България успокоява англичани, французи, германци и други свои съюзници в ЕС, че няма да ги залее с гладни имигранти, щом на 1 януари паднат бариерите за свободно движение на работна ръка. "Които са искали да емигрират, вече са го сторили. Другите предпочитат да си стоят вкъщи", уверяват българските посланици своите домакини, втренчени с тревога в социологическите проучвания за нагласите сред българското население - най-бедното в Европа и най-недоволното от живота си в света.



За да покаже колко е сговорчива,



България се съгласи преди седмица да подпише гаранции, че няма да злоупотребява със свободното движение на хора, както настояваше Франция. Съгласието даде министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов, който на Съвета на министрите на труда подкрепи проектодиректива за прилагане на директивата от 1996 г. за командироването на работници между държави в ЕС. Съдбата на документа не бе ясна до последния момент, защото квалифицирано малцинство главно от източноевропейски държави го блокираше, но изненадващо решение на Полша да застане на страната на Франция му даде зелена светлина.

Един от последните сондажи, правен през юни от агенция АФИС по поръчка на групата на българските социалисти в Европарламента, показа, че около 200 хиляди българи имат намерение да емигрират в следващите 3 до 5 години. От тях 60% заявяват, че не биха се върнали в България, добави на 30 ноември КТ "Подкрепа" на конференция за движението на работната сила в ЕС. По данни на синдиката половината от работещите българи са склонни да отидат в чужбина заради по-висока заплата. Но се страхуват от лукави трудови посредници, за които периодично се появяват съобщения как мамят лековерни нашенци, че ги пращат на работа в ЕС, само колкото да им вземат такса за "услугата". След което ги оставят да се оправят както могат на черния пазар на труда зад граница. При тези объркващи сигнали нищо чудно, че на Запад се оформят



две противоположни виждания за намеренията на българите



Британският премиер Дайвид Камерън смята, че бедните българи не мислят за нищо друго, освен как да се доберат до Острова и да започнат да източват социалните му каси. Затова британското законодателство за социално подпомагане бе затегнато, а на 27 ноември Камерън писа във в. "Файненшъл таймс", че свободното движение на хора в ЕС трябва да се ограничи за гражданите на държави, които не достигат определена част от средния за ЕС брутен вътрешен продукт на глава от населението. С други думи, да се въведе имуществен ценз кой може да се ползва от това основно европейско право. Няколко дни по-късно се завъртя и предложение да се определи задължителна минимална заплата поне от 400 евро в ЕС, за да не се насърчава миграцията по бедност.

Друго виждане има Франция. Тя се плаши не толкова от български имигранти (заселници), колкото от командировани гурбетчии. Според нея главният риск е, че от 1 януари френски фирми ще започнат законно да си искат евтина работна ръка от български партньори, които да им командироват работници за извършване на услуги в определен срок. Фактически от този момент България ще може да се възползва на целия европейски пазар на труда от Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. Тя се прилага от 1999 г. с цел да защити правата на работниците, които фирмите в старите - членки на ЕС, си пращат за изпълнение на задачи със срок до 2 години. При движение на работна ръка между държави със сходно равнище на живот не възниква напрежение от нелоялна конкуренция, но след приемането на страните от Източна Европа положението се промени. Голямото разширяване през 2004 година роди



психозата от "полския водопроводчик",



която се смята във Франция като основна причина за отрицателния вот на французите срещу Конституцията на ЕС.

В момента Полша е най-големият източник на командировани работници в ЕС - 228 000 от общо 1.2 милиона, съобщи на 6 декември Европейската комисия. На второ и трето място обаче не са бедни роднини от Изтока, а Германия с 227 000 работници и Франция със 144 000. Едва по-нататък се нареждат Румъния, Унгария, Белгия и Португалия. България е на далечното 21-во място със скромните 7000 законно командировани в ЕС. Незаконните работници, пласирани от трафиканти на хора, не влизат в тази статистика. От тях се интересуват министерствата на вътрешните работи, а не министерствата на труда.



