Той е ливанец. Но и българин. От 21 години живее в родината ни, а от 9 има гражданство. Д-р Ходор Факих говори прекрасно български и е преподавател в Стоматологичния факултет на Медицинска академия. Специалист е по лицево-челюстна хирургия, лекува счупени челюсти при катастрофи и побои. Има и частен кабинет. Женен е за българка, преподавателка по френски, с която имат две деца. Казва, че вече не се чувства чужденец у нас. "Аз съм риба, която плува в свои води", убеден е д-р Факих.

"Когато навремето трябваше да кандидатствам за висше образование, мой близък, който беше завършил в България, ми разказа много хубави неща за страната. Бях млад, не ме притесняваше, че е далечна и различна държава. И така дойдох тук", спомня си ливанецът.

Когато се дипломира, вече има много приятели българи, дори носталгията по родината е отшумяла. Докато е на границата- дали да се върне там или да остане, - среща жената на живота- си, а покойният вече шеф на катедра "Лицево-челюстна хирургия" проф. Полихронов му предлага да работи у нас.

"Аз като ливанец и човек, който контактува с останалите арабски общности, смятам, че чужденците в тази страна живеят в едни много приятни, приятелски отношения с българите и една топла обграждаща ги среда. Колкото сме далечни, ние сме и много близки, все южни народи. От друга страна, българите са много толерантни, общо взето, чужденецът е добре дошъл тук в сравнение с други държави", убеден е докторът.

Казва, че в своята среда,



никога не е чувствал негативно

отношение заради това, че е арабин





"Дори в контекста на събитията от 11 септември нашата общност не е забелязала някакъв негативен поглед заради принадлежност към нация и религия нито от обикновените хора, нито от службите. Те може и да следят чужденците, но нас не ни интересува, не го забелязваме. Изобщо не сме имали проблеми, които да ни дават право да говори за расизъм",

казва ливанецът.

След толкова години



той е лидерът на ливанците в България



Председател е на тяхната асоциация и член на управителния съвет на Българо-ливанското дружество.

В момента в страната ни живеят около 1000 ливанци, повечето са в София, по-малко - в Пловдив, и единици - в други градове.

Те са много задружни. В София има 3 ливански ресторанта, в които се събират, за да хапват национални ястия и да слушат своята музика. Празнуват заедно освен национални празници и всички лични тържества със семействата си. Асоциацията ги обединява и подпомага всеки, който има някакъв проблем.

Голяма част от ливанците в България се занимават с бизнес.

Много са търговци, други имат различни производства, в които работят и доста българи. Собственикът на кроасаните "Pain D'or", е ливанец, на фирмата "Джеф трейдинг" за перилни препарати и завода за млека "Мегле" - също. Ливанци държаха и представителството на кафе "Нова Бразилия", преди да го продадат.

Ливанската общност се занимава и с благотворителност, финансира няколко български домове за сираци, последните два са в Русенско.

Според д-р Факих



в България има много малко чужденци



в сравнение с други държави в Европа. Вероятно родината ни не е достатъчно привлекателна заради не твърде добрите възможности за бизнес, ниския стандарт. Непосредствено след промените през 1989 г. ливанците в България били 3 пъти повече. Много от тях обаче се върнали в родината си или преместили бизнеса си в други държави в периода1993-1995 г., бягайки от несигурността по улиците и рекета на групировките.

Според д-р Факих държавата ни губи и от недостатъчно дейната си позиция за привличане на чуждестранни студенти, които вече намаляват. Процедурата е много бавна, дори приети в университетите, докато чакат да им издадат визи, се отказват и заминават за други държави, където бюрократщината не е толкова голяма.

Освен ливанците в родината ни асоциации имат и още няколко арабски общности - сирийци, иракчани, палестинци. По-малки са формированията на либийци, египтяни, йорданци.



