Студентите в редица професионални направления в България намаляват. При някои от тях спадът за една година достига 10%. На фона на общия спад динамиката в предпочитанията на студентите става все по-интересна. Докато добри университети губят позиции сред кандидат-студентите, други с по-ниски резултати в рейтинговата класация на висшите училища отчитат ръст. Това показват сравнителните данни за броя на студентите по професионални направления и университети от рейтинговата система на висшите училища у нас. Рейтингът за пръв път дава възможност за проследяване на динамиката в броя на студентите, макар и с известни уговорки. Статистиката за броя на студентите за 2012 г. е изготвена на база налични данни към ноември 2011 г., а тази за 2013 г. е актуална към април. В ноемврийските данни обаче е възможно да не са отчетени междувременно записани в университетите магистри и докторанти. Дори с тази уговорка картината е любопитна и очертава интересни закономерности.

И през 2013 г.



най-предпочитаното професионално направление остава икономиката



С 60 535 записани студенти икономическите специалности са много пред второто направление в класацията по масовост - администрация и управление (27 663 студенти). На трета позиция е правото с 11 475 студенти. Дори и при тези масови и модни направления за една година е настъпил чувствителен спад в броя на студентите. През 2012 г. студентите по икономика са били било с 6000 души повече. Студентите по право са намалели с около 1500 души. При администрация и управление спадът е по-незначителен - около 1000 души.

Любопитна тук е и динамиката по университети. Софийският университет може да е втори по качество в специалностите от администрация и управление, отстъпвайки място само на Американския университет в Благоевград, но това не му пречи да губи сериозен дял от студентите си в тези дисциплини. За една година записаните в това направление в СУ са намалели от 1676 на 1142 души. Докато СУ губи позиции, неразпознаваемото от работодателите Частно висше училище по агробизнес и развитие на регионите е сред малкото, които бележат ръст. С 3632 студенти - близо 232 повече от година по-рано, частният агровуз се оказва водещо по мащаб висше училище у нас в областта на администрацията и управлението. Повече студенти в областта на администрацията обучава само Частното международно висше бизнес училище в Ботевград с 3771 студенти. Частните университети като цяло държат висок дял от студентите в това направление, а държавният вуз с най-много студенти по администрация и управление е УНСС с 2326 души.

Софийският университет, който за поредна година е лидер по качество в почти всички направления, отчита сериозен спад и в други направления. Във филологическите специалности е отчетено намаление от близо 400 души, записаните в педагогическите специалности намаляват от 2856 на 2334. С около 300 души намаляват и студентите в престижното направление информатика и компютърни науки. При химическите науки, където СУ е абсолютен лидер по качество, студентите падат от 520 на 343. С това ниво Пловдивският университет в момента е водещ в обучението по химия с 540 записани студенти.

Този спад при водещия университет в страната на фона на цялостен спад в броя на студентите и наличие на свободни места е странен. Възможно обяснение за по-малкото студенти в СУ е ефектът от кризата и евентуално предпочитание на студентите да учат по-близо до родните си места. За това косвено свидетелства отчетеният ръст в педагогическите специалности в част от регионалните университети, като Тракийския университет - Стара Загора, Югозападния в Благоевград, Великотърновския. Друга възможна хипотеза е отливът на студенти към чужбина, предпочитанието към по-достъпни университети или по-агресивна политика по набиране на студенти. Така например, докато и СУ, и Нов български университет губят студенти в направлението информатика и компютърни науки в София, Университетът по библиотекознание отчита ръст от 848 на 1017 души. Като пълен университет, който обучава във всички области на науката, Софийският университет е и като цяло по-уязвим към динамиките в различните направления. За сравнение специализираният и утвърден сред конкурентите си Технически университет в София отчита лек ръст в студентите - от 13 020 на 13 121.

Тази динамика би следвало да е обект на анализ и от страна на университетите, и от страна на Министерството на образованието, още повече, че от броя на студентите зависи и субсидията на висшите училища. Години наред обаче задълбочен анализ на политиката на прием и реално приетите студенти не е представян. Не помагат в достатъчна степен и данните на националната статистика, които са твърде общи. При тях спад е отчетен само при студентите, записани в частни университети.



Инженерните специалности - популярни сред чуждестранните студенти



Новост в тазгодишния рейтинг е и възможността за проследяване на динамиката в броя на чуждестранните студенти. Традиционен лидер тук са медицинските направления. Любопитно е доброто представяне по този показател на не така популярни сред българските студенти направления като машинно инженерство и общо инженерство. 6.3% от всички записани студенти в направление машинно инженерство са чужденци, като с най-голям дял на чуждестранни студенти в това направление е Техническият университет-София (17.1% чуждестранни студенти в направлението). При общото инженерство най-голям дял чуждестранни студенти учат в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Този държавен вуз като цяло се представя много добре по показател чуждестранни студенти - 19.5% от записаните в направление комуникационни и компютърни технологии в него са от чужбина, чужденците в направление туризъм са 12.86%. Активна политика към чуждестранните студенти има и Техническият университет-София. В Софийския университет най-голям дял чуждестранни студенти има в направление медицина - 25.9%, следвана от политически науки - 14.22% и психология с 12.36%. С най-голям дял чуждестранни студенти в 1 направление в цялата страна е Европейският политехнически университет в Перник. 88% от обучаваните във вуза 132 души по архитектура, строителство и геодезия са чужденци.

От данните става ясно още, че броят на докторантите повсеместно се увеличава. Класацията на водещите по брой докторанти университети по правило съвпада с общата класация по качество. Любопитен детайл тук е първото място на Академията на МВР. С 30 докторанти на 100 записани студенти направлението администрация и управление в академията на вътрешното министерство е на първо място по този показател сред всички университети и професионални направления у нас. Втора в списъка е философията на Софийския университет, следвана от направление военно дело във Военната академия "Г.С. Раковски".