|
| Радослав Христов |
- Когато се чете програмата, не може да не се забележи, че най-напред са се поставяли определени цели, а анализите са направени след това. Много от тях дори не кореспондират с направените изводи. Освен това анализът не обхваща коректен период - всички данни в него са до 2011 г., докато 2012 и 2013 г. почти не фигурират. Нещо, което е абсолютно недопустимо, тъй като последните години са най-показателни за това какво се случва в държавата. Според нас този некоректен анализ ще доведе до проблем при усвояването - както при старата програма имаше мерки, усвоени за няколко месеца, и мерки, по които бюджетите стоят и до ден днешен.
Бих дал пример със Словения. Те са обновили в огромна степен земеделския си парк по изтичащата програма. А в нашия анализ не са заложени много средства за модернизация на стопанствата. Интересното е, че няма направен никакъв анализ за това колко е амортизиран паркът ни. А ние имаме данни, че средната възраст и при тракторите, и при комбайните е над 10 г.
Освен това в проекта се говори за уязвими сектори. Много е интересно какви са критериите, по които един сектор се смята за уязвим, както казва нашият министър. Аз примерно задавам въпроса, при положение че миналата година доходите от зърнопроизводство се сринаха с 40%, секторът уязвим ли е? Трябва да се гледа и каква е доходността. Чуваме, че най-уязвими са зеленчукопроизводството, животновъдството, но кои са критериите? Дали това, че имаме примерно 60% внос на краставици, прави сектора уязвим?
- В анализа си посочвате, че при така изготвения проект на програмата се създават предпоставки за законно източване на огромни финансови средства.
- Силно ни притесни това, че бенефициенти ставаха инвестиционните фондове със специална цел, които купуват земеделска земя. Но искам да подчертая, че след като се появиха първите коментари от наша страна, това определение много бързо изчезна от програмата. Ако сега попитаме Министерството на земеделието и храните, те ще кажат, че е била допусната грешка и че това определение вече е променено. Но аз не съм виждал записано черно на бяло, че те няма да бъдат бенефициенти по програмата.
В новия програмен период се акцентира много върху младите и малките фермери, но тук според нас е допусната доста сериозна грешка. Прави се една подпрограма за малките земеделски стопанства, както и за младите фермери, като тя трябва да обслужва единствено тях. В същото време те са допустими бенефициенти и по програмата. Получава се двойно финансиране. А има сектори, които могат да кандидатстват само по един приоритет.
- Кои са тези сектори?
- Зърнопроизводителите могат да кандидатстват само по "Инвестиции във физически активи" с бюджет, който е крайно недостатъчен.
- Какви други критики имате към проекта?
- По много от мерките от предишния програмен период има дългогодишни ангажименти - биологично земеделие, агроекология. В проекта обаче не е посочено дали тези ангажименти ще бъдат продължени и в новата програма. Според нас трябва да бъде заложен бюджет, по който да се изплащат ангажиментите по старата програма. Ако сте кандидатствали за биологично производство през 2012 г., вие имате право по правилото Н+2 да бъдете финансирани от старата програма за четирите години до 2015-а, но за петата година няма да получите пари, независимо че ще изпълнявате ангажимента. В новата програма трябва да се предвиди тези ангажименти, които не могат да се покрият по старата програма, да се покрият от новата. По наши груби сметки ще са необходими около 100 млн. лв.
Неофициално мога да кажа още, тъй като и неофициално съм видял бюджета, че по отношение на агроекологията бюджетът трябва да е минимум 30%. А аз видях в една чернова записани около 26%. Това категорично ще бъде върнато от Европейската комисия.
Освен това програмата ще даде пари за хуманно отношение към птици и свине. Това е недопустимо, тъй като България има нотифицирана 5-годишна държавна помощ за такова подпомагане. Когато една държава членка има национално финансиране на даден сектор по даден приоритет, той не може да бъде заложен в ПРСР. Така се получава двойно финансиране, заради което от Еврокомисията могат да върнат програмата.
