|
| Стефан Константинов |
- Д-р Константинов, последните данни за ражданията от регистъра на здравното министерство за 2013 г. показват, че сме стигнали до нива от 40-те г. на миналия век. Колко страшно е това?
- Намаляването на раждаемостта е обща световна тенденция. Ражданията на 1000 души население са по-интересни от общия брой, защото естествено, че като намалява населението, ще намаляват и ражданията. У нас най-голям срив на ражданията на 1000 души има между 1989-1997 г. по данни на СЗО (която ползва информация на НСИ). Но при съседите ни също има намаляване - в Турция, Сърбия, Гърция, Румъния. Използвам данните от СЗО, защото регистърът на Министерството на здравеопазването в момента е недостоверен, а вашият извод е от там. Тази информационната система я въведохме през 2012 г. За съжаление никой не контролира регистъра. В него болниците трябва да записват ражданията. Данните от националната статистика са други - 69 678 бебета са се родили за 2012 г. По данни на регистъра за 2012 г. броят им е 63 891. Но 6000 раждания за 2012 г. се губят, не са вписани, тоест няма никакъв контрол. А контролът е много лесен - може да се изпрати една проверка да се види актовата книга и дали номерата са същите като в електронния регистър.
- Защо никой не го контролира?
- С този въпрос може да отидете при министър Андреева. Бях много неприятно изненадан от разминаването на данни в регистъра и тези на НСИ, защото регистърът бе жест на администрацията точно към проблемите на раждаемостта, за да имаме винаги моментна готова снимка. Той дава много бърза електронна информация - вие виждате само бройката на новородените, но администраторите може да видят колко деца са родени след инвитро, с оперативна интервенция, с усложнения, колко са недоносените, преносените... Безценна информация за всеки, който иска да управлява системата. А виждаме заглавия "Увеличават се недоносените деца". Кой го е доказал? Аз следих регистъра в първите 2 месеца от работата му - процентът на недоносените деца у нас беше по-нисък, отколкото в Щатите. Обективната информация може да покаже в коя болница ражданията с усложнения са се увеличили, да видим какъв е проблемът, къде са добрите практики. Нарочно оставихме една година затворени тези данни, за да не започнат болниците да се конкурират помежду си коя да дава по-добри показатели, за да изглежда по-хубава. Този регистър трябваше да се свърже с ЕСГРАОН, за да се избегне една част от административната работа - вместо да се пишат едни съобщения до общинските съвети, да бъде част от общата информационна система на здравеопазването, проект, за който имахме европейско финансиране и бяхме стигнали до търговете за изпълнител. Но процедурата беше прекратена. В момента всяко раждане се записва в актова книга. Ако се сложи една глоба на болниците, които не си водят регистъра, да видиш как всички ще започнат да се записват точно. А МЗ след това може да излезе със сериозни заключения за това къде какви тенденции и проблеми се установяват, а не да говори празни приказки.
Но ако ме питате трябва ли да се притесняваме - да, трябва. Това ли е голямата драма на България? Не, не е.
- А коя е?
- Голямата драма на България е демографският срив, който е по-различно нещо от намаляването на ражданията. Защото българките горе-долу раждат, колкото раждат европейките. Българките раждат повече деца на 1000 души, отколкото германките и италианките, но в Германия нямаме такъв отчетлив демографски срив, какъвто имаме в България.
- Защо?
- Защото българите живеят по-малко, защото българите бягат в чужбина. На 1000 души 2.86 души напускат всяка година страната ни. Страната ни е с отрицателен прираст през 2013 г. според оценките на различни организации от - 0.81%. Това е най-голямото намаление на население в Европа, не само в ЕС. Единствено Молдова е с по-лош резултат от нас, което никак не трябва да ни радва. Това е изключително лош показател. Той се базира не само на раждаемостта, която намалява, а на това, че хората бягат, не искат да живеят тука, а тези, които остават не живеят качествено. Ако трябва да говорим за демографския срив, трябва да се запитаме защо държавата се топи, изчезва и се унищожава. Раждаемостта е ясна - жените искат да получат по-добро образование, искат да направят кариера. Искат да се занимават с куп други неща, а не да са просто едни домакини, които да раждат. Това, което отличава България с този изключително отрицателен прираст, е защо хората не я намират за достатъчно хубава и привлекателна за живот и за възпроизводство. Защо обществото ни загива? То е, защото има вопиющо усещане за несправедливост у хората. Как тази държава да се развива и хората да остават в нея?
