Турция се зае да възстанови отношенията си с основните си съседи и партньори, след като в резултат на доста проблеми страната започна да изпада в изолация в Европа и Близкия изток. Министър-председателят Реджеп Ердоган отиде в Брюксел за първи път през последните пет години, за да се срещне с високопоставени европейски представители, а след това посети и съседен Иран. Освен това посрещна в Анкара френския президент Франсоа Оланд, което беше първата визита на френски президент в страната от 22 години и чиято държава бе една от тези, които бавят присъединяването на Турция към ЕС. Всички тези действия могат да бъдат определени като значим обрат в правителствената политика, която в последните години бе насочена да представи Турция като държава, набираща мощ в близкоизточния регион, разполагаща с пари за инвестиране и готова да се откаже от затъващия ЕС. Арабската пролет, продължаващите политически трусове в Египет, заедно със задълбочаващата се война в Сирия, бяха неочаквани за Ердоган и значително намалиха влиянието му в Европа и Близкия изток.

Когато външният министър на Ердоган, Ахмет Давутоглу, зае поста през 2009 г., той обяви доктрината за "нулеви проблеми със съседите". Целта му беше да създаде около Анкара регион на мир, стабилност и на богати експортни пазари. По същото време Турция преживяваше период на бурен икономически растеж, вдъхновен от историята като наследничка на Османската империя, която векове наред управлява Близкия изток, и насърчавана от чувството, че страната - като западна демокрация с мюсюлманско население - може да бъде модел за региона. Тази политика обаче се оказа неефективна. "Турция вече няма посланици в Египет, Израел и Сирия - три от най-важните държави в региона", казва журналистът Мурат Ядкън, който работи за в. "Радикал".

Когато преди три години Арабската пролет се разрази в Тунис и Египет, правителството на Ердоган обяви, че Турция къса дипломатически отношения с диктаторите и ще насърчава демокрацията. Този подход обаче бързо придоби религиозен уклон, тъй като преобладаващите в Турция сунити искат по-близки отношения с организации като "Хамас" и Мюсюлманско братство, които набраха сила след свалянето от власт на Хосни Мубарак. Правителството на Ердоган също така подкрепи сирийските бунтовници и Турция се превърна в безопасно място главно за сунитските въстаници, които искат да свалят от власт президента Башар ал Асад и неговите алевити (разклонение на шиитите).

Ситуацията и в Египет, и в Сирия обаче се промени, а Турция се оказа в позицията, която поне за момента изглеждаше губещата в регионалните битки за власт. Подкрепата на Ердоган за бунтовниците в Сирия, която в момента са раздирани от вътрешни борби между по-умерените въстаници и ислямистите, както и битките между различните джихадистки групировки вътре в страната, изправи Турция срещу един от най-важните финансови спонсори на Асад. Става дума за Иран и неговите съюзници в ръководените от шиити правителства в Ирак и Ливан. Връзките на Турция с Ирак също бяха помрачени от споровете за търговията с петрол и сирийския конфликт. Освен това, след като през миналото лято генералите в Египет свалиха подкрепяния от "Мюсюлманско братство" президент Мохамед Морси, Ердоган ядоса новите военни управници, като поиска връщането му на власт. Отношенията на Турция с нейния бивш съюзник Израел са дълбоко замразени въпреки извинението, което Тел Авив поднесе за смъртта на 9 турски активисти по време на израелска операция срещу турски кораб, пътуващ за Газа през 2010 г.

