- Г-н Дацов, правителството успя да види успех в неизпълнението на бюджет 2013 с аргумента, че ако не беше върнало цялото ДДС, щеше да има преизпълнение. В същите числа ГЕРБ видя катастрофа и влизане в спиралата на дълговете. Какъв е вашият прочит на данните?

- Истината е някъде по средата. "Леката" наглост на ГЕРБ е учудваща, защото бюджетът и това, което се случва в него, е следствие на икономическото състояние на държавата. Всеки, който е завършил икономика, знае, че лаговете на макроикономическо ниво са около 2 години, т.е. те са следствие на политиката, която е водена преди това. Както ГЕРБ имаше плюсовете и минусите от предишното правителство, макар че според мен плюсовете бяха повече, така това правителство ще изпитва на гърба си огромните минуси от управлението на Борисов.

Това, което се наблюдава в момента, е съживяване на икономиката, макар и бавно. То се случва въпреки неспособността на политическите партии, които стоят зад кабинета, и особено на БСП, да вземат ефективни решения. Това, което ги спасява, е фактът, че те имат нормална култура на поведение в една демократична държава. Един от основните фактори за срутването на икономиката, за огромната безработица и срива във всяко едно отношение, бе натискът върху бизнеса и опитът за директна намеса в мандата на ГЕРБ. Такова нещо в момента няма. Онези разходи, които съществуваха в кавички или без кавички за това, че правиш бизнес и трябва да си плащаш на правителството или на някои политически лидери, изчезнаха. Аз винаги съм изповядвал позицията, че когато не знаеш какво правиш, трябва да оставиш бизнеса сам да работи - не го натискай, дай му свобода и той ще направи максималното в ситуацията. Според мен това се случва в момента.

Ако трябва да разчитам самите данни за бюджета, те са това, за което предупреждавахме в края на 2012. Повечето икономисти прогнозирахме, че това, което внася Дянков като бюджет, няма да се изпълни с приблизително 1.5-1.8 млрд. лв. В момента бюджетът и икономиката са без всякакви вътрешни ресурси, без всякакви буфери. Бюджет 2013 бе изцяло доминиран от правителството на ГЕРБ и ако някой се учудва от неизпълнението на бюджета, означава, че не го разбира и не го следи. Или цели нещо друго като политическо говорене. От гледна точка на политика правителството е право да твърди, че е постигнало повече от това, което бе заложено. Основният макроикономически инструмент, чрез който кабинетът балансира икономиката, е нивото на дефицита. Дефицитът в края на годината е 1.8% - под заложеното ниво от 2% и това е положителен сигнал.

- Кое за вас би било знак, че се провежда ефективна политика в областта на публичните финанси?

- Хайде да дадем малко числа. Критиките и на едните, и на другите са отправени към приходната част, макар че огромният проблем и на предходното правителство и на сегашното е в разходната част. Съчетанието на липса на реформи и третиране на бюджета като "торба" с пари по времето на ГЕРБ, в която един човек има право да бърка и да раздава за каквото си иска, доведе до задълбочаване на неефективността на разходите плюс липсващ капацитет за реформи. Общо приходите са нараснали с 5.5%, а само данъчните приходи с близо 4%. Като имате предвид, че инфлацията през 2013 бе около 1%, ръстът на БВП е 0.5-0.8%, чисто икономически не би трябвало да очакваме повече от 2% увеличение на приходите от данъци. За мен най-смисленото нещо, което направи правителството, е, че върна парите в бизнеса и разчисти политиката на задържане на данъчния кредит. Но дори и така имаме 3% ръст на ДДС спрямо това, което е постъпило през 2012. Вземайки предвид, че са върнали повече, това означава, че минимум има запазване на събираемостта на ДДС, дори леко увеличение. Дори там, където има огромни въпросителни - работата на митниците, има едни 0.2% по-добри резултати спрямо 2012 г. Това го казвам с известна степен на ирония, защото този резултат е крайно неприемлив. Големият провал на БСП до момента е, че не успя да отвоюва митниците и границите от хората, които ги контролираха тези години. Тези 2 млрд., за които всички говореха, включително и настоящият премиер, че изтичат чрез контрабандата, продължават да текат. Рано или късно, обществото ще започне да подозира хората, които се занимават с тези процеси, или в некадърност, или че са влезли в ботушите на предишното управление.

- Изпълним ли е на фона на всичко това бюджет 2014?