- Това ли е най-сериозният ни проблем за демографската криза - напускащите?
- Да, това е много сериозен проблем. Хубаво, ние ще стимулираме раждаемостта, ще стимулираме образованието, но децата, като живеят в една отровена атмосфера, ще заминат. Да, Германия и Италия имат по-ниска раждаемост от нас, но работната сила на тези две държави не пада с такива стремглави темпове като у нас. Работната сила като процент от населението - 70-а г. сме били 52% , а всички са много по-назад от нас - Великобритания, Франция, Италия. И след това започва да спада, между 1995 и 2000 г. е най-голям спадът. Тогава сигурно голяма част от работоспособното население напусна страната. Включително и аз бях извън България между 1996 и 2002 г., защото не можех да си купя нормално един хляб тук. Това е големият ни проблем, не ниската раждаемост.
- Има области, в които в последните години има около 500 раждания пак на базата на регистъра - Видин, Смолян. Трябват ли специални мерки за стимули?
- Това са западащи региони, естествено, че там хората напускат, ражданията намаляват драстично. Но от друга страна, ако кажем - на всяка жена, която ражда, ще й дадем 1000 лв. Какво ще стимулираме - едно малцинство. Аз съм виждал такива пациентки, които раждат и живеят от това да получават помощи. Там не се мисли дали ще може да се осигури най-доброто на детето, а то е едно име, за което ще бъде получена някаква сума. Не може само с даване на пари да се стимулират ражданията, защото в един момент това ще изиграе лоша шега.
- Имаше съобщения, че намаляват ромските раждания.
- Да, вярно е. Ромите и те виждат, че имат по-големи перспективи, ако емигрират в чужбина, и те използват контрацепция. Но традиционно и исторически при тях фертилитетът е по-голям. На база на записващите се деца в училище има вече области, в които на повече от половината деца българският език не им е майчин. Сега виждаме резултатите от 2007 г.
- Какви решения виждате?
- Държавата трябва да намери начин да върне чувството за справедливост у хората. Стимулиране на раждаемостта трябва да става с много деликатни начини - категорично да бъде обвързано раждането с последващото гледане на детето и обучение. Как да намалим детската смъртност, която е два пъти по-висока у нас, отколкото в Европа? Да се види какво може да се предложи в детското здравеопазване. Например осигурихме достъп до педиатър без ограничение, това е хубаво. Може да се дават определени лекарства на преференциални цени. За инвитро процедурите - асистираната репродукция е много повече медицински инструмент за лекуване на определено заболяване, отколкото демографски инструмент. Пак повтарям - образованието. Хората трябва да имат достъп до качествено образование. Максимално да бъдат включени. Всичко, което може да удължи живота, е хубаво. Например забраната за пушене. Ето нещо, което на пръв поглед е съвсем несвързано, но е доказано, че хората които не пушат, живеят по-дълго. Един индиректен начин как да се борим с демографския срив, който не изисква пари, защото повечето други мерки имат нужда от ресурс. И съм много доволен, че успях да убедя политическото ръководство този въпрос да излезе на дневен ред и да добутам дотам нещата, когато наистина станаха невъзвратими. Подобряване на околната среда и на храненето - също. Срещу безработицата мерките - също. Това са комплексни мерки.
- Необратим ли е демографският срив у нас?
- Застаряването е необратимо според мен. Но това, което е обратимо, е откъде ще дойде млада работна ръка, до колко години ще работим. Също интересна тема, защото няма как една малка част от хората, които ще останат да работят, да издържат армията от пенсионери. Каквато и партия да дойде. С какво ще си изкарваме хляба - дали ще е с нискоефективни производства или високотехнологична индустрия? Но като цяло основният проблем за функциониране на обществото ни е остър дефицит на справедливост - това е моята диагноза за България.