40 000 македонци искат да стават българи



и да се откажат от македонския си корен, писа преди седмица радикалният скопски "Утрински вестник". Те били мотивирани да искат българско гражданство заради възможността да пътуват по-свободно в Европа и заради по-близката перспектива страната ни да влезе в ЕС. Посредници набирали желаещи да станат българи, до 3000 евро излизало уреждането на документите за българско гражданство. С посредници посолството ни в Скопие не се е срещало и занимавало. Тези, които искат и имат основания да придобият наше гражданство, контактуват директно с упълномощените служители, казват от мисията ни.

Македонците са наистина сред най-честите клиенти на паспортната служба на МВР, която узаконява по-дългия им престой у нас. Дошли веднъж и опитали бизнес, много от тях искат на място наше гражданство, т.е. припознават се като българи.

Араби, персийци и афганистанци също проявяват голямо желание да станат притежатели на наш паспорт. Всички те имат своя шанс, ако са живели 10 години в родината ни. И не са вършили престъпления.

Изискванията за тях - трябва да си бил временно пребиваващ 5 г. без прекъсване, а след това още 5 с постоянен статут на пребиваване, също без паузи. Постоянният статут се отнема, ако чужденецът напусне страната за повече от 6 месеца.



С предимство са кандидатите, които докажат български произход



Най-често това са случаи, в които баба, дядо или друг роднина са били нашенци. Това се доказва обикновено от земляческите дружества - например в Западните покрайнини и Молдова, които издават такива удостоверения след проследяване на корените. Проверката е задължителна, когато родството е по женска линия и не може да се разбере от фамилното име. Доказва се и с актове за раждане, където е записано, че някой от родителите е българин. Тези кандидати получават по-бързо гражданство от небългарите и не чакат цели 10 години.

5749 молби за българско гражданство са заведени и се разглеждат от дирекцията на Министерството на правосъдието, която се занимава с това. 2609 българи по произход и 152-ма небългари са получили гражданство през тази година до началото на ноември. През миналата 2001 г. молбите са били 5495. 1213 от тях са удовлетворени. 939 души от български произход и 274 от друг са получили наш паспорт. Данни по националност или етнос от правосъдното министерство не се дават заради конфиденциалността на информацията и правилата за защита на личните данни.

В момента 58 531 чужденци живеят законно в България с временен или постоянен статут. Това е официалната статистика на МВР.



45 726 са постоянно пребиваващите,



някои от които са тук повече от 20 г. 12 805 са с временен статут. Това са бизнесмени, учащи, представители на фирми, които на всеки 12 месеца трябва да подновяват статута си. По оперативна информация на МВР незаконно пребиваващите в страната варират около 1300 души.

"Чужденците в България не са много, напливът ще се увеличи многократно, когато влезем в Шенген", казва полк. Стоян Захариев, шеф на паспортната служба в МВР, която отпреди месец вече се нарича "Документи за самоличност и миграция".

В Белгия например, която е с немного повече население от България - 10 млн., а територията е 3 пъти по-малка, - годишно незаконно се опитват да остават 40 000 души. Легалните са много повече.

Вече има тенденция за увеличаване на желаещите да се установят за постоянно в родината ни. Временно пребиваващите обаче, които миналата година са били 24 000, са намалели наполовина. Може би причините са и икономически, но по-скоро изискванията се увеличиха, смятат в МВР.

Изненадващо, но се оказва, че от живеещите с постоянен статут у нас чужденци



най-много са германците



Повечето от тях имат български произход, живели са дълги години в Германия и имат немско гражданство. Тъй като Германия не позволява двойно гражданство, те не могат да получат българско, а не желаят да се откажат от германското и затова пребивават с постоянен статут на чужденци.

Афганистанци, руснаци, молдовци, македонци, украинци, югославяни, араби - това са националностите, които засега проявяват най-силен интерес към преселване у нас. От МВР обаче не дават информация за точната бройка представители на всяка националност. Без притеснения обаче от паспортната служба съобщават, че на наша територия няма регистриран нито един чеченец или кюрд. Официално не се прави делене по етноси - чеченците се водят съответно руски, а кюрдите - турски граждани. С такива паспорти се легитимират. Същото важи и за косовските албанци, които се считат за граждани на Югославия.

