|
- Решението на страните от НАТО да поканят Румъния, България, Словения, Словакия, Естония, Литва и Латвия да започнат преговорите за присъединяване ще бъде исторически момент - той бележи началото на нов период в нашата история. Прага ще бъде решителна крачка за членство в НАТО, обаче това е само първата крачка - символична. Значителни усилия ще бъдат посветени на присъединителните преговори и на подготвянето на процеса за ратифициране на присъединяването. Оценявам, че това събитие има особено значение и от гледна точка на бъдещето на региона, в който са разположени нашите страни: свързването на пространството за сигурност в НАТО показва сътрудничеството между нас и съседните държави, които вече са членки на алианса - Унгария, Гърция и Турция. От друга страна, се потвърждава отговорността, която се пада на нас, Румъния и България, за продължаването и задълбочаването на сътрудничеството помежду ни като членки на евроатлантическото семейството със съвместни интереси, проблеми и цели. Това е капитал на доверие, който получаваме като инвестиция за стабилността и сигурността на нашия регион и на целия алианс.
Същото чувство за отговорност бе в основата на заявленията за евентуална оставка на правителството, ако не получим поканата за присъединяване.
-------------------
Логиката бе проста: членството в НАТО представлява една от стратегическите цели в програмата за управление, приета след изборите през 2000 г. Мисля, че отговорността за евентуален неуспех, както и гордостта от успеха биха били свидетелство за политическа зрелост и уважение към гласоподавателите. За щастие, събитията се развиха добре за Румъния и за нашето правителство и за нашите съседи.
-------------------
- Някои коментатори свързаха поканата на НАТО към България и Румъния с 11 септември и с вероятната война на САЩ и техните съюзници за отстраняването на Саддам Хюсеин. Споделяте ли такъв анализ?
- Възможността да се поканят страни да се присъединят към алианса е предвидена в член 10 на Договора от Вашингтон и, както се знае, бе конкретизирана на срещата на високо равнище в Брюксел през 1994 г. Румъния беше първата страна, която подписа програмата Партньорството за мир. Още през 1997 г. в Мадрид членките на алианса посочиха Румъния и Словения заради "позитивните промени към демокрация и правовата държава" в нашия регион. Значителна роля за приетите решения играха конкретните ситуации, международната конюнктура, в която протече нашата подготовка за членство. Смятахме, че в наш национален интерес бе да се ангажиране заедно със съюзниците в борбата с тероризма и срещу разпространението на оръжия за масово унищожение. Подобни решения Румъния взе и в други случаи: присъствието на нашите военни в бивша Югославия и поведението по време на косовския конфликт свидетелстваха, че принципните декларации се придружават от конкретни действия. Към това се прибавиха вътрешните успехи в реформата в политическата, военната, икономическата област, както и в сферата на сигурността.
- В неотдавнашни публикации представители на Пентагона заявиха, че за поканените страни трудностите тепърва започват. Имате ли чувството, че през периода до ратифицирането върху нашите страни ще се упражнява по-голям натиск и за ускоряване на реформите, и за по-стриктно спазване на политиката на САЩ?
- Срещата в Прага представлява само началото на един по-широк процес. След като получи поканата, Румъния трябва да докаже своята способност да поеме задълженията на членка на алианса и политическата воля да продължи реформите.
Във вътрешен план ще се наложат важни промени, за да се отговори на натовските стандарти - защита на класифицираната информация и законодателни промени. В този смисъл своевременно приехме за предстоящия период истинска стратегия, определихме ресурсите и начина на тяхното управление, така че бъдещите действия да имат необходимата ефикасност за процеса за ратифициране на договора за присъединяване.
-------------------
Помислихме също и за времето, когато ще станем пълноправна членка на алианса: решени сме да поемем отговорностите, които ще ни се полагат. Във външен план ще задълбочаваме отношенията с всяка от държавите членки на НАТО, със своите стратегически, традиционни и важни съюзници. Смятаме, че е важно САЩ да бъдат привлечени в европейските дела, главно в областта на сигурността.
-------------------
- Какви мерки ще се предприемат в Букурещ за спазване на тайните на НАТО? Как ще бъде решен проблемът с бившите сътрудници на Секуритате, заемащи важни длъжности в администрацията?
- Приехме два нормативни акта, които регулират режима на специфичните за дейността на НАТО информации съгласно изискванията на алианса. Прилагането им се обезпечава от специализирани за тази дейност органи, които ще започнат да изпълняват функциите си на 23 ноември. Проблемът на бившите сътрудници на Секуритате вече не е сюжет на нашия диалог с НАТО, тъй като бе решен преди доста време. Начинът, по който действахме, бе оценен от партньорите в алианса, така че за тази тема може да говорим в минало време.
