:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 441,346,304
Активни 224
Страници 4,558
За един ден 1,302,066

Българският "мост към Китай"

Снимка: Архив "Сега"
Според някои данни "нашите" китайци са около 3000 души, но не живеят в компактен китайски квартал, какъвто например вече има в Будапеща.

Джан Сунфън със сигурност е най-възрастната (83-годишна) и най-отдавна живеещата в България китайка. В годините на Втората световна война тя е била лекарка и се запознава с българина Янко Канети, също лекар, бивш интербригадист в Испания и концлагерист във Франция, изпратен да помага на Китайския Червен кръст. Двамата създават семейство и след края на войната се преселват да живеят в България. Тук Джан открива истинското си поприще - преподавател по китайски език в Софийския университет. През 1969 г. тя издава първия си речник - българо-китайски, а през 1978 г. - и китайско-български. Те наистина са плод на титаничния й труд, защото при невъзможността в тогавашните условия да се печатат китайските йероглифи тя ги е изписала на ръка.

Лю Фупин също прокарва мостове към Китай. Пенсионираният журналист-българист от агенция Синхуа от десетина години постоянно пребивава у нас, след като в началото на 60-те е бил кореспондент в София на агенцията. С неговото съдействие бе отворен първият кабинет по иглотерапия в България - в Костенец. Днес той е изпълнителен директор на изцяло цветното списание "Китай", което излиза веднъж на 2 месеца и предоставя богата информация за обществено-политическия, културния и спортния живот на страната.

Разбира се, далеч не всички от около трите хиляди китайци в България са интелектуалци като Джан и Лю. Повечето са търговци, изпълващи със съдържание гордото наименование Световен търговски център - Илиенци, или ресторантьори, открехващи българина за екзотичните аромати на китайската кухня. За мнозина от тях България е само междинна спирка по пътя им към Обетованата земя - Западна Европа или САЩ.
1427
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД