През пролетта на 2012 г. 63-годишният швед Лейф Карлсон остава бездомен. След като живее на улицата близо година, Карлсон е приет в дом за хора, лишени от жилище, и се устройва отново. Скоро започва да получава и поща - държавата му пише, че дължи 2702 крони (близо 600 лева) такса за обществените радио и телевизия в Швеция за последната година, в която не е имал нито телевизор, нито дори дом. Писмото му е пратено от компанията "Радиотянст", която е обща собственост на шведските национални радио и телевизия и компанията за образователни емисии. Последната е обществена институция, която се грижи за снабдяването с образователни програми на радиото и телевизията. Трите организации се финансират от публични средства, a "Радиотянст" се грижи за събирането на таксите.

"Никога няма да платя, защото смятам, че това не е правилно", заяви Карлсон пред в. "Метро". След като телевизорът му се развалил - малко преди да загуби жилището си, шведът изпратил молба към контролния орган да бъде освободен от плащането на таксата. Молбата е отхвърлена, но докато обратното писмо стигне до него, той вече е бил на улицата. Уведомленията стигат до него едва когато регистрира новия си адрес след повече от 12 месеца.



"Те и досега изискват таксата от мен.



Честно казано, бесен съм. Не разбирам какво искат. Трябваше ли да си взема повредения телевизор в раницата за доказателство, когато останах без дом?", пита той. Карлсон обжалва сметката, но "Радиотянст" не се отказва от изискването й. Административният съд отхвърля обжалването и през ноември 2013 г. го поема Върховният административен съд. "Те трябваше още от началото да приемат молбата ми за освобождаване от таксата.", категоричен е шведът. Директорът по комуникациите на "Радиотянст" Йохан Герхард е съгласен, че бездомните хора не дължат таксата. Тя се плаща само от лица, които живеят в домакинство. Въпреки това властите трябва да бъдат навременно уведомени за обстоятелствата. "Имаме подобен случай с човек, който живее в хотел, но регистрира стаята си като постоянен адрес и затова плаща", каза Герхард.

Историята отново разпали дебата за таксите, които поддържат обществените медии в Швеция. През октомври м.г. местен съд в Лулеа реши, че таксите трябва да се плащат и от притежателите на смартфони, компютри и таблети. Според закона всяко лице, което притежава устройство, с което теоретично има достъп до обществената телевизия "Сверигес", дължи такси. Решението на съда, цитирано от TheLocal.se, гласи, че дефиницията на "телевизионен приемник" трябва да се прилага, независимо от спецификата на използваната технология, с която потребителите гледат телевизия. "Дори ако компютърът се използва предимно за други цели, приемането на телевизионни програми е една от употребите му", твърди съдът. Нещо повече, обект на таксата е самото притежание на телевизионен приемник, така че



няма значение дали потребителят действително



използва компютъра си, за да гледа телевизия. Подобен случай имаше и в съда в Сундсвал, където общо 558 собственици на компютри, но не и на телевизори, се опитали да отхвърлят мярката по съдебен път.

"Радиотянст" събира около 7 млрд. крони (около 1.5 млрд. лева) годишно. За да поддържа тази сума обаче, тя често прибягва до неконвенционални методи. През март м.г. много хора се оплакаха пред местните медии, че представители на компанията им звънят по телефона в "неудобни" часове, ако не са платили годишната си такса. "Да се обаждаш в събота вечер не е добра идея. Почти неудобно е да ни търсят през уикендите", каза Кари Хилтунен пред в."Афтонбладен", след като скрит номер я е потърсил в 18.30 вечерта в събота. Изпълнителният директор на "Радиотянст" Карл Густав Йохансон потвърди, че имат практиката да звънят до 19.00 вечерта в съботите и до 20.00 в неделите, но не смята, че това нарушава личното пространство на хората. "Това е въпрос на мнение. Не смятаме, че прекрачваме границата, търсейки хората в 18:30 вечерта в събота", смята той. Тактиката обаче явно е дала резултат, тъй като за два месеца "Радиотянст" е събрала близо 12 млн. крони от неизрядните платци.

Корпорацията подчертава, че публиката получава нещо много повече от телевизия, когато плаща таксите си за обществените медии. "Това не е клиентска такса. Не плащаме, за да получим нещо, а за да



финансираме система,



която има влияние върху обществото. По същата логика се плащат и данъци, които поддържат затворите, въпреки че се надяваме да не попадаме там", заяви пред TheLocal.se директорът по комуникациите Пер Леандер. Събраните от "Радиотянст" пари се разпределят от Шведския национален офис по дълговете - правителствена структура, която отделя приходите на обществените медии в специална сметка. Извън тези такси публичните радио, телевизия и образователни програми получават малки приходи от продажби на играчките от популярното местно детско предаване "Болибомпа". "Над 7 милиарда крони, това получават тези медии", каза Леандер. Той допълни, че около 95% от разходите им идват от таксите на притежателите на телевизионни приемници. Над 60% от събраните пари отиват в телевизията, а 35% - в радиото и 5% в компанията за създаване на образователни програми. Приходите не се причисляват към обикновените данъци именно за да се избегне опасността правителството да влияе върху обществените медии и да гарантира поне донякъде, че финансите им няма да преживяват неочаквани сътресения, а ще бъдат близки по размер всяка година. "Това не са държавни радио и телевизия, а независими публични услуги, поставени възможно най-далеч от политиката. Няма как да се страхуваме от последствия във финансирането си. Ако работехме с данъчната система, винаги щеше да има опасност следващият бюджет да ореже парите ни", обясни изпълнителният директор на "Радиотянст".

Общественото финансиране освобождава медиите от нуждата да се съобразяват с изискванията на рекламодателите за брой зрители и слушатели. Това им позволява да излъчват предавания, от които комерсиалните медии едва ли биха се заинтересували - като опера и документални филми. Освен това неангажираността им с рекламни интереси ги прави обективни наблюдатели на търговската и политическата сфера - нещо, което медия, зависеща от приходите си от реклама, трудно би си позволила. Независимо от това все повече шведи негодуват от все по-порочните практики на държавата да си прибира таксите и дълговете.