- Почти е невъзможно да бъде изпълнен бюджетът във вида, в който е заложен. Прекалено оптимистичен е. Икономическият растеж трябва да е значително над 2%, за да се получи това изпълнение. Аз не виждам как ще скочат доходите в страната и потреблението чак толкова, че да бъдат изпълнени тези приходи. При 700-800 млн. лв. допълнителни приходи вследствие на развитието на икономиката - наличие на инфлацията, икономически растеж, в бюджета са проектирани, ако не се лъжа, около 1.5 млрд. лв. повече данъчни приходи. С по-ниската база спрямо реалното изпълнение за 2013 г., заложеният ръст става около 2 млрд. лв. Моята прогноза е, че това няма да се случи и в края на 2014 г. ще има неизпълнение на приходната част от 700-800 млн. лв. Но в случая това не е толкова важно. Важно е изпълнението на дефицита. За мен ще е успех, ако правителството завърши тази година с 1.3-1.4% от БВП дефицит при заложен 1.8%.

- Това обаче означава по-ефективни разходи и по-добри секторни политики?

- Това е огромният проблем. Много е лесно да стъпиш на нещо, в което има тенденция, както стъпи ГЕРБ. Нямаше сфера, особено в добрите времена, в която да не се прави или да не се готви реформа. Имаше дългогодишна работа и стабилна основна. Сега наблюдаваме много лоша база - нещо, което вместо да върви нагоре, като тенденция е вървяло надолу и е почти разрушено. Мозъчният център на финансите например бе почти напълно унищожен от Дянков. Хората, които знаят и могат, навсякъде са малко. Реално на правителството ще са му нужни поне 2 години, за да достигнат до нивото отпреди няколко години, при това, ако имат политическа яснота за това, което се прави. За тези 6 месеца сигналите, които се излъчват, говорят по-скоро за голям скепсис, отколкото за оптимизъм.

- В тази връзка не е ли странна пасивната роля, която е възприела изпълнителната власт? С малки изключения от министрите не идва ясна визия и има постоянно лутане дали ще се уцелят настроенията на двете партии зад кабинета.

- Напълно съгласен съм. В началото имаше опит да се прави по-ясно разграничение между едно правителство на експерти и партии, които го подкрепят. В момента, за съжаление, правителството става все повече и повече политическо, а не експертно и тази неефективност расте. На него по един или друг начин му се налага да изпълнява политически идеи, които са много "ярки". Процесът на наддаване с нереални, неефективни идеи като че ли се увеличи в последните месеци във всяка една публична сфера. В момента има нужда от радикални мерки. Когато не правиш нищо години наред, идва време, когато трябва да направиш по-голямо стъпка. Времето си върви, светът около нас се развива. Ако искаме да наваксаме изоставането, което е видимо, идеи от миналото, неясни позиции, няма как да имат успех. В момента има ослушване от страна на правителството за партийни сигнали, а аз не виждам хората, които имат ясни идеи.

- Къде е здравословният праг за държавния дълг и докога според вас е оправдано бюджетът да излиза на дефицит?

- За България психологически критичната зона, при която нарастват рисковете и рейтинговите агенции биха взели нивото на дълга със знак минус, е около 30-35% от БВП. Това е нивото, около което лихвените разходи биха станали големи и биха започнали да изместват други публични разходи. Ние сме далече от това ниво. Но тази тема е удобна, звучи страшно, особено на фона на това, че почти никой не разбира от дълг, извън тесния кръг на специалистите. Но дългът и дефицитът вървят ръка за ръка.

- Вие бяхте един от поддръжниците на идеята за създаване на публична инвестиционна програма за развитие на регионите. Как ще коментирате разпределянето на фонда от 500 млн. лв. и скандала, който то породи?

- Силно подкрепих идеята за допълнителни национални инвестиции. При 60-70% дял на еврофондовете от капиталовите разходи, много сфери остават недофинансирани. Освен това капиталовите разходи са най-ефективната част на бюджета, която директно подкрепя икономическия растеж и заетост. Преди няколко години работихме с експерти от Световната банка върху модел на интегрирано управление на публичните инвестиции, така нареченото капиталово бюджетиране. Идеята беше да се направи система, където нуждата от инвестиции и структурата на финансиране да се срещне със състезание за ресурси. За съжаление Дянков разби дирекцията, която се занимаваше с това в МФ, и спря по-нататъшния процес. Сега нещата трябва да се възстановяват и тези 500 млн. лв. можеше да бъдат в основата на този нов модел, но затова трябва да бъдат направени промени в новия закон за публичните финанси.

Ако има проблем с тези 500 млн. лв., той е в липсата на такава нормална процедура на насочване на инвестициите. Но това е и поредната област, където ГЕРБ "сърбат попарата", която сами надробиха. При липсата на процес разпределението може да бъде само политическо.