"Следствието е национално богатство за правоохранителната система у нас. Опитвайки се да запазим достойнството на следствието, сигурно не направихме достатъчно. Не можахме да преодолеем изкуствено създаденото и лично напрежение, което не ни позволи да разгърнем следствието пълноценно, като едно цяло" - Борис Велчев, главен прокурор от 2006 г. до 2012 г.

"Най-големият проблем е вътре в нашата система, а именно разследването, извършвано от следователите. Останал е един контингент от следователи, които не са особено натоварени и чието разследване не е най-качественото, натоварването в Националната следствена служба (НСлС) е граничещо с минимум" - Сотир Цацаров, главен прокурор от 2013 г.





На фона на тези две отчайващи изказвания намеренията за "събуждане" на службата са, меко казано, амбициозна задача. Тя бе поставен от Цацаров, след като новият шеф на службата Евгени Диков обяви, че структурата е в "клинична смърт".

Дали ще има "събуждане", или просто продължаване на агонията, засега не е ясно. Единственото, което Диков е направил до момента, е да уволни всички заместници на предшественика си Бойко Найденов и да предложи свой екип, което е нормално. Ако сегашната ситуация се запази, няма да има изненади.

Много по-важно е обаче какво ще представлява следствието, ако бъде върнато към живот. Дали разследваща тежки престъпления служба, разполагаща с достатъчно експертиза и човешки потенциал, каквато би трябвало да бъде, или средство за жестоки удари по противниците, лични или политически. Досегашната практика сочи, че има опасност да се превърне във второто.

Истината е, че от години следствието не работи. Това е така по волята на законодателя, тъй като бездействието им е регламентирано в НПК.

Или по-вярно казано - работи само когато трябва. А именно, когато конюнктурата го налага. Според разпоредбите на НПК следователите работят по "престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на Министерския съвет, съдии, прокурори и следователи или от държавни служители в МВР или в ДАНС, както и от служители на агенция "Митници" в качеството им на разследващи органи". Освен това разследват и престъпления от общ характер, но с уговорката, че тъй като са юристи с голям стаж на експертиза, при тях отиват сложните и тежки дела.

Извън това обаче на тях им е вменено да разследват престъпления, които със сигурност не се вършат всеки ден. И слава Богу, но подобни ограничения в никой случай не спомагат техният потенциал да се използва, а водят до тъкмо обратното. Ето един кратък преглед на престъпленията, по които работят следователите - опит за извършване на преврат, насилствено завземане на властта, въоръжено въстание, постъпване в редовете на чужда армия във време на война, проповядване на фашистка или друга антидемократична пропаганда, опетняване на герба и националното знаме, разгласяване на държавна тайна, пропаганда за война, както и геноцид. Доста трудно е, когато години наред не е работил, един магистрат да запази квалификацията си, както и желанието за работа.

По силата на твърдението за големия потенциал обаче в следствието отиват не само делата срещу политици, магистрати и полицаи, но и тези срещу крупни бизнесмени, които получават обвинения. Например - срещу шефа на "РискИнженеринг" Богомил Манчев, който е консултант по проекта АЕЦ "Белене". Или разследването срещу Огнян Донев и Любомир Павлов. Общото между тези дела, освен че се водят срещу хора с голямо влияние, е, че при тях винаги има съмнения за сериозен политически натиск срещу обвиняемите. Така бе с Донев и Павлов, чието дело бе внезапно прекратено, макар преди това всяко тяхно отиване на разпит да се превръщаше в медийно събитие номер едно и разследващите да твърдяха, че имат доказателства за пране на пари. Къде отидоха същите един Господ знае. Няма да е изненада, ако и делото срещу Манчев приключи по същия начин. Но ще е истинско събитие, ако изобщо се стигне до съд. Най-малкото заради изключително сложната работа по това разследване. Като се има предвид колко дълго се бави елементарна експертиза на оръжие, колко ли време ще е нужно за заключение, което със сигурност ще каже дали милиардите за проекта са изразходвани целесъобразно. А пък ако случайно се окаже, че следващата власт не иска да разследва тези въпроси, тогава е напълно ясен изходът.

Не по-розова е ситуацията и при разследванията срещу политици. Всъщност те изглеждат повече като саморазправа с политически опоненти или неудобни доскорошни приятели, отколкото като опит реално да се разследват престъпления. Най-ярък пример за второто е разследването срещу бившия вече зам.-председател на парламента и ДПС Христо Бисеров. Информацията за това какво му се готви изтече достатъчно рано, че да може той да напусне всички постове, преди да е привикан в следствието. А най-вероятно да вземе и други предпазни мерки. Но тези гафове едва ли могат да бъдат приписани на самите следователи, тъй като решенията за разследване срещу Бисеров или Цветан Цветанов се вземат на доста по-високо ниво. Нормално е при тези дела да има и много шум, това също не е вина на магистратите.

Липсата на работа води след себе си до сериозни последствия, част от тях непоправими. Това бе разказано пред ВСС не от главния прокурор или шефа на следствието, а от един редови обвинител в Хасковската окръжна прокуратура - Дарина Славова. Дамата бе отишла в съвета уж да протестира срещу оценка от атестацията си, но изказването й се превърна в нещо съвсем друго - тя каза, че следователите се деквалифицират, защото не работят. "През тази година 14 следователи по 42 дела. Толкова решавам аз само за месец", обясни тя. Как реагира ВСС на тези думи? Поздрави я за смелостта. А малко след това избра Диков за началник на службата след конкурсна процедура, в която той бе единственият кандидат.

Според самата Славова трагичната ситуация в следствието е резултат от целенасочени действия през годините. "Това бе умишлено направено, за да няма добро разследване", казва тя. В момента следствените отдели са на подчинение на окръжните прокурори. На практика това значи, че обвинителите решават кое дело да отиде при следовател и кое при полицай. Именно тук е един от големите проблеми - прокурорите не дават достатъчно работа. Има дори случаи, когато чисто лична неприязън обрича следователите на бездействие и ги превръща в скъпоплатени безработни. А иначе постоянно се твърди колко висококвалифицирани са и как са много добър потенциал за разследването. Реалността обаче е друга - при тях в повечето случаи отиват предимно материали от ревизионни актове на данъчните. В един пограничен район като Хасково например, където най-големият проблем е контрабандата, следователите стоят със скръстени ръце. "Ако има извършено убийство, материалите се докладват на дежурен дознател, а при митническо престъпление - на митническия инспектор", казва Славова. Така следователите остават извън потока на най-многобройните престъпления.

Новият шеф на НСлС Диков вече се обяви за законови промени, които да разширят правомощията на следователите. Засега изглежда, че той се ползва с подкрепата на началника си Цацаров и такива може би ще бъдат предложени. Кога обаче никой не може да каже. Още по-важен е въпросът дали ще се намерят депутати, които да ги гласуват.