Необходимо ли е да се заверява брачен договор някъде? Какво се има предвид, че могат да се уреждат само имуществени въпроси? Задължително ли е да се сключи преди брака или може и след това?

A.Ю., София



Макар и да е възможен от 1 октомври 2009 г., когато бе въведен с изцяло новия Семеен кодекс (СК), брачният договор си остава слабо познат и използван у нас. Всъщност той е един от трите възможни режима на имуществени отношения между съпрузи. Първият, най-често ползван, е законов режим на общност, известен повече като режим на съпружеска имуществена общност. Вторият е режим на разделност. При него всички права, придобити от съпруг през време на брака, стават негово лично притежание.

Третият е именно договорният режим. И точно при него става дума за брачния договор. Според чл.37, ал.1 от СК "встъпващите в брак могат да уредят имуществените отношения помежду си с брачен договор". Изрично е посочено, че такъв договор могат да сключат само дееспособни лица - това означава да са навършили 18 години и да не са под ограничение.

Веднага след това законодателят е посочил, че брачен договор може да бъде сключен от съпрузите и по време на брака. Често този договор е наричан предбрачен, но както става ясно от СК, то той може да се сключи и от хора, които от години са сключили брак. Просто се минава от единия режим в другия. Но само във връзка с имуществените отношение. Именно това определя чл.38 от СК. В тази разпоредба е записано, че брачният договор може да съдържа уговорки единствено относно имуществени отношения между страните. И са примерно изброени някои области. Сред тях са правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака, както и на притежаваното от тях имущество преди брака. В договора може да се уредят начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище, участието на страните в разходите и задълженията, както и имуществените последици при развод. Пак в него може да се уреди и издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод, както и издръжката на децата от брака.

В договора в никакъв случай обаче не може да се уреждат личните отношения между съпрузите или пък между родители и деца. Не може например да се записва какви подаръци и кога да се правят, или да речем да се определя, че родителите на някой от съпрузите може или не може да идва в дома им под страх от финансови санкции. Всъщност тези неща могат и да се запишат, но просто при спор никой и нито един съд не би ги приел за валидни и действащи.

В договора може обаче изрично да се запише колко пари месечно се задължава да дава мъжът на жена си или обратното. Може да бъдат уточнени и начините на разпореждане с апартаменти, коли и пари.

В никакъв случай обаче в него не може да се решава например при кого от двамата съпрузи да останат децата. Изрично е определено, че брачният договор не може да съдържа и разпореждания за случай на смърт. Това ограничение не важи единствено за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност. Необходимо е да се знае, че "за неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност", т.е. ще действат правилата за съпружеската имуществена общност (СИО).

Иначе брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Иначе просто не е валиден. Нещо повече. Ако с него се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, то той се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът.

Това е много важно, защото, ако има такова нещо, то договора има прехвърлително действие. Затова и идва още едно правило - да се впише задължително в имотния регистър. Това вписване става в деня на нотариалното удостоверяване, когато е сключен по време на брака. Ако договорът е сключен преди встъпването в брак, то той се представя за вписване от нотариуса в деня на получаване от него на удостоверението за сключване на граждански брак. По правило брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака - от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него. Изрично е посочено, че изменение на брачния договор се извършва във формата за неговото сключване.

Брачният договор може да се прекрати по взаимно съгласие на страните. Това може да стане и по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството. Същото може да случи и при прекратяване на брака. Това обаче не важи за клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.