Наследник по закон съм, и то по права линия. Наследодателят е дал имот срещу договор за издръжка и гледане. Мога ли да претендирам за запазена част от наследството или не?

С.А, София



През 1992 г. в Закона за наследството (ЗН) бе направена една важна поправка. Според нея всеки може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество. Направена е обаче уговорката, че "завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците". Това означава, че не може по никакъв начин да се завещава имущество или по-скоро частта от него, която същият този закон счита за запазена част за определена група от хора - деца, внуци, родители, съпруг. Същото в пълна степен се отнася и до даренията. Чл.28 от ЗН пък изрично определя, че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, то той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". Вън от тази запазена част е разполагаемата част, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе - включително чрез дарение или пък чрез завещание.

След смъртта на наследодателя - завещател или дарител, дава право на всеки, който е бил лишен от запазената си част на иск по чл.30, ал.1 от ЗН. Според тази разпоредба всеки "наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част".

Има обаче способи за преодоляване на тези проблеми. В един от тях обичайно родителите продават съответния имот приживе. Така например, ако са две деца и имотът се продаде на едното, то другото дете не може да има претенции за запазена част или по-скоро няма шансове за успех. Защото по българския закон никой не може да спре друг да предяви претенция пред съд по гражданско-правен спор. На практика никой не може да се откаже от правото си на иск за запазена част. Това не може да стане със сигурност преди смъртта на наследодателя. Никаква декларация не играе роля в тези случаи. И винаги може да се предяви претенцията, друг е въпросът дали ще има успех едно дело. При продажба не може да има, но пък съответно засегнатият може да атакува продажбата като фиктивна, ако, разбира се, може да докаже това.

В общи линии същото се отнася и до договора за гледане и издръжка. Макар на пръв поглед да изглежда като дарение, то този договор определено не е такъв. Макар че не рядко с него се прикрива точно дарение. Класическият вариант на този договор спазва основните правила за продажба по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), макар и с някои различия. Най-малкото защото тук не се осъществява истинска покупко-продажба. Със сигурност обаче този договор е възмезден, което веднага го отличава от дарението. И макар да не се дават пари, имотът се прехвърля срещу насрещно задължение - "издръжка и гледане". Това, че договорът е възмезден, означава, че наследник по закон не може да претендира, че е накърнена запазената му част според Закона за наследството (ЗН). Ако например има две деца и имотът се прехвърли на едното, то другото не може да претендира след смъртта на родителите, че има запазена част. То може само да претендира, че има някакъв порок в договора - например, че другото дете не се е грижело и не е давало издръжка.

Иначе придобиването на имот срещу издръжка и гледане има няколко основни характеристики, които са описани дори в специално тълкувателно постановление на пленума на Върховния съд. Те могат да бъдат извлечени и от сравнително постоянната вече съдебна практика. Първата е, че този, който дава имота, го прехвърля още със сключването на договора. Т.е. този, който го получава, става веднага собственик и притежава нотариален акт. Той може да го ипотекира, продава, заменя. Задължението за грижи и издръжка обаче не отпада. Този, който ще получи имота, трябва да може да доставя грижите и издръжката.

За отбелязване е, че задължението за гледане и издръжка е единно и неделимо и че частичното неизпълнение на задълженията се счита за пълно неизпълнение, заради което може договорът да се развали. Просто грижите и издръжката трябва да се полагат и поемат непрекъснато - а не един месец да се дават, а друг - не. Грижите могат да се полагат не само от този, който получава имота, но и от трето лице, което примерно е наето от него. Необходимо е и лицето, което прехвърля имота, наистина да има някаква нужда от грижи и издръжка, иначе си е заобикаляне на закона, което може да доведе до обявяването на нищожност на договора.

При всички случаи обаче при пълно или частично неизпълнение на задълженията за доставка на издръжка и грижи може да се иска пълно или частично разваляне на договора от страна на този, който трябва да ги получава. Това става по съдебен ред. Страна по такъв процес обичайно са този, който прехвърля имота, или неговите наследници след смъртта му. Развалянето на такъв договор е с обратно действие - имотът се връща на този, който го е прехвърлил, без да се налага той да плаща издръжката и гледането. Трябва да плати обаче подобренията в имота, ако такива са направени.