От години политиците използват прокуратурата за нещо средно между своя изтривалка, отдушник и място за реклами. Един от върховете на всичко това обаче наблюдаваме през последните дни - задочните спорове между бившия вътрешен министър, настоящ депутат от ГЕРБ и тройно обвиняем Цветан Цветанов и депутата от ДПС, неофициален медиен магнат и без малко председател на ДАНС Делян Пеевски.

Двамата депутати



поставиха главния прокурор между чука и наковалнята



От дни Сотир Цацаров направо е в небрано лозе и се чуди как да им отговори. В словесния поток става дума не само за лековати неща - като това дали Цацаров и Пеевски били отишли заедно в кабинета на Цветанов във времето, когато беше МВР шеф, или пък единият вече бил там. Дали ползвали асансьор, или пък се качили пеша. В споровете и обвиненията между двамата настоящи депутати става дума за кадруване на най-високо ниво в прокуратурата, в медийни и полицейски чадъри над лица от най-висшия криминален контингент, за тяхно участие в изборния процес, за съучастие в прикриване на престъпления, за политически контрол над прокуратурата и Висшия съдебен съвет.

Двете лица Цветанов и Пеевски, които преди бяха повече от близки, а сега са смъртни врагове, използват повече от очевидно и скандално държавното обвинение за някакви собствени цели. Сюжет, който тепърва ще търпи развитие.

Но само те да са.

"В интервюто Слави Бинев заявява дословно: "... Нека, ако Волен е мъж, да ми каже къде да дойда, за да се разберем като мъже. Ако иска да вземе и двама от депутатите си.



Ще му размажа главата!



Ще го разпльоскам, а след това ще изкарам тестисите му през гърлото." С това си действие Слави Бинев сам признава, че се подготвя да ме унищожи и да ме убие, което представлява престъпление по чл.117, ал.1 от Наказателния кодекс."

Това е записано в молба до главния прокурор от народния представител и лидер на партия "Атака" Волен Сидеров. В канцеларията на шефа на държавното обвинение документът е регистриран под номер 67 от 6 януари т.г. В молбата Сидеров обяснява, че биографията на Бинев била такава, че можело да се направи "обоснован извод, че ще извърши убийство". Затова и



лидерът на "Атака" подканя Цацаров



да поиска имунитета на евродепутата Бинев и да образува дело срещу него за приготовление към убийство. Същият този Бинев, когото същият този Сидеров и същата тази "Атака" изпратиха в Европейския парламент.

Само преди дни пък лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов подаде сигнал в прокуратурата срещу вестник "Галерия" по повод твърдението на медията за съществуването на запис на негов разговор с Георги Първанов и Румен Петков. Само час по-късно бе обявено, че по оплакването работят Софийската районна прокуратура и ДАНС. Бившият премиер твърдеше, че такъв запис няма, но в същото време искаше изясняване имало ли е "използване без разрешение на технически средства, предназначени за негласно събиране на информация".

Срещу Борисов пък пусна няколко сигнала лидерът на "България без цензура" Николай Бареков. Включително, че организирал протести с използване на хора от криминалния контингент, целящи да дестабилизират страната, че щял да го убива и какви ли не още.

Дори само тези малко на брой примери са достатъчни, за да се види как политическата класа се опитва да превърне прокуратурата в нещо като своя изтривалка. При това на принципа на децата от детската градина, при който има цял отбор хленчещи, повтарящи всеки ден нещо от рода "моля, другарко, а пък той ме бие и ми пипа играчките".

Това е обаче само едната посока. Защото е интересно да се отбележи, че докато се оплакват в прокуратурата, представителите на политическата класа не пропускат сгоден случай



самите те да се правят на прокурори



В правото има един принцип, че когато с нещо започне да се занимава прокуратурата, никой друг не се занимава, докато тя не каже има или не престъпление. Това правило обаче очевидно не важи за парламента, където си направиха няколко комисии и комисийки по казуси, по които държавното обвинение вече работи. Като например Авиоотряд 28 или пък тефтерчето на бившия шеф на комисията за предотвратяване на конфликти на интереси Филип Златанов. И едновременно всички работят - и прокурори, и депутати. И разпитват хора, чиновници, принтират се документи, възлагат се проверки.

На кого е нужно това и какво му е ефективното? Очевидно просто се търсят ефекти и евтини фойерверки. Да не говорим с каква тържественост се обявява, че след съответната проверка на съответната временна, анкетна или временна анкетна комисия "материалите се изпращат на прокуратурата". С каква гордост се обяснява някаква многомесечна работа, неколкократни заседания, привикване на хора. Работа, която един прокурор може да свърши и за два дни, дори като се има предвид какви правомощия са дадени на държавното обвинение в България.

Но пък така се дава



възможност за политическо говорене



и заклеймяване, за реклама, за водене на предизборна кампания. Или пък на следизборна кампания, в която всяка нова власт обяснява колко лоша и престъпна е била предишната.

