Със сигурност група лица от корупционната хранителна верига на правоохранителната и правораздавателната система вече потриват ръце в очакване на новия Наказателен кодекс. Особено заради връщането на затвора дори само за една цигара марихуана или за еднократна доза наркотик.

През 2000 г. тези хора получиха тежък финансов удар, след като тогавашният парламент записа в кодекса, че "не се наказва лице, което е зависимо от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, което придобива, съхранява, държи или пренася, е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба". Четири години по-късно вече следващото Народно събрание премахна това и наказанието за цигара марихуана и една доза отново бе върнато. Нещо повече. Тогава



започнаха повсеместни арести за един джойнт,



докато наркобосовете си се разхождаха по улиците. Не че нещо се случваше с арестуваните и съдените, но пък бяха подобаващо изтръсквани, включително и за адвокатски услуги.

Дойде 2006 г., когато отново беше отменен затворът за еднократната доза, като в НК беше предвиден специален текст, че маловажните случаи при наркотиците се наказват само с глоба до 1000 лв. Това означава, че не може да бъде наложен затвор.

Нещо, което донякъде затвори касичката на вече споменатата корупционна хранителна верига. Това е положението и в действащия НК. Но ако предлаганият изцяло нов Наказателен кодекс влезе в сила, всеки, който бъде хванат да пуши или притежава дори една цигара марихуана, е заплашен със затвор от 1 до 6 години. В проекта, създаден от Министерството на правосъдието, приет от правителството и внесен за гласуване в парламента, има предвиден общ текст, без изключения за маловажни случаи и малки дози.

"По мое мнение този текст е правилен", коментира правосъдният министър Зинаида Златанова, но все пак препоръча да се питат криминалисти защо се предлага да отпадне ненаказването на маловажните случаи. И те не закъсняха с тезите си, според които политиката по отношение на наркотиците трябва да е строго рестриктивна и че притежаване, еднократни дози и каквото и да е друго може да се окаже врата за някакви форми за наркоразпространение. И че ако се разреши притежаването на каквито и да било дози, наркоразпространителите ще се крият зад наркозависимите и ще ги използват с оправданието, че наркотикът е само за лична употреба.

Твърди се и че предложението, залегнало в проекта за нов НК, да се носи наказателна отговорност за притежанието дори и на една цигара марихуана, ще подпомогне разследванията срещу наркоразпространителите. Оперативни работници бяха цитирани да обясняват, че "за да стигнат до един дилър и да му докажат, че той разпространява, трябвало да хванат клиента, който си го е купил от него". "Той впоследствие става свидетел. Иначе ние няма как да докажем разпространението", твърдят още те. И че сега действащите норми в НК давали предимство на наркоразпространителите пред разследващите: "Дилърът носи колкото искат от него. Взима едно пакетче и го носи на срещата. Ако го хванем в този момент, той си носи едно пакетче и казва, че е за негова употреба. Ние знаем, че не е, но нямаме доказано разпространение. А такива са много дилъри.



Никой не носи една торба марихуана да вади от нея и да раздава"



Изобщо не е изслушана тезата на неправителствените организации. Не е анализирано, че в САЩ и в Европа се либерализира режимът за канабиса, особено за медицински цели.

Според Васил Харалампиев от организацията "Респект" с идеите в новия НК става дума за

завой в наркополитиката, който със сигурност не работи за превенция и за справяне с организираната престъпност, нито срещу контрола на фарма лобито върху психоактивните вещества. Според него сегашното действие с маловажния случай е половинчато, но все е нещо. И е неясно защо отпада в новия НК. Странно било и обстоятелството, че по цял свят конопът се легализира за медицински цели при облекчаване на симптомите на Паркинсон, Алцхаймер, диабет, множествена склероза, а у нас е точно обратното. По негово мнение Франция, Румъния, Испания, Чехия имат различни решения, но все в посока либерализация, особено като става дума за използването на марихуаната за медицински цели.

Интересно каква полиция има в България, ако не може да направи разлика между наркобос, наркоразпространител и лице, което е зависимо или пък просто е опитвало да пуши цигара марихуана. Ако целта е да се напълнят затворите с ученици, с болни хора, няма спор, че подобни редакции в НК могат да свършат работа. Ако се търси възможност за още много гарантирани рушвети, взимани на улицата от хванати с цигара марихуана, работата е същата. Това ли са целите, които движат българското законодателство?