- Има ли опасност Европейският съюз да реши, че нашите страни са получили достатъчен политически тласък в Прага, и затова да намали ангажиментите си спрямо София и Букурещ? Лансираната от румънския премиер Адриан Нъстасе идея за тандем убедително функционира, що се отнася до НАТО. Мислите ли, че подобен механизъм би функционирал и за ЕС?
- Преди година някои европейски официални лица изразяваха тревога от риска за "двойното изключване" на Румъния и България както в Прага, така и в Копенхаген. Днес много сме близки до двоен успех и в НАТО, и в ЕС като съвместни цели съответно за 2004 г. и за 2007 г. Двата процеса са взаимодопълващи се. Изхождайки от тази реалност, се очаква държавите членки на ЕС, особено тези, които членуват и в НАТО и добре знаят положените усилия и постигнатите резултати от нашите страни в рамките на подготовката за присъединяване към алианса, по-силно да подкрепят усилията за европейска интеграция на двете страни.
В стандартите за присъединяване към НАТО срещаме много от политическите, икономическите, дори административни критерии на членството в ЕС. Прага ще представлява потвърждаване от НАТО и от западното обществено мнение, че тези стандарти се покриват от двете страни, което ще повиши вниманието към Румъния и България и в средите на ЕС. Убедени сме, че това ще се отрази и в решенията на Европейски съвет на 12-13 декември в Копенхаген.
--------------------
Споменахте за успеха на тандема за членството ни в НАТО. Смятам, че нашите страни могат да координират действията и изявленията си, що се отнася и до присъединяването към ЕС. Това не означава, че националните усилия губят индивидуалния си характер. Вярвам, че заедно ще сме по-силни, така както стана и в случая на кампанията за НАТО. Опитът на нашето сътрудничество за членство в НАТО, където получихме силна подкрепа от две държави - Гърция и Турция, - може да бъде продължен, тъй като поемането през първото тримесечие на 2003 г. от Гърция на председателството на ЕС създава възможности за засилване на подкрепата за Румъния и България в сферата на европейската интеграция.
---------------------
- България и Румъния са изправени пред сходни проблеми, свързани с големия брой техни граждани, които нарушават имиграционния режим на страните от ЕС и извършват незаконни дейности там. Коментатори смятат, че има риск да бъде възобновен визовият режим, ако положението не се промени. Какви мерки се взимат в Букурещ, за да се избегне такъв сценарий?
- Важно е да се отбележи, че голяма част от намиращите се нелегално в държавите от Шенген румънци са пристигнали там преди премахването на визите. Сега румънската държава стриктно спазва поетите ангажименти пред държавите членки и европейските институции като прилага твърдо споразуменията за реадмисия. Към тази категория граждани румънските закони са строги: на всичките върнати по споразуменията за реадмисия румънци им се отнема правото да излизат от страната за период между една и три години. С всички държави членки на ЕС, в които има незаконни румънски имигранти, Румъния сътрудничи за намиране на задоволителни решения. Изключителна готовност за сътрудничество срещнахме в държави като Франция, Холандия или Испания, където възникнаха проблеми, и съм убеден, че възстановяването на визовия режим не е актуално за румънските граждани. Италия също е в процес за уреждане на ситуацията на всички лица, пребиваващи незаконно на нейна територия. Както в някои държави членки, така и в страни кандидатки за ЕС Румъния изпрати аташета по вътрешните работи, които да поддържат контакт с властите в тези страни и да предотвратяват или да решават всякакъв инцидент, свързан с евентуален приток на нелегални имигранти. Докато румънските власти изпълняват поетите ангажименти, евентуалната санкция от страна на ЕС би била, меко казано, дискриминационна. Убеден съм, че и спрямо България държавите членки имат подобно поведение. Както Румъния, така и България са дълбоко ангажирани по пътя на европейската интеграция, а евентуалното възобновяване на визовия режим би означавало отричане на постигнатия напредък.
- Тези дни президентът на САЩ Джордж Буш ще посети Букурещ. Какво ще е посланието на Румъния?
- На нас ни е ясно, че получаването в Прага на поканата се дължи и на подкрепата, на която се радвахме от страна на САЩ, за да се подготвим за изпълняването на необходимите условия. Едновременно знаем, че САЩ очакват от Румъния и от всички бъдещи членки на НАТО да изпълняват поетите ангажименти; това ще е най-конкретното доказателство за начина, по който разбираме оползотворяването на капитала доверие, за който споменах. Укрепването на солидарността на организацията, на нейната вътрешна кохерентност, което изисква разширяване на сътрудничеството между всички нейни членове, е условие за успеха на новите мисии на алианса в интерес на мира, сигурността и развитието. Нашето послание е решимостта на Румъния постоянно да действа в това направление.
(Днес в румънския вестник "Зиуа" излиза интервю за поканата на България за членство в НАТО с българския външен министър Соломон Паси)