е служител на НСО. Отвори плика и го остави на земята, от 20 см разстояние може би", казва Карбанов.

При втора очна ставка, този път с Карбанов, Райков заявява: "Предполагам, че става дума за колегата Георги Янков, тъй като той е от служителите в нашата служба, отговаря за връзките с другите служби като НРС, ДАНС и МВР". На първия си разпит обаче е казал: "Не съм предавал плика на никого, няма на кого друг да го предам освен на органите на реда. Не съм правил никакви манипулации с оръжието. Това лесно може да се проследи. Няма мои отпечатъци. Нямам интерес да пипам оръжието на местопрестъплението".

"Известно ли ви е как оръжието е стигнало до коридора, до фоайето, което свидетелят току-що описа?", пита съдът. А полковникът отвръща: "Видях Петров, че беше при оръжието и го охраняваше, когато беше в коридора с плика на земята, тъй като многократно минавах покрай него с прокурор Кокинов и вътрешния министър Цветанов, но как е стигнало, не мога да ви кажа".

Т.е. какво се е случвало с пистолета от момента, когато Райков го е предал, до пускането му на земята, няма яснота. Важно е да се подчертае, че оръжието не е останало в залата, където пада, а



със сигурност е разнасяно напред-назад



от "необщителен служител на НСО, който не се легитимира".

Тук прокурорът пита: "Присъстваха ли и други служители на НСО с подобни белези?", а Райков отвръща: "Не съм сигурен, че тази информация е за открито заседание". Още преди това полковникът предвидливо се е застраховал, че оръжието е поставено под охрана, т.е. разбирай върху него не е имало никакви манипулации. Факт обаче, че пистолетът е минал през четирима души - Бисеров, Аталай, Райков и Янков.

На въпросите какво е имало във въпросния плик и в какво състояние е било самото оръжие, свидетелите също се разминават. "По спомени оръжието е било намерено от разследващите в единия ъгъл на залата. Знам, че беше намерено там, но оръжието не съм го виждал. Зная, че е намерено, защото впоследствие по време на това, което направиха като оглед съответните разследващи, тъй като бях поемно лице, разписвах документи, казаха, че е намерено оръжие, по-точно части от пълнител на оръжие. Не съм видял кога е намерено това оръжие", разказва свидетелят Джейхан Ибрямов. Ридван Исмаилов обаче е сигурен, че по време на огледа всички са напуснали залата: "Казаха да излезем, че ще търсят за бомба. Доста се забавиха".

"Нямам спомен да съм виждал оръжието в залата. Видях го в предверието след стълбите, когато се качих... Мисля, че имаше пълнител, но пълен ли, празен ли, като че ли отделен от оръжието, но да не ви заблудя", свидетелства Кокинов.

Аталай все пак се сеща, че чул минаващите покрай него да казват, че



"пълнителят му е паднал, че няма пълнител"



И да ми покажете сега пълнител, няма да мога да ви кажа дали точно това е пълнител", дистанцира се той.

Райков е по-конкретен: "На оръжието, което ми предаде г-н Бисеров, беше свален пълнителят, оръжието беше цяло, предаде ми оръжието, един пълнител и една гилза. Впоследствие г-н Местан ми даде също една гилза, която съм я прибрал и съм я оставил в плика. Нямам спомен как г-н Местан е носел гилзата. Аз му подадох плика и той я пусна вътре".

Нюлфер Кяшиф свидетелства: "Показаха ми вещи и това подписах - че съм ги видяла... Не съм видяла откъде разследващите намериха пистолета и патроните".

При такава обърквация ще е много интересно каква ще е тежестта на основната улика по въпроса - можел ли е Енимехмедов да убие Доган или не.