Азбуката на българските комунисти към европейската социалдемокрация бе сричана трудно в годините. Партията се възползва максимално от факта, че България беше най-близкият сателит на Съветския съюз и съответно имаше много слабо дисидентско движение срещу режима на диктатурата. Това предопредели и слабостта на възникналите по-късно демократични или десни партии, които диктуваха темпото на реформите в страната. Вътре в самата партия реформаторите бяха слаби и доколкото ги имаше, бяха стимулирани отвън с перестроечни напъни и "демокрация в рамките на допустимото". Най-трайна се оказа инерцията на миналото на бившата голяма и всевластна партия. Затова и легитимността на преименуваната в БСП партия в семейството на европейските социалисти беше получена трудно.



Промяната в редиците на столетницата



идваше незабележимо и не толкова през осъзнаването на модерната социалдемокрация на електорално ниво, колкото през актовете на висши нейни представители в рамките на изпълнителната власт. Знакови стъпки в тази посока направиха хора като Николай Добрев с връщането на мандата, Георги Първанов, който все пак подписа присъединяването ни към НАТО, и категоричната политика на Сергей Станишев в полза на европейското ни членство. Не бива да забравяме и Закона за досиетата и комисията, ръководена от Евтим Костадинов, която свърши много работа, без това да носи ползите на един морален акт на извинение от заявилите се като "наследници" от БСП - за кървавата власт на болшевизма.

Така накрая се оказахме изправени пред



партия с носталгично настроен, беден и застаряващ електорат,



който във всеки момент е готов да обича повече Русия, отколкото България. В същото време организацията се ръководи от състоятелни и дори богати хора, които са добре свързани с представители на бившите служби и финансовите елити. Партньорските залитания от началото на прехода - като ОКЗНИ (Общонароден комитет за защита на националните интереси), чийто кандидат беше Първанов - отидоха в миналото и партията постепенно свикна, макар и трудно, да си сътрудничи с ДПС в името на властта. Чак миналата година Станишев набра смелост да се извини за възродителния процес, проведен от режима на БКП. Ето колко трудно и бавно тази партия върви към някакъв по-модерен образ. Оставям настрана признания, дошли отвън, като репликата Mister Cleаn, дошла от устата на американския президент, както и признанието да се лидира ПЕС.

Днес БСП е електорално бавно подвижна, елитарно откъсната и международно призната. На този фон се появява претенцията на бившия президент Първанов, който търси очевиден властови реванш за сметка на всичко постигнато и непостигнато от БСП. Атакува семейството на Станишев, удобно забравяйки кой работеше за втория му президентски мандат. Атакува близостта с партньорите от ДПС, за да разклати коалицията и да използва незадоволени властови амбиции вътре в партията, пренебрегвайки факта, че той



пръв бракосъчета тези две партии в тройната коалиция



Тържествено номинира хегемонията вдясно на приятеля си Борисов, за да маргинализира всеки опит да се появи нормално функционираща десница. Възроди темата за най-пагубния за енергетиката ни проект - "Белене", чийто дългове тепърва ще плащаме. Превърна един уж "дискусионен клуб" в успоредна партийна листа - с ясен хоризонт да разцепи БСП и без да обръща внимание, че това дестабилизира кабинета, подкрепян от неговата партия.

Първанов убедително загуби вътрешнопартийните избори последния път и днес, след като видя, че не може да си върне цялата власт в БСП, е готов с цената на всичко да си откърши поне част от нея. Всички стари лица, с които партията толкова трудно се раздели, намериха пристан в АБВ и рестартираха надеждите си. Корпоративните интереси, прозиращи зад този проект, и темата на срещите между Румен Петков и Борисов - "Белене", дават основание да се смята, че Първанов се бори за друго, а не за мандата на Ивайло Калфин. Той търси старата си позиция на най-довереното лице на Москва в България. Тази позиция винаги е давала особено широки правомощия вляво и в страната въобще. Мястото е освободено - и не от Станишев. Доскорошният му титуляр миналата година падна от власт и именно този овакантен пост е примамлив за бившия президент. "Покорство срещу власт" е стара формула, почти на 60 години - и затова от маркетингова и политическа гледна точка би било по-подходящо АБВ просто да се казва БКП.