Освен това действията за желаното от доста време от Турция членство в ЕС бяха преустановени, тъй като Анкара значително намали темпа на необходимите реформи в сравнение с началото на 2000 г. Освен това в самия Брюксел продължи да нараства съпротивата срещу възможността да се присъедини голяма мюсюлманска държава. По време на визитата си в Брюксел Реджеп Ердоган настоя, че Турция остава ангажирана с членството си в ЕС и призова за ускоряване на преговорите. Анкара призна, че се е дистанцирала от партньорите си, въпреки че доскоро настояваше, че основният й подход във външната политика не се е променил. Съветникът на Ердоган - Ибрахим Карън, дори заговори за "основателна изолация" на страната. Проучване на общественото мнение, проведено от Турската фондация за икономически и социални проучвания, уважавана неправителствена организация от Истанбул, показа преди месец, че благоразположението към Турция в региона е намаляло от 78% през 2011 г. до 59% през 2013 г. Дори Китай днес е по-популярен в Близкия изток от Турция.

Това развитие на нещата притесни Анкара. Президентът Абдуллах Гюл, който е бивш външен министър на Ердоган, в своя реч по време на конференция на турски дипломати отправи леко завоалирана критика към работата на настоящия дипломат номер №1 Давутоглу. Той призова правителството да "прекалибрира" политиката си спрямо Сирия и заяви, че Анкара е разтълкувала погрешно някои от събитията в региона като цяло. "Основната задача на дипломацията е да решава най-важните проблеми", заяви президентът, според стенограма от изказването му, качена на президентския сайт. "Първият етап при взимането на всяко решение е да имаме точна преценка и реалистична диагноза. Ключът за решаването на проблемите, независимо дали са вътрешни или външни, е разбиране, разумен подход, диалог и отзивчивост, за да разберем събеседника си", пише в нея.

Въпреки че правителството отрича, че има необходимост от промяна на външната политика, насрочените посещения на чуждестранни лидери в Анкара и пътуванията на турски политици в държави от региона са показател, че "прекалибрирането", поискано от Гюл, е в ход. "Анкара трябва да работи за по-реалистична позиция в региона и за по-малко конфронтации", казва Гьозтюрк Туйсузоглу, политолог от университета в Гиресун, който се намира на турското черноморско крайбрежие. "Турската външна политика влезе в задънена улица и е необходимо да бъде променена", смята той. Анкара трябва да се откаже от подкрепата за сунитските ислямски организации като "Хамас" и Мюсюлманско братство, както и да създаде "стабилни отношения" с други играчи, сред които новото правителство на Египет, шиитските лидери на Ирак, сирийските кюрди, Иран, противниците на "Хамас" в Палестинските територии "Фатах" , а също така и с Израел. Според Туйсузоглу турските управници трябва да възстановят отношенията си с ЕС, които пострадаха, след като миналото лято Ердоган смаза мирните протести и предприе чистка на лица, заподозрени в корупция, в полицията и съдебната система, след разразилия се корупционен скандал в края на м.г.

Промяната обаче няма да бъде лесна, тъй като правителството на Ердоган инвестира значителeн политически капитал в провежданата политика. Политологът Туйсузоглу добавя, че религиозно консервативните избиратели на турския премиер са сериозен проблем при предприемането на обрат в турската външна политика. Много турци подкрепят амбицията на Реджеп Ердоган страната да се превърне в регионален лидер, както и неговата просунитска и антиизраелска политика. "Правителството е притиснато между стратегическите потребности и неговите социални и политически цели", смята той. Един от последните проблеми, пред които е изправен кабинетът в Анкара, e, че Ердоган е обвиняван, че доставя оръжия на сунитските бунтовнически групировки в Сирия, въпреки официалната позиция, че на враговете на Абашар ал Асад трябва да им се оказва само хуманитарна помощ.

От началото на т.г. турските прокурори са спрели повече от шест камиона заради подозрения, че са натоварени с оръжия за бунтовниците в Сирия. Оказа се, че за камионите отговаря могъщото турско разузнаване. Ведомството, което се ползва с подкрепата на Ердоган, отказва да каже с какво са били натоварени камионите. "Турското разузнаване обичайно се занимава с трафик на оръжие", твърди и опозиционният депутат Ертугрул Кюркджу. "Затова никой не трябва да се чуди защо Турция не може да бъде в мир със съседите си", обобщава той.