Според нас трябва задължително да има и приоритет, по който да може да се купува техника за постигане на агроекологични стандарти. Би било допустимо например да се купува иновативна техника от рода на пръскачка с GPS. Това ще ни помогне да избегнем застъпване при третирането с препарати, тъй като застъпването води до влошаване на екологичните норми на почвата.
Освен това има недоизяснени понятия. Например само на едно място се споменава понятието "активен фермер" и то не е доразвито. "Активен фермер" е записан при малките стопанства, но не е упоменато какво е това или дали ще важи за всички бенефициенти.
- Кои други понятия не са изяснени?
- От много време се борим с определението за свързаност. И по старата програма никой не даде ясно и категорично определение за "свързани лица". Имаше запитване от страна на България към Европейската комисия за определение, но в крайна сметка има определения, които държавата членка трябва да си въведе сама. Дефиниция за "свързаност" трябва да има, защото тя е превантивна мярка срещу източване. По старата програма имаше такива случаи - някои бяха спирани, някои минаваха, в зависимост от това кой е бенефициентът и коя е управляващата партия. Ще го кажа направо - в зависимост от това дали бенефициентът е случаен или не проектите му могат да минат. Въпрос на определение от страна на изпълнителната власт е как ще го направи. Целта е мерките да се ползват от по-голям брой бенефициенти. Иначе ще бъдем свидетели на много бързо приключване на бюджетите по определени мерки и приоритети.
Друг пропуск на програмата е, че земеделските стопани не са бенефициенти по приоритета за хидромелиорации. Там се говори само за група земеделски производители, а не за отделен производител. Ако в едно землище има 10 земеделски производители, от които девет не искат да инвестират, защо трябва да лишаваме десетия от възможността да направи напоителна система? Трябва да бъде променен и обхватът - ако някой има възможността и желанието, защо да не подобри инфраструктурата на хидромелеорациите в цялото землище.
- Вие участвате в тематичните работни групи. Защо не изложите там забележките си?
- Правим работни срещи, но обикновено там се представя нещо, което вече е решено, и нашите забележки идват впоследствие. Документите ни се пращат два дни преди заседанието. Получих например един проект от 170 страници - няма как за 2 дни да го прочета, да вникна в него и да имам забележки.
Иначе трябва всички браншови организации да седнат на масата, да се види какви са възможностите на програмата, да има баланс, а не конфронтация между секторите. Защото в противен случай ще стане както със старата програма - някои сектори натискат министерството и в зависимост от това кой е министър, за някои се прехвърляха пари, за други - не. Ако трябва да съм конкретен, Светла Боянова изцяло прехвърляше средства за зеленчуко- и плодопроизводители. Старата програма, макар и с 11 нотификации, някак я изтикахме. Но нека направим новата така, че да успеем да усвоим, ако не целия, почти целия пакет. И тя да бъде наистина балансирана, да има пари за всички сектори, да се даде възможност на по-голяма група бенефициенти да кандидатстват, да напишем наредбите по-опростено.
- Подкрепяте ли протестите на тютюнопроизводителите?
- Това е един дирижиран протест. Те искат тази година държавната им помощ да се вдигне от 100 на 160 милиона лева.
- Това всъщност е разрешено от Брюксел.
- Да, но по принцип за държавна помощ от Брюксел не възразяват. След като ще се дават пари от бюджета на държавата членка, тях не ги бърка, стига да няма двойно финансиране. Но според мен 160 млн. лв. идват малко прекалено. В момента в България в системата ИСАК има идентифицирани 127 хиляди декара за подпомагане на тютюн и ако разделим тези 100 милиона лева на 127 хиляди декара, ще получим по 787 лева на декар. Това, което се говори пред медиите, че 200 - 300 хиляди души се хранят от тоя сектор, също е един голям балон. А и за мен е недопустимо в пазарна икономика някой да протестира за ниски цени. Все едно ние да протестираме, че миналото лято пшеницата падна от 45 на 25 стотинки за килограм. В крайна сметка има пазарни механизми - и в двата случая става дума за свръхпроизводство в Европа.
