Мая Манолова ни е скъпа, но България ни е по-скъпа. Ето защо: Ако лансираният от госпожата нов Изборен кодекс - колкото и да е хубав - бъде приложен още на европейските избори през май, държавата ще покани всяка партия, останала недоволна от резултата си, да я осъди в Страсбург и да й поиска възстановяване на разходите в опорочената предизборна кампания. Проверете колко харчат партиите за изборите и ще добиете представа за ценоразписа на Манолова. Таванът е до 4 млн. лв. на партия или коалиция и до 200 хил. лв. за инициативен комитет. Сметката ще я платим всички от името на България.

"Изборният кодекс на Фидосова е отхвърлен и никога повече няма да има фалшификация на бюлетини, никога повече ГЕРБ няма да печели избори, никога повече Цветанов няма да бъде вътрешен министър, а Борисов - премиер", заяви патетично на 23 януари председателката на временната комисия за изработване на нов Изборен кодекс Манолова, забравяйки правилото, че никога на бива да казва "никога".



Нейното "никога" изтрая само две седмици



Парадоксално е, че тъкмо по нейно искане от 26 ноември 2013 г. двете най-големи европейски организации - Съветът на Европа и ОССЕ - й казаха да остави в действие съществуващото законодателство ("кодекса на Фидосова") на предстоящите европейски избори, защото отдавна е изпуснат срокът да бъде сменено с нов кодекс. Манолова се надяваше, че ще получи европейско признание за своето законодателно творение, но ентусиазмът й бе подкастрен. В писмо от 7 февруари Венецианската комисия (която е консултативен орган по правни въпроси към Съвета на Европа) и Службата за демократични институции и човешки права към ОССЕ наистина похвалиха проекта на Изборен кодекс, защото забелязаха 6 положителни промени, но заедно с това посочиха 8 недостатъка, тъй като не са взети под внимание техни препоръки от 2011 г. На всичко отгоре пратиха във фризера за една година новия Изборен кодекс, защото "фундаментални промени не трябва да се правят в рамките на година преди избори и затова се препоръчва тези промени да се прилагат след предстоящите избори за Европейски парламент през май 2014 г.".

Трябва ли обаче нечии препоръки - колкото и да са авторитетни - да се приемат като задължение? Какво ще ни се случи, ако под лозунга "Никога вече Фидосова!" все пак си организираме изборите по новия кодекс три месеца след приемането му? Това ще е нарушение на приетия на 18-19 октомври 2002 г. от Венецианската комисия "Кодекс за добри практики в изборите", но тя не може да ни накаже. Нещо повече, тя не може дори да се обади какво мисли, ако не бъде питана. Дотук е приложимо традиционното правило



"Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша?"



Много важно, че някакви уважавани юристи, представящи се за съвет на мъдреците в Европа, щели да ни се обидят, че игнорираме препоръките им. Техните мнения се приемат като източници на т.нар. меко право, което следва да се уважава, но все пак не е задължително. Нашите политици пък разбират само от твърди мерки и са спокойни, че няма да понесат европейски санкции, ако се държат вироглаво на изборите. Най-много Еврокомисията да им направи беззъба забележка в следващия си мониторингов доклад, който ще излезе чак догодина. А Съветът на Европа да им каже, че упорито не се поправят, когато направи поредния си преглед на поведението на България съгласно своята постмониторингова процедура. Реакцията на властите ще бъде обичайната: "Много важно!"

Възможно ли е обаче мекото право да се втвърди? Това, че политиците нехаят за авторитета на България, не е драма, защото тя отдавна е загубила заради тях всякакъв авторитет в Европа. Вразумяването на подобни държави обикновено става с принудителни мерки и на 6 ноември 2012 г. Европейският съд за правата на човека показа, че те действително са възможни чрез делото "Екогласност срещу България". Тогава държавата бе осъдена точно защото не се съобрази с кодекса на Венецианската комисия за добри практики на изборите. Тя обаче махна с ръка и бързо забрави присъдата, защото не бе глобена, след като "Екогласност" не поиска обезщетение. Нищо не пречеше обаче на партията на природозащитниците да представят сметка колко са им стрували опорочените през 2005 г. избори за Народно събрание и да си поискат парите от държавата. Най-вероятно съдът в Страсбург щеше да уважи иска им, защото в края на решението си написа: "Жалбоподателят не е предявил искане за справедливо удовлетворение съгласно изискванията на член 38 §1 от правилника на Съда. Следователно Съдът счита, че не се налага да присъжда сума на жалбоподателя в тази връзка."



Нека сега разгледаме следната хипотеза:



Председателят на "Екогласност" Емил Георгиев заяви вчера в интервю за сайта BNews, че "не изключва политическо партньорство с "България без цензура". Времето в близките един-два месеца ще покаже дали това е възможно". Ако не друго, "Екогласност" може да внесе в партията на Николай Бареков ноу-хау какво да прави, ако се провали на първите си избори. Едва ли човек като него ще обвини себе си. По-вероятно е да се представи за жертва на нечестна изборна манипулация на управляващите, уплашили се от възхода му като народен трибун. Тъй като в предизборната му кампания се наливат много пари - несъмнено от собствения му джоб, както твърди самият той, - нищо няма да му пречи да предяви финансова претенция към държавата. Пътят към Съда в Страсбург вече е отъпкан, тъй като там се прилага прецедентното право, т.е. всяко следващо решение се опира на предишните, за да няма противоречие в съдебната му практика.

Мая Манолова в момента играе ролята на държавен гарант на Бареков и други като него, че тяхното няма да се изгуби на изборите, каквито и резултати да постигнат. Могат смело да пръскат милиони, без да рискуват нищо. В крайна сметка държавата ще ги компенсира чрез нашите пари през бюджета и по този начин всички ще вдигнем златен паметник на Манолова. Така стигаме и до отговор на въпроса в заглавието - толкова ще ни струва.