Изобщо "Давам те на прокурор" се превърна в едно от заклинанията в българския преход. Години наред всеки предава всеки на държавното обвинение - или в търсене на справедливост, или просто за разчистване на сметките, или за елементарна реклама. Постепенно прокуратурата бе превърната едновременно в плашило и в средство за "измиване на ръцете" от отговорност на политици и висши държавни чиновници. Всяка година към прокуратурата хвърчат десетки хиляди преписки от правителството, отделните министерства, държавни комисии и агенции, от различни контролни органи.

Нещо, което очевидно буквално блокира работата на държавното обвинение, което трябва да се занимава и с наказване на престъпленията, както и с всички сигнали, молби, оплаквания. В общи линии 2000 прокурори работят по 1 млн. преписки. Всеки сам може да си направи сметката каква точно работа може да върши и свърши държавното обвинение. Те не могат да изработят и една трета от това, камо ли да се мисли и говори за някакво качество.

Никой и не чу предишния главен прокурор Борис Велчев, който на няколко пъти не издържа и директно обяви, че



"прокуратурата не е държавен юрисконсулт по всички нередности"



Докато той беше на поста и с идването на власт на ГЕРБ, прокуратурата бе залята от сигнали за какво ли не и срещу кого ли не. Велчев се вбеси най-много, когато тогавашният премиер Бойко Борисов тържествено и показно подписа по време на своя пресконференция резолюция одити на електроразпределителни дружества да се връчат на прокуратурата. Това стана, независимо че съответните контролни органи не намериха основание за това, както и не се произнесоха самите те дали трябва да има някаква отговорност.

"От два дни очаквам с нетърпение одитите на електроразпределителните дружества. Внимателно ще ги прочета, но отсега не мога да си представя каква е функцията на прокуратурата по контрола им", обяви тогава гневно Велчев. Той напомни, че ако в докладите няма данни за престъпление, единствената възможност е да ги върне на подателя им. И че не може да се очаква по бюрата на прокурорите да се хвърлят материали и да се иска обвинителите сами да намерят някакво престъпление.

Всъщност и преди, и тогава, а и сега прокуратурата ясно дава да се разбере, че изобщо не е съгласна администрацията да им праща огромни обеми документи, без да е направен анализ къде би могло да има закононарушение. Освен това самите инспекторати и контролни органи не си правят изобщо труда да разглеждат по същество материалите и



изпращат насипно всичко в държавното обвинение



с искане да се "види дали няма нещо".

На няколко пъти прокурорите припомняха, че държавата има огромна контролна система - ветеринарни, санитарни, митнически, данъчни, Сметната палата, които биха могли да бъдат по-ефективни. Те са повече от 40. И имат милионни бюджети и огромни правомощия да санкционират. На никой обаче не му пука.

Напротив - когато и сега гръмне скандал в държавата, или самото държавно обвинение обявява, че започва проверка, или куп високопоставени особи се появяват в Съдебната палата за среща с главния прокурор. Така фактически прокуратурата се превръща в национално бюро за жалби на депутати, министри и чиновници. И си губи времето с проверки и разследвания по техни вопли, вместо да преследва истинската - битова, организирана, икономическа, криминална, мафиотска престъпност. Отделно от това всички инспекторати и контролни органи си измиват наред ръцете с прокуратурата. Ако някой подаде някакво оплакване и сигнал до тях, той може да се брои пратен в прокуратурата. Вместо те да вземат мерки и примерно поне да накажат съответния виновен бързо.

Практиката една власт да топи предишната в прокуратурата е повече от забавна. Тя е с такива размери, че тези, които слязат от власт и им свърши мандатът, е по-добре да се отправят сами директно към затвора.

Така



големите далавери и престъпления



се удавят в море от оплаквания и сигнали, докато всички забравят накрая за тях. Някой спомня ли си за скандалите на тройната коалиция? Или пък на ГЕРБ? Или пък синята приватизация, за която прокуратурата дори твърдеше, че имущество за 30 млрд. лв. е продадено на шепа хора за 2 млрд. лв?

Просто крайно време е прокуратурата да се опита да се разграничи от рекламните обвинителни кампании на политиците. Да не им се връзва на игричките и да не позволява да бъде използвана от тях, включително и за нечистоплътни задачки.

Дошло е времето и прокуратурата да подхване здраво държавните контролни органи. Не с проверки, а направо с дела. Защото очевидно те не си вършат работата, след като хората, фирмите, чиновниците и политиците се жалват само при обвинителите. При всички положения не трябва да с приемат и сигнали, ако те не са аргументирани от техните автори. Нещо повече. Трябва да се предвиди и строга отговорност срещу всеки, който се окаже, че е подал необоснован сигнал. Включително за приписване на престъпление.

Ако всичко това не бъде направено, ако прокуратурата не научи политиците какво може и какво не, ако не се докаже с удари по голямата корупция по върховете на властта, целият този цирк ще продължава. И заедно с това и малкото останало доверие в системата ще се стопи много бързо.