Основание чужд гражданин да кандидатства за постоянно пребиваване е брак с българин или българка. Това може да стане обаче едва 2 г. след сватбата, дотогава е с временен статут. Целта на срока е да не се допускат фиктивни бракове, каквито преди години не са липсвали.

По същите причини през 2001 г. законът за чужденците беше променен в частта си, която урежда предоставяне на постоянен статут при осиновяване на българско дете. Сега това може да стане едва 3 г. след осиновяването, докато години наред нямаше никакъв срок и чужденци вземаха от домове за сираци циганчета, за да се сдобият с желания статут.

Възможност да живеят постоянно в България се позволява и на чужди граждани,



които правят инвестиции над 250 000 долара



Изисква се удостоверения: от финансовото министерство - къде и как са вложени парите, и от правосъдното ведомство - коя е регистрираната фирма. Вече има няколко чужденци, които са вложили в страната по 1-2 млн. долара и затова са получили постоянен статут. Това се прави и в други държави - например в Канада, ЮАР.

Има обаче задължителни изисквания, на които, ако не отговаря, никой чужд гражданин не може да получи разрешение за постоянно пребиваване. Задължително се проверява дали кандидатът не се издирва от Интерпол за престъпления, терористична дейност, контрабанда, незаконни сделки с оръжие и стратегически суровини, незаконен трафик на наркотици, както и дали е нарушавал някога нашето законодателство. Наскоро на гражданин от близка до нас държава, за когото се оказало, че е продавал наркотици в Западна Европа, бил отказан постоянен статут. Независимо че преди това е бил временно пребиваващ и се е женил за българка.

Разрешение не се дава и в случаи, когато чужденецът е поставил в опасност сигурността и интересите на държавата и с действията си е злепоставил страната ни.

Всяка молба от чужденец минава през тричленна комисия и накрая през полк. Стоян Захариев.



Тази година е отказано на 48 души



да получат постоянен статут - 12 от Русия, по 4 от ОНД и Сирия, по 3 иракчани, молдавци и турци и по един или двама от Гърция, Италия, Казахстан, Куба, Кипър, Ливан, Македония, Нигерия, Полша, Украйна.

Бандитите си знаят и изобщо не кандидатстват, казва полк. Захариев.

От години недобросъвестни чужденци опитват най-различни начини да излъжат МВР. Основният, който е използван главно за получаване на временен статут, е регистрирането на фирма. До 2001 г. изискването беше да се покаже документ, че фирмата развива реална дейност и плаща данъци. Оказва се обаче, че има много фиктивни фирми без никакво движение на капитали, които в края на годината правят 1-2 сделки и си издействат бележка от данъчните. Сега вече задължително условие е собственикът на фирмата



да осигури поне 10 работни места за българи



За да не се допускат фиктивни назначения, от МВР искат информация от НОИ дали въпросните работници са социално осигурени. Сега обаче някои наши политици искат задължителните 10 работни места за българи да отпаднат с нова промяна за закона за чужденците. Това пречело на някои чуждестранни инвеститори да останат у нас, като например финансови консултанти, които нямат нужда от толкова голям персонал.

От година действа още едно изискване, което тормози недобросъвестните чужденци. За всички лица, които са решили да се установят в България, включително за тези от страните в ЕС, нашите консулски служби в съответните държави правят запитване до тамошните МВР. Ако проучванията не покажат нищо съмнително, на съответния човек се дава така наречената виза тип D - дългосрочна, тя е за 3 месеца, но дава основание за продължаване на пребиваването. На тези чужденци, за които се прецени, че засега може да се разреши само тримесечен престой, се дава виза тип С, която е краткосрочна, без право на продължаване. Те пак могат да кандидатстват за продължителен статут, но като се върнат в родината си. Така, ако българският консул там им откаже нова виза, те няма да тежат на държавата.