"Запознах се с бъдещата си жена тук и затова живея в България. Късмет, не знаеш накъде ще се завърти живота", разказва иранецът Саид. Пълното му име е Саид Асад Пур и е на 38 г. Роден е в гр. Румия на турско-иранската граница. "Пълно със зеленина, няма по-хубав град в Иран. Веднъж ходих до Техеран, но издържах само 2 дни", обяснява Саид на български с много меко звучене.

Преди да дойде в България, той живял в Истанбул 7 години. "Бях сараф, чейнчаджия", казва иранецът. Между Иран и Турция няма визи, но проблемът бил, че е позволен престой от 3 месеца. "Както сте вие сега с Германия", усмихва се той. Затова Саид прескачал от Истанбул до България за по 2-3 дни, когато изтичал 3-месечният срок. Имал познат - български турчин от Шуменско. Когато идвал в София, излизали по заведения и магазини. Веднъж, докато пиели кафе до едно столично училище, Саид видял хубава ученичка. "И нали знаеш как стават работите, излизате малко заедно и така", смее се на хубавите спомени иранецът. След като се сгодили, жена му и семейството й често му ходили на гости в Истанбул, всеки месец. Но тя твърдо отказвала да живее там. И така Саид се принудил да дойде у нас. През 1995 г. се оженили и той окончателно се преместил от Истанбул в София. "Не знам къде е по-хубаво, може би където са жената и децата", обяснява иранецът.

Работил това-онова и със спестените пари от Турция отворил месарница на Женския пазар. "Отначало много вървеше, ама тази година е много зле, идват пенсионери и си купуват карантия за по 50 стотинки", жали се Саид. Всичките му работници са чужденци, но говорят български. "Така е, ходиш на курсове и учиш, иначе не може", казва той. Подал е документи за българско гражданство, но все някой нов кетап му искали, бавно ставало. Саид е убеден, че няма да живее другаде. "Децата тук, на училище ходят, на английски, на тенис, къде да ходя", обяснява той. От известно време и брат му отворил магазин в София, който се управлява от Саид. Иначе брат му си живее в Румия, където печелел доста като инженер.