|
Джан Сунфън със сигурност е най-възрастната (83-годишна) и най-отдавна живеещата в България китайка. В годините на Втората световна война тя е била лекарка и се запознава с българина Янко Канети, също лекар, бивш интербригадист в Испания и концлагерист във Франция, изпратен да помага на Китайския Червен кръст. Двамата създават семейство и след края на войната се преселват да живеят в България. Тук Джан открива истинското си поприще - преподавател по китайски език в Софийския университет. През 1969 г. тя издава първия си речник - българо-китайски, а през 1978 г. - и китайско-български. Те наистина са плод на титаничния й труд, защото при невъзможността в тогавашните условия да се печатат китайските йероглифи тя ги е изписала на ръка.
Лю Фупин също прокарва мостове към Китай. Пенсионираният журналист-българист от агенция Синхуа от десетина години постоянно пребивава у нас, след като в началото на 60-те е бил кореспондент в София на агенцията. С неговото съдействие бе отворен първият кабинет по иглотерапия в България - в Костенец. Днес той е изпълнителен директор на изцяло цветното списание "Китай", което излиза веднъж на 2 месеца и предоставя богата информация за обществено-политическия, културния и спортния живот на страната.
Разбира се, далеч не всички от около трите хиляди китайци в България са интелектуалци като Джан и Лю. Повечето са търговци, изпълващи със съдържание гордото наименование Световен търговски център - Илиенци, или ресторантьори, открехващи българина за екзотичните аромати на китайската кухня. За мнозина от тях България е само междинна спирка по пътя им към Обетованата земя - Западна Европа или САЩ.