|
| Димитри Иванов |
Плутарх и Светоний не коментират. Сега литераторите и историците имат позиция, коментират. Не пишат "Успоредни животописи". Ние пък да опитаме.
Христо Ботев и Джон Голсуърди се родили в един и същи век, ХIХ. Голсуърди бил на 35, когато написал романа "Островът на фарисеите" - The Island Pharisees - сиреч Британските острови. Ботев бил под 25, когато написал стихотворението "Моята молитва", което е също за фарисейщината, публикувано е за първи път във в. "Независимост" през 1873 г. Уау! Ботев води на Голсуърди. Но Голсуърди живял по-дълго, той носел реномираните чърчсшуз, а Ботев загинал само на 28, изкачвал седловината на връх Околчица с лачени бални ботуши, които го стискали. А Бенковски забранявал на Хвърковатата си чета да се разсъблича преди спане, защото резил ще е да заловят четник по долни гащи, по бели гащи, а нямаше да се срамува с боксерките хуго-бос.
Апропо, какво стана със стихотворението "Моята молитва" на Ботев? Изхвърлиха ли го вече от учебниците, както бяха наумили?
Това да не ви притеснява; и без това няма да прочетат стихотворението неграмотните ученици в българското школо. А богоизбраните българи и българки пратиха синчетата и дъщеричките си в скъпи западни колежи, където и без това не учат Ботев, учат се за фарисеи, че когато и ако се върнат в родината, да фарисействат като мама и татко.
Посмейте се как политическата коректност избива в религиозна коректност. Попълзновенията на българските попове да посегнат на разделението на просветата от църквата, да вкарат калимявките в класната стая, за да учели децата на нравственост.
"О, мой боже, правий боже!...
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове"
Не скотове; мъжеложци е трябвало да каже. Нямало още думата "гейове", както ви учат западните правозащитници. Имало манафи и тия, които им се подлагат, но в момента не се сещам за думата.
Сещам се за Асен Агов. В София, като минеш Орлов мост и тръгнеш към кино "Влайкова", там, където живееше "хубавият като хусар Асен Агов", той и актрисата Северина Тенева ми поднасяха чудесно кафе. На петдесетина крачки по-нагоре вдигнаха статуя на Светослав Лучников. Седесар в 36-ото, 37-ото и 38-ото Народно събрание и министър на правосъдието в правителството на Филип Димитров, той решаваше кой какво да получи като далавера. Асен Агов получи, одупвайки се на Лучников "Телевизията върви с победителите". Аз казах, че това е дупедавство и трябваше да напусна телевизията. Хубавецът Асен я оглави.
След години Томски нави Хачо Бояджиев да правим като независими продуценти "Наблюдател": Владо Костов, Томски и аз. В. "Демокрация", списван от Волен Сидеров, излезе с дописка: Владимир Костов е полковник от ДС (Държавна сигурност), Тома Томов е майор, Димитри Иванов е подполковник. Владо го уплашиха западните работодатели, че ще му спрат пенсията от радио "Свободна Европа", той се отказа да прави "Наблюдетел", останахме Томски и аз. Но лошото чувство остана като във вица на Гарабед "Сребърната лъжичка се намери, но лошото чувство остана". Владо бил полковник от ДС, а аз само подполковник.
Сега Волен прокле трижди медиите. Не е мъжко. Мъжете псуват, жените проклинат. Все едно мъж да отиде при приятел с цветя вместо с бутилка, както писа един форумец. Асен Агов с цветя ще да е ходил при Светослав Лучников.
Блага Димитрова прокле: "Който подпише конституцията, да му изсъхне ръката". Знаехме си я Блажка, момичето от махалата, мълчалива, сдържана, ранима. От такива нежни души клетвите не хващат, липсва им енергията на злостта. 39 депутати от СДС напуснаха парламента, вдигнаха палатков лагер до храма "Света София", "поетът" Едвин Сугарев отрепетира своята сълзлива мелодрама "Аз ще гладувам до смърт, децата ми ще останат сирачета и тогава вие ще сте виновни". Дано са добре децата му в различните чужбини.