Защо Франция е толкова разтревожена от България



с наближаването на 1 януари? Защото според нея зад дървото се крие гора. Досега българските работници не са й създавали напрежение (като се изключат ромите, които са съвсем друг проблем - встрани от трудовия пазар), но Париж смята, че имат голям потенциал за "социален дъмпинг". Той произтича от важна особеност на директивата за командироването. Според нея приемащата страна трябва да гарантира на работниците подходящи условия на труд съгласно местните закони, а изпращащата страна отговаря за тяхното социално осигуряване според родното си законодателство. Това означава, че френските фирми и българските работници биха имали голяма взаимна полза за сметка на цената на труда във Франция. Първо, френският закон ги задължава да им плащат не по-ниско от размера на минималната заплата, която е 1430 евро (2850 лева) и която едва ли ще ги обиди в сравнение с минималната българска заплата от 159 евро (310 лв.). Оттам нагоре е въпрос на договор с работодателя дали да се добави още нещо. Разбира се, това са парите, които прибира командироващата фирма, а колко самата тя плаща на командированите в действителност остава да се гадае - сигурно повече, отколкото биха взели в България, което обяснява интереса все пак да работят в чужбина. Второ, социалното осигуряване на българите е нищожно в сравнение с осигуряването във Франция, която в много по-голяма степен е социална държава. Разликата си е чиста икономия на компанията, подаваща поръчка за работници от чужбина.

Какво става при такива разлики се вижда още отсега. Малките и големите компании си приличат в стремежа си към максимална печалба -



никой не се отказва от експлоатация на евтина работна ръка



дори на ръба на закона. За първи път френските власти установиха, че законът е прекрачен, когато на 7 ноември т.г. осъдиха на глоба от 210 000 евро френска строителна компания, ползвала услугите на полски подизпълнител за изграждане на 43 апартамента. Проблемът бе, че полската фирма е плащала на командированите си работници във Франция по полските тарифи, които са по-ниски от френската минимална заплата, а френската фирма си е затваряла очите. Освен това не са били спазени елементарни санитарни условия и правила за безопасен труд.

От хитруването уж на дребно се трупат големи суми и затова от подобни схеми не се отказват дори най-големите компании. От 2011 г. тече грандиозен скандал на строежа на ядрен реактор във Фламанвил, на брега на Ламанша, който се изпълнява от компанията "Буиг", една от най-големите в строителния бранш. Около една трета от наетите 3000 работници са чужденци - главно от Източна Европа, включително от България, Полша и Румъния. За да намали разходите на проекта, който от 2007 г. до сега поскъпна от 3.3 на 8.5 млрд. евро, компанията прибягва до сложна мрежа от подизпълнители, която съкращава социалните осигуровки. Така например поляците са командировани във Франция от базирана в Ирландия компания, която обаче ползва бюро в Кипър. Протест на синдикатите след два смъртни случая при трудови злополуки предизвика съдебно дело в Шербург, чието следващо заседание е насрочено за февруари 2014 г. Очаква се ирландската компания да бъде осъдена строго, за да послужи за назидание на компаниите "пощенски кутии", които не извършват реална производствена дейност, а служат само за набиране на евтина работна ръка, която "командироват" на Запад.

Какво се променя с новата директива, чието обсъждане тепърва предстои в Европарламента вероятно след европейските избори през май догодина, и



може ли тя да ограничи свободното движение на българи



Официално се твърди, че нейната цел е да защити по-добре социалните права на работниците. Това е вярно, обаче не казва цялата истина. Защото целта на Франция и други държави като нея е да защитят трудовия си пазар от подбиване на цената на работната ръка. Това ще стане не толкова чрез спускане на бариери пред чужденците, а чрез затягане на контрола над собствените фирми, отправящи поръчки за работници от други страни. Въвежда се "солидарна отговорност", което означава, че местната компания ще бъде наказвана заедно с фирмата "пощенска кутия". Освен това държавите ще бъдат длъжни да отговарят в двудневен срок при запитване какво представлява една или друга фирма, командироваща работници зад граница, и ще трябва да налагат глоби, дори ако наказанията са постановени в други държави. Също така работниците ще бъдат задължително информирани за правата им, за да не бъдат подлагани на свръхексплоатация поради незнание. На първо време засилените мерки ще важат в строителния сектор, който поема 25% от командированите работници в ЕС, но вероятно след това ще се премине към промишлеността, земеделието и услугите.

Каквито и ограничения да се наложат обаче, никой не може да конкурира българите по готовност да продават евтино труда си. Това ги прави силни състезатели на европейския пазар на труда, където чужди компании смятат, че съотношението между цена и качество на техния труд е добро.