Обучавани у дома българчета могат да получат американска диплома благодарение основно на системата на CLASS Homeschools - дистанционно училище, акридитирано от Националната асоциация на частните училища (National Association of Private Schools) в САЩ. Тя помага да се изготви учебен план, методика, да се осигурят учебни помагала за обучението на детето.

"Това е по-академична система, една от най-разпространените и признатите за най-добри. Цената за една година е абсолютно поносима - 1010 долара. Гимназиалното ниво е 4 години", обяснява Петър Порумбачанов, който е председател на Асоциацията за домашно обучение в България, а децата му никога не са ходили на училище. По същата система учи и 12-годишният Божидар Маринов от Смолян. Той е момчето, заради което тези дни дебатът "за" и "против" домашното образование излезе отново на дневен ред, след като стана ясно, че Божидар печели състезания по информатика, но държавата не го признава, тъй като не ходи на училище.

Домашното обучение не е за всеки родител и не може да бъде самоцел, предупреждава обаче Порумбачанов. Той и съпругата му Живка вземат решението да обучават сами децата си след много мислене, четене на книги, изследване на чуждия опит и системи. Виждат и развитието на деца на техни познати чужденци, обучавани у дома. Но той е с педагогическо образование, което му позволява да се справи с отговорната задача. Историк е. Съпругата му работи предимно у дома -



друго условие за качествени резултати



при ученето вкъщи. Майката на Божидар е компютърен специалист и също работи от дома.

"Вече 10 години консултираме семейства, които искат да обучават децата си у дома. В асоциацията пристигат стотици писма. Правим ежегодни конференции за домашното образование. Идват много семейства вкъщи. Мнозина са започнали да образоват децата си, но след сериозни и задълбочени разговори. И така трябва да бъде. Това е много сериозно и осъзнато решение и не всеки родител е способен да го прави", категоричен е Порумбачанов. Той изчислява, че в момента вкъщи се обучават със сигурност над 200 българчета, тъй като е получавал писма и е комуникирал с около 150 семейства, които имат по 2-3 до 5 деца, някои и по 6.

Проблемът според Порумбачанов е, че няма ред, по който тези деца да докажат знанията си, като се допускат например до приравнителни изпити, за да им се заверяват годините и да получават български дипломи. Защото без тях не могат да кандидатстват в родните вузове, не могат дори да вземат шофьорски книжки. Това е и битката на асоциацията - образованието у дома да се признае от родната образователна система като вид обучение и да се въведе начин за легализиране на знанията на тези ученици. "И в момента някои семейства успяват да издействат дипломи за децата си, но с



уговорки с директори на селски училища,



които ги водят формално на училище и им позволяват да се явяват на изпити и да им пишат оценки", обяснява Порумбачанов как може да се заобиколи системата.

Той лично не е правил такива опити, защото за университетите в САЩ, а и за много в Европа дипломата не е важна. Има си отделни изпити и интервюта за влизане в тях и добре обучените у дома деца нямат проблеми с по-нататъшната си реализация. "В САЩ например е достатъчно домашните ученици да покрият изпитите за език и специално за тях се изисква да имат портфолио с всичко, което са правили през обучението си. Ние събираме от детските рисунки през грамотите от спортни състезания, есетата, писани на български и на чужд език. Има интервю и това е достатъчно", обяснява бащата на четири деца, които учат вкъщи.

Най-големият му син Георги ще навърши 18 г. през февруари и на практика е първият възпитаник на домашното обучение в България. Само той от четирите деца на семейството е влизал в общата образователна система - в детската градина. Но след като го наказали заключен в тъмна стая, задето не си е изял обяда, родителите му го отписват от градината. Засега семейството е закупило само за него академичната система CLASS. В момента Георги взема две години за една и вече има предложения за реализация в САЩ. Поканен е да проведе там тригодишен стаж, като ръководи различни бизнеси в различни щати. "За съжаление няма да продължи образованието си в България, защото още не сме стигнали дотам да проведем смислени разговори поне с академичните среди, за да им обясним, че домашните ученици са желани кадри поне за висшата ни образователна система. Образованието в крайна сметка е пазарен продукт. За 25 г. в България почти във всички сфери беше създадена конкуренция, само не и в образованието. И понеже държавното остана без конкуренция, затова е и на толкова ниско ниво. Ако искаме да работим за доброто на страната си, трябва да освободим конкуренцията и в този сектор, за да може да се чувстват застрашени и държавните училища и да вдигнат нивото", смята Петър Порумбачанов.

Другите популярни и често използвани системи за домашно обучение са Robinson Curriculum и Sonlight Curriculum. В сайта на асоциацията са качени линкове и към други системи. "Системата Robinson Curriculum е много интересна, особено за деца с афинитет към литературата, тъй като е базирана на



много литература и четене



Създадена е от баща на осем деца, чиято съпруга умира и той се посвещава на обучението им", разказва Порумбачанов. Семейството обучава вкъщи и другите си двама сина - Никола на 11 г. и Павел на 8 г. Най-малката Ралица е само на 2 г. За всяко дете обаче е избрана различна система. "Това е смисълът на домашното образование - да се избира най-подходящата система, съобразена с талантите и интересите на децата. Те напредват според възможностите си, а не със стъпките, зададени от МОН, например. Оказва се, че напредват много по-бързо и винаги се позиционират в различни класове по различните предмети. Никола е два класа напред по математика, по литература е с неговото ниво, по история е с два класа напред, по музика - с 3-4 класа напред", споделя опита си Порумбачанов. Когато учат разказвателни предмети, семейството избира енциклопедии и книги, в които очевидци разказват за дадения период. И избягват всички учебници и помагала с гриф "Одобрено от МОН".

Според шефа на асоциацията най-несъстоятелното обвинение към хората като него е, че пречат на социализацията на децата си. Подобни притеснения изказаха експерти от образователното министерство и за Божидар от Смолян - извън близките си комуникирал само по скайп. "Неестествената среда за едно дете е да бъде затворено с двадесетина други негови връстници между 4 стени в сграда с висока ограда. Къде има офис, в който да работят 20-30 човека само на една възраст? Кое е естественото в средата в училищата? Нашите деца постоянно контактуват с други на различни възрасти, което е естественият начин на комуникация. На нашите конференции идват деца от училищата, които веднага се надушват и контактуват само със свои връстници. Докато домашните ученици комуникират и с по-малки, и с по-големи. Това показва, че десоциализация се извършва в реалното училище, а истинската социализация е извън него", смята Порумбачанов. Затова плановете на семейството и за двегодишната Ралица са тя да учи вкъщи като батковците си.