313 депутати гласуваха "за" тази "Конституция на безпринципния компромис", както я нарече Светослав Лучников. Най-старият глупак в парламента и най-стар поет (едното не изключва второто) разля шампанското по случай конституцията. После "сините" изобретиха синьо шампанско.
Отец Саръев работи, за да върне към христовата вяра нашите "турци", похамеданчени зорлем родопчани. В Нови хан отец Иван, истински божи служител, работи неуморно, за да направи приют за млади наркомани. Но това са изключения, които потвърждават правилото. Иначе папазите са скотове, предпочитащи "Мерцедес" и "Ролекс". По часовниците им ще ги познаете. Патриарх Алексий Московский и Всероссийский - "Бреге", който струва колкото 7-8 от най-скъпите ролекси, видях на лявата му китка. Но Русия е голяма и фарисеите й големи. "Православният" подполковник Путин е по-голям фарисей от българите, които се кичат с фарисейската инициатива "Българската Коледа". Ти ликвидирай здравеопазването, пък фарисействай с благотворителност, с Българска Коледа.
Желев, когато беше президент, не се кичеше с благотворителност, тихомълком превеждаше половината от президентската заплата на фондация "Сирак". Аз превеждах, когато в самолета за САЩ през Канада му предлагаха далавера България да купи decоmmissioned US еърлайнери и други хвърчила. Той отказа далаверата. Чест му прави, държа се достойно. Признавам му го, въпреки че продължавам да му се сърдя: защо той, дето е от село, поиска връщане на земята в реални граници, та аз видях картинка, дето не бях виждал: чичкото впрегнал магаренцето да оре реституирана нивичка. Да беше философстващ градски глупак Желев, щях да имам обяснение, ама той, човек от село. И не е по далаверите. Далаверата със слотовете на българските авиолинии я направиха евреите от Гад Зееви, щото евреите са богоизбраният народ за далавери, после поляците и украинците им правят погроми и Хитлер ги изтребва в газови камери и ги прави на сапун, щото арийците са доминантна раса. Но немците казаха: "Ние повече няма да правим така!". Ние сме християндемократи или християнсоциалисти, общо взето християни. Споделяме трудовата етика на англосаксите.
Емблемата на Rotary Club е зъбчато колело с шест спици. Кой е най-великият бизнесмен? - питали през ХIХ век старите ротарианци новопостъпващите в клуба. Верният отговор бил:
"Най-великият бизнесмен е Иисус, понеже неговият business project, църквата, е на two thousand years and still going strong - е на две хиляди години и крачи все така бодро. Един ротарианец, който произвеждал уиски, но няма да му кажа марката (ще пиша "Джони шагающий"), оползотворил ротарианската идея за етичен бизнес.
Татко наш, който си небето, стой си на небето и не поглеждай към земята, че хептен ще станеш атеист и ще кажеш Stop the Show, все едно дали зрителите те наричат Яхве или Аллах. Турците уцелили сирийски вертолет, който проникнал два километра в турското въздушно пространство. Вертолетът се добрал до Сирия, където паднал. Борците за демокрация, както ги нарича френският президент Оланд, противници на Башар Асад, надавали триумфални викове, докато разстрелвали още във въздуха сириеца, парашутирал в Сирия, и после "му отразяли главата като на яре".
