Почти никому неизвестният български депутат от БСП Страхил Ангелов направи външнополитически удар. Прочу се внезапно по света и у нас. Безстрашният Страхил влезе в новините с небивалицата как бръкнал в собствения си джоб, за да си плати частна командировка до Дамаск. Повел и цяла делегация, за да не изглежда като заблуден турист, и щом пристигнал, дверите на най-строго охраняваните институции на режима на Башар Асад започнали по някаква чудна причина да се отварят от само себе си пред него и компания. Нищо че гражданската война изисква повишена бдителност.

Организираната туристическа група разгледала отвътре парламента воглаве с неговия председател Мохамад Жихад ал Лахам, сградата на правителството начело с министър-председателя Уаел ал Халки, Министерството на икономиката и външната търговия барабар с министъра Кедр Орфали и още няколко висши институции. Гостите от България не се отбили само в президентството при Башар Асад, но той пък бил навсякъде с тях, ако се съди по неговите портрети, под които се снимали на драго сърце.



То бива ихтибар за чужди гости,



но чак пък толкова бива ли?, би се зачудил всеки резидент от западно или източно разузнаване, запознат с параноичната потайност на режима в Дамаск. Както и да го въртиш и сучеш, няма друго обяснение за странната мисия на Страхил Ангелов и дружина, освен че е вярно подозрението на агенция Ройтерс, появило се точно в навечерието на тяхната визита, според което България доставя тайно през Русия оръжия на Башар Асад. Най-подходящата дегизировка за подобна опасна доставка е туристическо пътуване на невзрачен депутат, придружен от незлоблив професор (Захари Захариев, член на ВС на БСП и поборник за българо-руската дружба), както и още няколко едва забележими лица. Възниква и друга хипотеза: че българите може да са пратеници на Европейския съюз, за да разчистят последните препятствия пред започващата тази седмица конференция "Женева-2" за мир в Сирия.

Конспирацията щеше да е пълна, ако сирийците сами не я издъниха. Официалната агенция САНА започна да следи всяка крачка на туристите, държавната телевизия ги включи в няколко информационни емисии, радиото и местните вестници също им отделиха внимание. Шумът прескочи в чужди медии. Само в България - пълна тишина. Наложи се да се намеси сирийското посолство в София, за да разберат и българските граждани какви ценни пратеници ги представляват в размирната Сирия: "Българска делегация за приятелство със Сирия пристигна на четиридневно посещение в Дамаск, за да се срещне със сирийски правителствени представители, да разгледа на място обстоятелствата, да обсъди начини за сътрудничество между двете страни във всички области в следващата фаза за изграждането на Сирия и да се запознае с най-новите развития по отношение на преговорите, които ще бъдат стартирани по време на мирната конференция "Женева-2."



На въпроса кой ги е пратил в Сирия,



председателят на парламента Михаил Миков отвърна простодушно: "Никой". Външният министър Кристиан Вигенин, който по това време бе на среща с колегите си от ЕС в Брюксел, направо се разлюти: "Посещението на депутата Страхил Ангелов в Сирия и едностранната му подкрепа за управляващия режим е безотговорен акт, който противоречи на принципната и балансирана позиция както на България, така и на БСП. Очаквам председателят на НС г-н Миков и председателят на ПГКБ г-н Станишев да предприемат необходимите действия за отстраняването му от поста председател на парламентарната група за приятелство със Сирия - при над 100 000 убити сирийци, милиони бежанци и вътрешно разселени приятелството със Сирия не е тъждествено с приятелство с Асад!" Самият Ангелов прояви съчувствие към своите посрамени другари и ги оневини: "И Външно министерство, и Сергей Станишев в телефонни разговори ме посъветваха да не ходя, т.е. от тях няма защо никой да търси обяснение. Тук съм на свои разноски и по никакъв начин не съм ангажирал Народното събрание и българския данъкоплатец респективно", заяви той.

С насочването на скандала към разноските за воаяжа Ангелов сам предложи ключ за разгадаване на мистерията. Хубаво е, че не е за сметка на българския данъкоплатец, но какво хубаво има например, ако е за сметка на сирийския данъкоплатец. От години сирийското посолство в София изпълнява ролята на туристическа агенция, която ухажва българи с що-годе значимо обществено положение, като им предлага пътуване до Сирия ол инклузив. Плащането става през асоциация на арабски студенти, съобщи на "Сега" източник, получил подобна оферта, но отказал да се възползва. Сделката е проста: вие само се разходете за наша сметка, а ние ще се погрижим да получите всичкото подходящо внимание, включително и медийно. Диктаторските режими не се скъпят на разходи за пропаганда, чрез която да покажат колко ги уважават в чужбина. Сирийското посолство стана източник на новината за многобройните срещи в Дамаск на високо равнище на мижавата българска "делегация", защото сделката предполагаше българските мюрета да обслужат чуждата пропаганда, а тя сама да се погрижи за разгласата.

При това положение няма никакво значение дали Ангелов, Захариев и другите са рецитирали от сърце или с неохота каквото са им диктували любезните домакини, но на тяхно име се приписва обещанието, че ще "предадат истината за събитията в Сирия до българското обществено мнение". За целта могат да започнат с истината кой ги е командировал. Иначе звучи много неубедително твърдението, че са тръгнали да оправят външната политика за своя сметка. Ето какви усукани изявления сме принудени да слушаме: "В един момент ние като държава ще се наложи да търсим възстановяване на отношенията си с тази страна независимо от това кой я управлява. Това не е наша работа, аз не съм сирийски гласоподавател, не подкрепям абсолютно никого. Мога да се видя с много хора, но подкрепа не съм изразявал", заяви Ангелов.

Жалко е, че вътрешната и външната политика могат да служат за най-дребно келепирджийство. Разграничаването на партийните лидери от злепоставилите се другари не е достатъчно, защото тъкмо лидерите носят главна отговорност кой какъв пост заема. Щом са дали възможност на подобни семпли фигури да се забъркат за своя изгода в голяма политическа игра, възниква въпросът дали не е по-добре смяната на некадърниците да започне не от пешките, а от офицерите. Другият изход е да се наблегне на националните фондове за екзотични разходки, за да не стават драгоценните партийни кадри лесна плячка на диктатори от близо и далеч.