В армията обичат да казват, че трябва да се спазва уставът, защото е писан с кръв. Идеята е, че всеки текст от него е написан, след като някой е загинал на бойното поле. Би трябвало да се отнася и за съвременните бойни трагедии в Камбоджа и Кербала, но за жалост не е. При първата мисия през 1993 г. България даде 10 жертви, а при втората бяха убити петима български военни и 27 бяха ранени. Разсекретеният в понеделник доклад за атентата срещу база "Индия" на 27 декември 2003 г. показа, че военните не са спазили това, което обичат да повтарят - да се учат от опита досега. За трагедията в Камбоджа виновно беше командването на българските военни. Оказа се, че десет години по-късно грешката се повтаря отново. От документа става ясно, че тогавашното военно ръководство е показало пълно безхаберие, което е позволило атаката срещу българската база. Безхаберие, което не е било наказано въпреки ясните доказателства за това.



Батальонът е изпратен, въпреки че подготовката му е продължила само 168 часа



- една седмица в началото на лятото на 2003 г. Офицерите са преминали едва четиридневен антитерористичен курс. Военните не са били подготвени за борба с тероризма, нито са знаели правилата за поведение в Арабския свят. Последните са били получени точно преди заминаването за Ирак. Подготовката на сегашните контингенти за Афганистан продължава около 6 месеца. Голяма част от нея минава в бази в Германия заедно с щатски военни. Тогавашната програма за обучение е била изработена от командването на Сухопътните войски. Пред БНТ преди два дни тогавашният министър на отбраната Николай Свинаров призна, че през 2003 г. правителството си е давало сметка, че България няма подготвен контингент, но включването ни в Коалицията на желаещите за Ирак е било важно за приемането на България в НАТО. Т.е. надделяла е политическата целесъобразност, улеснена от послушанието на военните началници.

В първите дни след пристигането на контингента медиите съобщиха, че рейнджърите са били принудени да си купуват сами оборудването. Ползвали са фенерчета играчки от пакетчета "Зрънчо". Тогава Генщабът мълчеше и заплашваше недоволните да мълчат. По-късно констатациите от проверката са, че наистина е имало проблем с доставките и за това са били виновни дирекция "Управление на доставките" в МО и Генщаба. Те не са провели качествени процедури по доставка на нужното оборудване.



Безхаберието на тогавашните генерали лъсва



най-ясно преди изпращането на батальона. По време на сертифицирането му комисия от Сухопътни войски констатира, че "част от личния състав не познава в пълен обем теорията и практиката за действията за задържане на камикадзе и при опит за проникване в базата на автомобил бомба". Въпреки това батальонът бива изпратен, без да се отстранят тези нередности. След заминаването му контингентът е имал указания да продължи обучението си в Ирак, но няма данни дали това се е случило и дали някой е проверил.

Веднага след атентата тогавашното ръководство на Генщаба предизвика на няколко пъти скандал с Полша, под чието командване беше българският батальон. Поводът беше лошата комуникация с полското командване. Оказва се, че отново вината е българска. Не е назначен български представител в командването на многонационалната дивизия. А при подобни коалиционни операции това е много важно. Не отговарят на истината и твърденията на сегашното ръководство на МО, че поляците не са успели да доставят бетонни заграждения за базата. Били са доставени и сложени. Проблемът отново е бил в българското командване. След атентата старши националният представител е признал, че не са били изпълнени всички указания за защита на базата, не са били защитени всички подходи към нея. От доклада на командира на батальона е станало ясно, че базата е била организирана като обикновен войскови лагер. Не са били предвидени позиции за гранатохвъргачките, които се използват за спиране на коли бомби. Северният портал е бил от ламарина и незащитен с изкоп. Въпреки това всички генерали и офицери са оценили положително защитата на базата по време на инспекциите си. Интересното е, че за част от операциите, които нашите са изпълнявали, е нямало документи. Базата беше ударена малко преди българският контингент да се премести, но заповед за това преместване няма. На нашите военни е било забранено да участват в операции по задържане, но те са участвали в такива. Заповед отново не е била открита. Може би причина за това е, че е командирът на батальона не винаги е изпълнявал заповедите на старшия национален представител.

Най-смущаващото е, че



за готвения атентат е имало разузнавателна информация



и въпреки това не са били взети нужните мерки. Военното разузнаване на няколко пъти е изпращало информации, които явно са били пренебрегнати от висшето ръководство на МО и Генералния щаб. Първата информация е изпратена на 18 декември, в която се казва, че може да се очаква активност на "Ал Кайда" и сили на Садам Хюсеин около Коледа. Втората - на 20 декември, е за повишена активност на иракското разузнаване в Кербала и планирана атака. На 21 и 22 декември има общо три информации от разузнаването за задаваща се атака. Последната информация е от 26 декември, ден при атентата. В нея се казва, че трябва да се очакват атентати по време на християнските празници. Независимо от това заключенията на комисията са били, че разузнаването не били дало конкретна информация и ползвало данни от други служби. Последното не давало възможност за предприемане на адекватни действия.

Въпреки всички тези пропуски, довели до атентата в Кербала, комисията не излиза с предложения за налагане на наказания, както би трябвало да се очаква. Точно обратното - голяма част от него са положителни оценки за помощта, която българските военни са оказали на жителите на Кербала. След изготвянето на документа тогавашното ръководство на Министерството на отбраната и Генщаба заявиха, че военните са с чиста съвест за Кербала и няма основания да се налагат наказания. Десет години по-късно и сегашният министър на отбраната предпочете да заеме неутрална позиция. Т.е. станалото - станало. Забравете.