Ние бяхме по-цивилизовани. US летци, свалени над България и незнаещи къде да отидат, селяните ги завели при коменданта на българските изтребители, недалеч от Карлово, и комендантът, много строг български военен мъж, който си имал други грижи, не да се разправя с POWs (prisoners of war,) казал: "Водете ги да пият по една ракия да се окопитят". В летището беше строго забранено да се пие и пуши и нямаше стол; момчетата ги повели към кръчмата, където се хранеха. В двора на кръчмата имаше голям казан за стерилизиране на буркани зимнина, засменият шегаджия, който ме закарваше и откарваше от летището с мотора си, посочил на Каюга казана и за да му обясни, че ще бъде сварен и изяден, сграбчил му ръката и кръвожадно изръмжал "Гърррр-ам-ам!" и Каюга се стреснал. Те - тримата свалени US летци и нашите момчета изтребители, бяха батковци, връстници на един акъл, всички се спукали от смях. После в пипиниерата (големия разсадник срещу телевизионната кула преди на площта на разсадника да направят кортовете на "Академик"), аз хващах ръката на Каюга, изръмжавах "Гърррр-ам-ам!", Каюга се преструваше на уплашен, аз го гонех, а Текс и другият се смееха. Текс беше от Тексас затова Текс, Каюга - понеже южно от Големите езера в САЩ имало някакво езеро Каюга; на третия POW не му помня прякора, много време изтече след 1943 г. Тримата бутаха колички с пръст, ние хлапетиите от махалата зад сегашния Полиграфически комбинат, помагахме. Никой не ги пазеше, къде ще бягат, те просто чакаха да свърши войната в тяхната барака с кюмбе зад чешмичката в пипиниерата. Даваха им някакви мизерни дажби в ония гладни години, но те не гладуваха, бяха си засадили моркови и картофи. И дръвчета засаждаха; никой не ги караше да работят, но те бяха "хомо фабер" и все правеха нещо, не искаха да се излежават в бараката. Тримата оставиха спомен, който можете да видите. Ако от тенис кортовете направите няколко крачки към София, вляво е останало нещо от пипиниерата и през телената ограда ще видите три дъбчета, засадени като триъгълник. След още десетина метра - три млади секвои в линия като троен свещник. А като пресечете шосето и се разходите в гората зад по-късно построената телевизионна кула, загладени от годините, още личат като конусовидни вдлъбнатини кратерите от бомбите, които незнаен US бомбардир пуснал в гората, за да не убива хора. Сигурно бил conscientious objector тоя бомбардир. Това са истинските паметници на US летците, паднали в българското небе, не нахалният паметник пред US посолството в София.
Представете си, и Йордан Радичков разказал за US летците. Не го написал никъде, не го разказа на мен, разказа го на Иван Бакалов, който взе последното интервю с Радичков. Радичков е родом от село Калиманица, близо до град Фердинанд, после Михайловрад, после Монтана, абе майната му, не си давам зор да ги запомня. Бил ученик в Берковица и имал все двойки и тройки по литература, цитирам го от записа на Иван Бакалов:
"Сега децата правят много есета. По мое време имаше много свободни съчинения. Поне веднъж седмично трябваше да напишеш свободно съчинение. Отиваме, да речем, в Берковица - там има букова гора, отиваме да берем буков жълъд. И трябва да напиша свободно съчинение как брахме буков жълъд."
Аз зная дъбов жълъд, не зная да има буков жълъд, но не си позволявам да споря с Радичков, че има буков жълъд. Радичков изкарвал тройки на съчинение, щото не можел да направи увод, изложение и заключение в едно съчинение. Продължавам да го цитирам:
"По време на войната един самолет, американски бомбардировач, падна близо до мойто село. Самолетът бил ударен още докато бомбардирал тия петролни рафинерии в Плоещ, в Румъния. И лети през Дунава, мина над моето село и не можа да набере височина. Щеше да се удари в Балкана. Оттам скочиха 6-7 парашутисти от самолета, паднаха в едно лозе. Селяните веднага ги арестуваха - те нали военни, пилотите. И ги докараха в село с една каруца. И в село, нашите емигранти - те са били работници по Мисисипи - на развален английски ги разпитват: "Ей, момче, знаеш ли еди-кой си фарм?" Представяш ли си какъв потрес? Де ще го знае този фарм... Еди-коя си река знае ли я..."
Американците били потресени, че в България говорят английски, и този потрес паметниците не го изразяват.
DI copyright
